Решение № 15303 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2012 г.

Решение № 15303 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), срещу решение № 1171/2012 г. по адм. дело № 1676/2011 г. по описа на Административния съд - Бургас. С обжалваното решение е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23491/13.04.2011 г. издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Лютфи Арифов Мустафов е взел становище по касационната жалба с писмен отговор, като е оспорил касационната жалба като неоснователна, поради законосъобразност на оспорваното решение. Ответникът по касационната жалба моли за присъждане на направените разноски по настоящото делото в размер на 100 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради недопустимост на съдебното решение. Дава заключение че са нарушени разпоредбите на чл. 153, ал. 1 АПК и чл. 154, ал. 1 АПК, което е съществено нарушение на процесуалните разпоредби и е основание за обезсилване на съдебното решение. Смята, че решението е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Лютфи Арифов Мустафов от гр. Айтос е отменил посочения по-горе АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 869,89 лв., недължимо платена за 2009 г. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба - заявление УИН 02/130609/33136. Съображенията за това са били, че изложените съображения в административният акт са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви, което е съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Поради изложените причини първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението е правилно. Настоящият тричленен състав, напълно споделя направените изводи в решението, като излага допълнително следното: Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Отмененият АУПДВ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и при издаването му следва да бъде спазена съответната законоустановена процедура. В случая правилно е констатирано от административният съд, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и това е самостоятелно основание за неговата отмяна. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, във вр. с чл. 24 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 869,89 лв. ", както и че тази сума се явява "недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Не може да се приеме, че изразът, новополучена официална информация в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), с която разплащателната агенция е длъжна да се съобрази, е фактическо основание. Според Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последван от други подходящи административни процедури и когато е необходимо и от проверки на място. В конкретния случай не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е било констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен вероятността на установените несъответствия, нито е установила техните причини. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт и първоинстанционният съд правилно го е отменил. Липсата на конкретни фактически основания, довели до формирането на волеизявлението в оспорения акт, препятства извършването на проверка за приложението на материалния закон. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е бил добросъвестен при подаване на заявлението, попълване на съответните формуляри и представяне на удостоверителните документи. Грешките при определянето на "окончателния временен слой, допустим за подпомагане" към 2009 г. са отстранени чрез цитираните в писмото на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) до ДФЗ "допълнителни специализирани анализи и проверки". Земеделският производител няма възможност по разумен път да открие тези грешки, поради което е налице хипотезата на чл. 73, § 4 от Регламента, която оправомощава земеделския стопанин да задържи на правно основание получената субсидия. Освен това, последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че при така установеното от фактическата страна и приложимите правни норми, се налага извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Административният акт е издаден на 13.04.2011 г. повече от една година след плащането 2009 г. и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. По отношение на направеното искане от ответника за присъждане на разноски по делото в размер на 100 лв., съдът счита, че са недоказани, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Решението на първоинстанционния съд е правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,