Решение № 10434 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6195/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на Столична община срещу решение № 13090/02.04.2026 г. по адм. дело №4563/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, № ДКС24-ТД26-217-2-1/18.12.2024 г., издаден от инспектор по приходите в Отдел „Общински приходи – „Красно село“, Дирекция „Общински приходи“, при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Общински приходи“, при същата община. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът- "Топлофикация София" ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административните органи. Действително, приходните органи не са доказали и обосновали в необходимата степен констатациите си. Основният спор по делото е свързан с момента, от който дружеството се явява задължено лице по отношение на шестте броя сгради, и с определената в акта за установяване на задълженията данъчна основа за облагане с местен данък за недвижим имот и за такса битови отпадъци. Този спор е разрешен правилно от съда, който е приел, че имотите са били предоставени на дружеството за ползване и управление и преди издаването на нотариалния акт, което го прави данъчно задължено лице и за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2023г., а не само след придобиване на собствеността върху имотите. По отношение на данъчната основа съдът, позовавайки се на специалната за предприятията норма на чл.21, ал.1 от ЗМДТ, е достигнал до извода, че органът по приходите неправилно е определил размера на дължимия местен данък за горепосочения период върху отчетната стойност на имотите. Предвид факта, че до 08.09.2021г. имотите са били общински и държавни, същите не са имали „отчетна стойност по баланса на собственика“ по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗМДТ и не е имало основание за периода от 01.01.2019г. до 08.09.2021г. данъчната основа да се определя върху отчетната им стойност. Отправната точка за изчисленията за този период е следвало да бъде данъчната оценка съгласно Приложение №2. Поради това изводът на съда за противоречие на акта за установяване на задължения с материалния закон е обоснован. Същото се отнася и до размерите на таксата за битови отпадъци, изчислявана на базата на отчетната стойност на имотите. Нормата на чл. 19, ал. 1 постановява, че „данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година“. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, която е специална относно предприятията указва, че данъчната оценка „е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно приложение № 2…“. Определението на „отчетна стойност“, според § 1, т. 17 ДР ЗМДТ е „стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане“. Предвид таблицата от АУЗД органът по приходите е приел да определи размерите на ДНИ, на основание чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, върху отчетната стойност на имотите, но за всички години – 2019 – 2023, вкл. Ал. 2 на чл. 21 обаче уточнява за нежилищните имоти, че „данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка, съгласно приложение № 2“. Като се има предвид, че имотите са били съответно общински и държавни, очевидно не са имали „отчетна стойност по баланса на собственика“, следователно за годините 2019, 2020 и до датата на нотариалния акт – 08.09.2021 г. размерите на ДНИ и ТБО е следвало да бъдат определени по „данъчната оценка, съгласно приложение № 2, в редакцията до 31.12.2025 г., но не и въз основа на отчетната стойност, както е прието с процесния АУЗД. Като е определил размерите на ДНИ за целия период на проверката, въз основа на приетата отчетна стойност от 2 954 066 лева приходният орган е постановил акта при несъответствие с обсъдените материалноправни разпоредби на ЗМДТ. Същото се отнася и до размерите на ТБО, понеже според нормата на чл. 26 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, „извън случаите на чл. 23 и чл. 24 такса за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятията се определя пропорционално в промили на база отчетна стойност на имотите, като разпределението на размера на промила е както следва:1. за сметосъбиране и сметоизвозване; 2. за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; 3. за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“. Предвид изложените мотиви съдът правилно приема, че оспореният Акт за установяване на задължение по декларация е материално незаконосъобразен и необоснован, поради което подлежи на отмяна. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния ответник в рамките на касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 7 979, 77 евро и следва да бъдат заплатени от Столична община. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,