Решение № 492 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2008 г.

Решение № 492 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А като процесуален представител на К. К. М. от гр. В. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 14. ХII.2007 г. по гр.д. № 249/2007 г. Ответниците по касационната жалба Ц. П. Т., Р. И. Д., Б. Х. М. и П. Х. Т. са заели становище за нейната неоснователност. Ответницата по жалбата В. К. Т. не е заявила становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение В. окръжен съд по въззивна жалба само на К. М. е оставил в сила решението на Видинския районен съд от 29.I.2007 г. по гр.д. № 1892/2006 г. в частта, с която е допусната съдебна делба между Ц, Р. Д., Б. М., П. Т., К. М. и В. Т. на останалите им в наследство от К. С. М. недвижими имоти: ниви в землището на с. В. с площ 4.7 дка в м. "О" имот № 0* с площ 16.350 дка в м. "В" имот № 0* с площ 33.020 дка в м. "П" имот № 021 и с площ 6.410 дка в м. "Л" имот № 0* при квоти: по 1/4 ид.част за Ц. Т. и Р. Д. и по 1/8 ид.част за Б. М., П. Т., К. М. и В. Т. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че процесните имоти са съсобствени след възстановяването им на страните по наследство от К. М. Сключеният помежду им на 02.IХ.1999 г. договор за доброволна делба, съгласно който посочените ниви са поставени в дял на К. М., е нищожен и не е произвел целеното действие. Договорът е заверен от кмета на Община Б. и не е вписан и липсва изискуемата се от закона нотариална форма. Като неоснователно е оценено и възражението на М. за придобиването на тези имоти по давностно владение в продължение на 5 години. Отдаването от него под аренда на част от тях /неустановена коя/ на СНЦ "З" не е индиция за владение с намерение на собственик, а е разпореждане със съсобствените имоти, ползващо всички съсобственици. Касационната жалба на К. М. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за допуснати съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се неправилност на извода на въззивния съд за нищожност на договора за доброволна делба, както и необсъждане на доводите за наличието на начален момент на установено от касатора давностно владение, а именно сключването на договора за делба, при което в негова полза е изтекла кратката петгодишна давност. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е правилно. Законосъобразен и в съответствие с представените по делото доказателства е изводът на въззивния съд за основателност на предявения иск за делба на процесните земеделски земи. Несъмнено установено е, че договорът за доброволна делба е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 1 от ЗС и на чл. 81 и чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Това е така, тъй като договорът е заверен от кмета на с. В., област М., което, обаче, е извън неговите правомощия да удостоверява само подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа /чл. 83 от ЗННД/. При това положение правилно въззивният съд е оценил като неоснователно и възражението на касатора за придобиването на имотите по кратката придобивна давност - нищожният договор не е основание за установяване на добросъвестно владение, само каквото, упражнявано в продължение на 5 години, може да обоснове придобиване на собственост по силата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,