Решение № 3076 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9055/2016 г.

Решение № 3076 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9055/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район П.-СО против решение № 3809/06.06.2016 г., постановено по адм. д. № 10089/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. По съществото й настоящата инстанция излага следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Г. А., с. Б., против заповед № 18-15016/15.12.2014 г. на началника на СГКК, с която, по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК е изменена заповед № 18-10681 от 30.07.2014 г. относно нанасяне на нови обекти и заличаване на данни за поземлен имот. Съдът е отменил оспореният административен акт като незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като краен резултат. Относно компетентността на кмета на район П. не е взета предвид разпоредбата на чл. 15 от Наредбата за общинската собственост на СОС, както и не е съобразено, че административното производство, по което е издадена Заповедта от 30.07.2014 г. е инициирано именно от кмета на район П. и за него е налице право на оспорване съгласно чл. 147, ал. 1 АПК, предвид изложеното във възражението от 02.09.2014 г., подадено в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, съобразно представените доказателства. С оглед на изложеното при наличните доказателства, без да са изпълнени задълженията по чл. 171, ал. 4, чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, неправилно решаващия състав е приел, че кметът на района не е легитимиран да оспорва пред съда Заповедта от 30.07.2014 г. на административния орган и не е налице основание по чл. 91, ал. 1 АПК, с оглед на редовна жалба. Независимо от изложеното, като се има предвид, че възражението е от 02.09.2014 г., а заповедта, с която е приложен чл. 91, ал. 1 АПК е от 15.12.2014 г., е видно, че административният орган не се е произнесъл в регламентирания седем дневен срок от получаване на жалбата. Срокът по чл. 91, ал. 1 АПК е преклузивен - само в този срок може да бъде упражнено правото за преразглеждане на административен акт. В конкретния случай е налице упражняване на права, с които по принцип административният орган разполага, но които са упражнени извън предвидения в закона срок. Това се приравнява на липса на права. Отсъствието на правомощие за издаване на процесната заповед към 15.12.2014 г., когато е издадена заповедта на началника на СГКК, означава само, че този акт се явява нищожен, поради липса на компетентност във времето. Липсата на компетентност на органа представлява съществен порок на административния акт, водещ до неговата нищожност. След произнасяне на ВАС по настоящото дело, за жалбоподателя е налице правната възможност да инициира продължаване на административното производство по жалбата си от 02.09.2014 г. срещу заповед № 18-10681/30.07.2014 г., която е подадена в законовия срок и по която няма произнасяне. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав