Решение № 4567 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2020 г.

Решение № 4567 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бориел естейт" ЕООД, подадена чрез адв. Н., в качеството й на пълномощник срещу Решение № 655/15.06.2020 г. по адм. дело № 2603/2019 г. на Административен съд- Бургас (АС Бургас). В жалбата са изложени твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушениe на материалния закон. Касаторът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел липсата на изискуемата пряка и непосредствена причинно– следствена връзка между посочените в исковата молба отменени като незаконосъобразни два ревизионни акта и претендираните вреди. В тази връзка е посочил, че налагането на запорите на банковите сметка е наложено именно в хода на издаване на ревизионните актове с цел тяхното обезпечение. Според него вредата на дружеството е възникнала, поради незаконосъобразност на титулите, а не поради незаконосъобразност на самите обезпечителни мерки, които са налагани за обезпечаване и събиране на незаконосъобразни ревизионни актове. Счита, че в хода на съдебното производство се е установило наличие на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което и обжалваният съдебен акт е неправилен. Моли да се отмени решението на АС Бургас и се осъди НАП да заплати претендираните обезщетения и сторените по делото съдебно- деловодни разноски. Ответникът- Национална агенция по приходите- София (НАП), редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното от Административен съд – Бургас съдебно решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: АС Бургас е бил сезиран с иск на "Бориел Естейт" ЕООД срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за причинените му вреди в размер на законната лихва върху сумата за периода, а именно 7 707. 08 лв., заедно със законната лихва за забава върху тази главница от 2.11.2017 г. до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност е предявен и друг иск – да се осъди ответника да заплати на ищеца 19 062. 84 лв., представляващи обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в начислени от приходната администрация и ефективно събрани лихви за забава за плащане от страна на "Бориел Естейт" ЕООД върху публични задължения в общ размер 89 475. 25 лв., възникнали по време на действието на обезпечителната мярка към ревизионния акт. С обжалвания съдебен акт Административен съд– Бургас е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявените искове. Осъдил е "Бориел Естейт" ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите 200 лв. разноски по делото. Адм. съд за да приеме този резултат е посочил, че с Ревизионен акт № Р-02000216004143-091-001/20.12.2016 г., са били установени задължения по ЗДДС на "Бориел Естейт" ЕООД в размер 118 570. 34 лв. главница и 17 309. 44 лв. лихви, за периода от 1.06.2015 г. до 30.06.2015 г. След обжалване с Решение № 52/13.03.2017 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, ревизионният акт е бил отменен. Посочил е, че с втория Ревизионен акт № Р-02000217001489-091-001/28.09.2017 г., са установени задължения по ЗДДС на Бориел Естейт ЕООД в размер 118 570. 34 лв. главница и 26 598. 20 лв. лихви, за периода от 1.06.2015 г. до 30.06.2015 г. След административно обжалване с Решение № 288/18.12.2017 г. на Директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, е бил потвърден вторият ревизионен акт. В последствие след съдебно обжалване с Решение № 36/9.01.2019 г. по адм. дело № 165/2018 г. на Административен съд Бургас, е бил отменен ревизионен акт № Р-02000217001489-091-001/28.09.2017 г. След обжалване с касационна жалба с Решение № 8632/10.06.2019 г. по адм. дело № 2081/2019 г. на Върховен административен съд, е било оставено в сила посоченото първоинстанционно решение. Решаващият съд е посочил, че с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК № С 160002-023-0001975/23.06.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, издадено във връзка с ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000216004143-020-002/20.06.2016 г. е бил наложен запор върху две посочени сметки на "Бориел Естейт" ЕООД в ТБ Уникредит Булбанк АД, за сумата 127 871. 69 лв. Постановлението е обжалвано по административен ред, при което същото е потвърдено от горестоящия орган – директора на ТД на НАП Бургас, с Решение № 122/14.07.2016 г. Решаващият съд е приел за безспорно между страните и установено от приложените доказателства, че обезпечението е било ефективно наложено и е действало за исковия период от 1.08.2016 г. до 13.03.2017 г. Също за безспорно е намерил, че за този период в тежест на жалбоподателя са били начислени и събрани от органите по приходите лихви за забава в размер 2 684. 94 лв., поради неплащане на установени публични задължения на дружеството. Установил е, че Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК № С 170002-023-0001026/21.03.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, е било издадено във връзка с ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217001489-020-001/15.03.2017 г. По делото не са налице доказателства постановлението да е обжалвано. Обезпечението е било ефективно наложено и е действало за исковия период от 14.03.2017 г. до 2.11.2017 г. За този период в тежест на жалбоподателя са били начислени и събрани от органите по приходите лихви за забава в размер 19 062. 84 лв., поради неплащане на установени публични задължения на дружеството. АС след анализ на събраните доказателства е приел, че претенциите на ищеца са неоснователни, поради липса на предпоставките за възникване на право на обезщетение. Преценил е, че не е налице изискуемата пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между посочените в исковата молба отменени по надлежния ред незаконосъобразни властнически актове (двата ревизионни акта) и установените вреди. Посочил е, че и двете постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки са влезли в сила и не са отменени. Налице е връзка между тези актове и възникналите вреди, но тя не е пряка и непосредствена и не може да доведе до възникване на право на обезщетение за вреди, произтекли от отменен като незаконосъобразен властнически акт по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Сметнал е за неоснователни и предявените при условията на евентуалност искове за заплащане на обезщетение, произтичащо от начислените и събрани от приходната администрация лихви за забава върху дължими публични вземания през процесните два периода. При тези искове като допълнително основание за отхвърлянето е посочил и това, че по делото не се събрани доказателства за наличие на причинно- следствена връзка между забавата в плащането и запорите върху банковата сметка на ищеца. Исковете като неоснователни и недоказани са били отхвърлени изцяло. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, регламентирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Твърденията на касатора за вреди са неоснователни и недоказани. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с & 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основават претенцията си, което в случая не е сторено. Правилни са изводите на съда за липса на материалноправните предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на държавата за обезщетение за претърпени имуществени вреди на "Бориел естейт" ЕООД причинени от незаконосъобразни ревизионни актове. Правилно е установена наличието на първата предпоставка, като Ревизионен акт № Р-02000216004143-091-001/20.12.2016 г., е бил отменен с решение на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП и РА № Р-02000217001489-091-001/28.09.2017 г., отменен с влязло в сила решение на АС Бургас. Въпреки наличието на отменени, като незаконосъобразни адм. актове, това не е достатъчно да се ангажира отговорността на държавата, поради липсата на всички изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е установено, че въз основа на издадените ревизионни актове са били издадени обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Въз основа на тези обезпечителни мерки е бил извършен запор по банкова сметка, в която е имало определена сума. Според чл. 195, ал. 8 ДОПК обезпеченията се налагат с постановление на публичния изпълнител, а в чл. 197, ал. 1- ал. 6 ДОПК е регламентиран редът за обжалване на постановленията. Съгласно чл. 200 ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. В чл. 266- чл. 269 от ДОПК е регламентиран редът, по който се осъществява защитата срещу действията на публичния изпълнител, а именно чрез обжалване на действията по административен или съдебен ред. Касаторът не е обжалвал едно от постановленията публичния изпълнител, а другото е било потвърдено от компетентния горестоящ орган. Правилно съдът е приел за неоснователна претенцията за вреди, произтекли от постановленията при положение, че не се навеждат доводи за нищожността им. Основателни са доводите на съда, че ако има вреди те не са свързани с отменените ревизионни актове. Наложените спрямо касатора възбрани и запор не са били наложени с процесните ревизионни актове, а с постановление за налагане на обезпечителни мерки които постановления съставляват самостоятелен властнически акт, издаден от орган- публичен изпълнител при ТД на НАП, който е различен от този, компетентен да издаде ревизионния акт- инспектор по приходите при ТД на НАП. Правилни са изводите на съда и за липса на причинна връзка между отменения като незаконосъобразен ДРА и претендираните вреди на дружеството. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт, както и непосредствена, т. е. неопосредена от други актове или действия. В случая правилно съдът е приел, че връзката между отменения административен акт и настъпилите вреди е опосредена от ПНПОМ и действията на публичния изпълнител по налагане на запорите върху сметките на дружеството. Налага се правния извод, че не е налице пряка и непосредствена връзка между процесните ревизионни актове и твърдяното от страна на касатора увреждане. Следва да се има предвид, че целта на исковото производство по ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 4 ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с & 1 от ЗОДОВ. В случая тази функционалност не следва да се приложи. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство, ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразните актове. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд– трето отделение,