Решение № 176 от 26.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 503/2012 г.

Решение № 176 от 26.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 503/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 929/2009 г. на Районен съд гр. Свиленград и внохд. № 510/2011 г. на Окръжен съд гр. Хасково, образувано по искане на осъдения Д. М. К. В съдебно заседание искането се поддържа лично и от защитник. Частния обвинител и граждански ищец не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането за възобновяване неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 4.11.2011 г. постановено по внохд. № 510/2011 г. на Окръжен съд гр. Хасково е потвърдена присъда по нохд. № 929/2009 г. на Районен съд гр. Свиленград. С посочената присъда подсъдимия тогава Д. М. К. е признат за виновен в това на 26.12.2008 г. в землището на [населено място], причинил на св. Н. тежка телесна повреда -осакатяване на дясна ръка, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-ловна дейност, поради което и на основание чл. 134, ал. 1т. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. С присъдата са уважени граждански искове в полза на пострадалия за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за имуществени в размер на 736,98 лв. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения К.: Основното оплакване е за съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, като според защитата изводите на инстанционните съдилища по фактите са на база предположения и негодни доказателствени средства. Акцентира се, че са останали неустановени по делото обстоятелства от съществено значение. Така не било установено дали гонката е приключила, не установена била и вината на ръководителя на лова, а и на самия пострадал, който самоволно преди приключване на гонката си тръгнал. В резултат на незаинтересованост и некомпетентност на част от вещите лица от тройната съдебно медицинска експертиза не било установено дали вследствие увреждането на дясната ръка на пострадалия е настъпило осакатяването й. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно са ги обсъдили и са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Изключително подробно са обсъдени и обясненията на К. и след като са съпоставени с останалите доказателства по делото, правилно са оставени без последици в голямата си част. Поддържаната от осъдения теза, че е стрелял по дивеч и че увредите по пострадалия са от втори изстрел и че ако пострадалия беше извикал нямаше да стреля няма как да бъдат споделени, като се има предвид, че не се отрича основното задължение при упражняване на ловна дейност -да се стреля само по ясна цел. Тук дори и осъдения не спори, че не е видял ясно нито дивеч, нито пострадалия. Изводите по фактите са направени след задълбочен анализ на доказателствата и доказателствените средства, като липсват претендираните "предположения", а по отношение на "негодните доказателствени средства" твърдението е напълно голословно и неконкретизирано. Посочените по горе доводи са правени и пред двете инстанционните съдилища и след като са обсъдени, особено първоинстанционния съд /виж л. 334,335 и 336 от мотивите на присъдата/ са оставени без последици. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на осъдения инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, включително и многобройността и тежестта на причинени на пострадалия увреди. Наказанието е при превес на отегчаващите вината обстоятелства, но с приложението на чл. 66, ал. 1 НК не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Не основателно е оплакването за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка правилно е съобразено, че сума която би могла да репарира причиненото осакатяване на дясна ръка на човек в зряла възраст, който е бил работоспособен, а сега за него се грижат и това е необратимо, е тази от 50 000 лв. и тя е достатъчна и справедлива. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдения за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение