Решение № 2048 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2011 г.

Решение № 2048 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - София срещу решение № 466 от 28.06.2011 г. по адм. дело № 149/2011 г. на Административен съд София - област. Със същото е отменена негова заповед рег. № 216/24.01.2011 г., с която на основание чл. 228, т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР на инспектор Симеон Витанов Павлов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът Симеон Витанов Павлов не е изразил становище пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество - за неоснователно. По делото няма спор относно фактическата обстановка, която е правилно установена, а след осъществения контрол за законосъобразност на заповедта, съдът обосновано е отменил същата. Прието е, че не е спазена разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в случая е разпоредено изготвяне на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, със съдържание на оспорената, преди запознаване на служителя със справката от извършената проверка и преди депозиране на неговите писмени обяснения. Това нарушение на императивна правна норма е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Касационната инстанция споделя и изложените в решението мотиви за недоказаност на извършеното нарушение. Цитираните в заповедта документи не установяват служителят е бил персонално отговорен да отчита показанията на радара и да сваля на хартиен носител данните. Поради това изводът на дисциплинарнонаказващия орган за неизпълнение на служебни задължения не намира опора в доказателствата. Основателен е единствено доводът на касатора, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно ал. 3 от разпоредбата представеното доказателство за ползван от служителя отпуск в периода 8.11.2010 г. - 2.12.2010 г. опровергава заключението на съда, че от откриване на нарушението до издаване на заповедта е изтекъл двумесечният срок. Това обаче не се отразява на крайния извод за незаконосъобразност на заповедта, поради което не са налице основания за отмяна на постановеното съдебно решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,