Решение № 9223 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2017 г.

Решение № 9223 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. К., чрез адв. Хаджиев против решение № 68 от 22.02.2017 г. постановено по адм. дело № 267/2016 г. на Административен съд С., с което жалбата му против заповед рег. № 4074з-1736/21.11.2016 г. на Директора на РД "Гранична полиция" гр. С. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. Ответникът - Директора на РД "Гранична полиция" гр. С. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед рег. № 4074з-1736/21.11.2016 г. на Директора на РД "Гранична полиция" гр. С., с която на младши инспектор В. С. К. - полицай на ГКПП-Маказа от ГПУ М. при РДГП-С. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата, като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По същество в касационната жалба се излагат съображения каквито са изложени пред решаващия съд, които съображения съдът подробно е обсъдил в мотивите си. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание за отмяна на съдебния акт. В случая съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото. Събрал е релевантните за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Тези изводи се споделят напълно от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се повтарят. Неоснователно касаторът твърди, че решението на съда е постановено при "игнориране" на доказателства по делото. Не е налице соченото противоречие между справките рег. № 5397р-11737 и рег. № 5397р-11738, и двете от 19.10.2016 г. (л. 6 и л. 7). Изрично в първата се сочи, че никое от пътуващите в процесния автомобил лица не е притежавало валидно свидетелство за управление на МПС, който факт държавният служител би установил, ако не беше проявил небрежност. Справката с рег. № 5397р-11738, визираща резултатите от извършения преглед на записа от системата за явно наблюдение на ГКПП - Маказа не съдържа данни, опровергаващи констатациите на ДНО. Преминаващият автомобил VW Голф 3 с рег. № .... и пътуващите в него четирима български граждани са пропуснати от проверяващия граничен полицай и са продължили придвижването си към вътрешността на Р България, което не би се случило ако той бе установил факта, че водачът на МПС е неправоспособен. Следователно, изводът на административния орган и на решаващия съд, че в конкретния случай касаторът е изпълнил основно длъжностно задължение, възложено му с длъжностната характеристика № 3282р-26789/10.12.2015 г., утвърдена със заповед № 3282з-3371/10.12.2015 г. на Директор ГДГП във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП, небрежно е обоснован със събраните доказателства. Неоснователно също се твърди нарушение на формата на акта. Дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, в която са посочени извършителят - В. К.; мястото - ГКПП - Маказа, времето - от 8:00 ч. до 11:00 ч. на 10.10.2016 г., в 10:12 ч. и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени - длъжностната характеристика № 3282р-26789/10.12.2015 г., утвърдена със заповед № 3282з-3371/10.12.2015 г. на Директор ГДГП "извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства ", във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП, доказателствата, въз основа на които то е установено, съдържащи се в справката, част от административната преписка, с която нарушителят се е запознал; правното основание - чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР и наказанието, което се налага - "писмено предупреждение"; срокът на наказанието - шест месеца; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта е връчена на държавния служител срещу подпис. Съдът обосновано е приел, че при определяне на наказанието ДНО е съобразил както тежестта на нарушението, така и личността на нарушителя. Законодателят е посочил какво конкретно наказание следва да бъде наложено при установяване на факта на небрежно изпълнение на основно служебно задължение. Срокът на наказанието е предоставен на оперативна самостоятелност и е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност. В крайна сметка целта на наказването е не само да се санкционира неправомерно поведение, а и да се предотврати възможността за извършване на друго нарушение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,