Решение № 1344 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5868/2007 г.
ВКСII гражданско отделение13.01.2009 г.докладчик Светла Цачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Бургаски окръжен съд от 28.06.2007 г. по гр.д. № 723/2006 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1344 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5868/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Бургаски окръжен съд от 28.06.2007 г. по гр.д. № 723/2006 г. е оставено в сила решение от 12.06.2006 г. по гр.д. № 291/2005 г. на Поморийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от С. С. К. и С. С. К., двамата от гр. П., действащи чрез законните си представители Д. Т. К. и С. С. К. против В. С. К. от гр. П. за премахване на тухлен надзид, изграден по периферията на покривната плоча, масивно стълбище по периферията на покривната плоча и отвор за ново ниво на жилищната сграда, находяща с в гр. П., ул. "П" № 54. Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от С. С. К. и С. С. К., чрез законните им представители Д. Т. К. и С. С. К. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и е формирал необоснования извод, че извършеното от ответника строителство не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълния му обем; че не е обсъдено обстоятелството, че строителството е без строителни книжа, засяга цялата конструкция на сградата, а направеният отвор в железобетонната плоча създава опасност за стабилността и сигурността на сградата от гледна точка на строителните правила норми; че извършеното строителство е ново; не съставлява текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1 ЗУТ, а надстрояване по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, което е незаконно съгласно чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Ответникът по касационната жалба В. С. К. не взема становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В обжалваното решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че ищците са собственици на втори жилищен етаж, ведно с южното избено помещение на жилищна сграда, застроена в имот пл. № 1* по плана на гр. П., с административен адрес ул. "П" № 54, а ответникът - собственик на първи и трети терасовиден етажи от същата сграда. През 2005 г., ответникът е извършил строителни работи по жилищната сграда, изразяващи се в смята на покрив, при което е бил изпълнен надзид с 80 см. височина по периферията на цялата сграда, поставяне на обретни греди с армировка, кофриране и армиране на зоната над перголите и изпълнен отвор към подподривното пространство. Строителните работи били извършени без строителни книжа и без съгласие на останалите собственици в сградата, след констатация за което била съставена заповед № Р* от 9.02.2006 г. на началника на ДНСК, гр. С., с която е било наредено премахването на строителните работи върху последната железобетонна плоча, съставляващи цялостна подмяна на покривната конструкция на сградата и надзиждане с обособяване на таванско помещение. Смяната на покрива е била наложена поради износването му, постоянни течове, вкл. и в съседният, застроен на калкан имот, в който се е явявала влага при оттичане на дъждовната вода. Влагата и течовете са изчезнали след подмяната на покрива, осъщественият подход към който представлява продължение на общото стълбище, достъпът до което не е ограничен за никого от съсобствениците, в т.ч. и за ищците. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен. Приел е, че осъщественото от ответника строителство не препятства ищците да упражняват правата си в имота; че извършеното от ответника преустройство в общите части на сградата - подмяна на подпокривната конструкция, е било необходимо за запазването и; за ограничаване на течовете, вкл. и в съседния имот; че препятстване или ограничаване на достъпа до подпокривното пространство не е установено, а незаконността на строителството сама по себе си не обосновава необходимост от премахване на изграденото по реда на петиторната защита. Решението е правилно. Основателността на негаторния иск предполага кумулативното наличие на предпоставките: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им обем. По делото не е установено ответникът да пречи на ищците да упражняват правата си на собственост по отношение на общите части от сградата в гр. П., ул. П. Я. № 54, поради което формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото. Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и формирал обосновани изводи за релевантните факти по спорното правоотношение. В съответствие с приетата по делото в съдебно заседание на 1.06.2006 г. техническа експертиза и показанията на свидетелите К,съдът е приел, че подмяната на покрива се е налагала спешно поради големи течове, щетите от които са констатирани от вещото лице и при огледа за изготвяне на експертизата; че смяната на покривната конструкция от етернитови плоскости върху изгнили греди се е налагала спешно; че няма изградени тавански помещения, а надзиждането е било необходимо, за да се яви наклон на покрива с оглед оттичане на водата и стабилност на покривната конструкция; че преди ремонта на покрива влагата е прониквала и в съседния имот; че преди отварянето на вход през плочата достъпа се е осъществявал през дървена стълба през терасата на втория етаж или чрез съседната сграда, а след ремонта достъпа е чрез общото стълбище, позволяващо достъп на всички собственици на обекти в етажната собственост, както и че ответникът е получил виза за строителството на покрива, но е започнал извършването на строителните работи преди одобряване на проекта и получаването на разрешение за строителство поради спешната необходимост от подмяна на остарялата и негодна покривна конструкция. Така установените факти са обусловили правилния извод, формиран в обжалваното въззивно решение, че предприетите от ответника действия са били уместни и необходими за запазване на съсобствеността, без да препятстват ищците да упражняват правото си на собственост в пълния му обем. Правилни са и формираните в решението изводи, че незаконността на извършеното строителство не обосновава необходимост от премахването му по реда на чл. 109 ЗС. С акта на административния орган, констатиращ извършеното строителството, се установява техническата възможност или благоустройствената допустимост на строежа в съответния вид, но административния орган не разполага с юрисдикционни правомощия да се произнесе дали е нарушено чуждо право на собственост, съответно кому и доколко е нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж - ТР № 31 от 6.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г. ОСГК ВС НРБ. Когато допуснатите нарушения по благоустройствения закон не създават пречки за упражняване правото на собственост, то искът за премахване на извършеното строителство по реда на чл. 109 ЗС е неоснователен, предвид възможността за узаконяване и легализация на строежа. Извършеният от ответника ремонт на покривна конструкция е действие уместно и необходимо за запазване на сградата, етажна собственост, а обособяването на подпокривно пространство от 80 см., необходими за наклона на покрива за оттичане на водата и предпазване от влага на жилищните етажи не съставлява пристрояване по смисъла на чл. 183, ал. 2 ЗУТ, предвид което извършеният ремонт преди получаване на разрешение за строителство от техническите органи не обосновава извод за необходимост от премахване на строежа. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение