Решение № 11917 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7051/2014 г.

Решение № 11917 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7051/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Станка Нешова Мутева, от с. Баня, община Панагюрище чрез нейния пълномощник, срещу решение № 172/18.03.2014 г. по адм. д. № 639/2013 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба -кметът на община Панагюрище не взема становище. Ответникът по касационната жалба Стойко Нешов Малинов чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стойко Нешов Малинов срещу заповед № 244/25.04.2013 г. на кмета на община Панагюрище, с която на основание чл. 201, ал. 3 ЗУТ е одобрил проект за частично изменение на подробен устройствен план -ПУП за регулация, като от УПИ !V-177 в кв. 40 се образуват два нови урегулирани поземлени имоти- УПИ !V-177 и УПИ ХV!!!-177 съгласно приетата графична и текстова част на документацията. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Развил е доводи, че площта на урегулирания имот е разделена математически, без да се сочи размерът на лицето на новообразуваните УПИ-та, както и че липсва съгласие на всички съделители и общ проект. Така постановеното решение е допустимо, тъй като е постановено след влязло в сила определение по въпроса за неговата допустимост. След като проектът за изменение на урегулиран поземлен имот, предмет на делба, не е внесен от всички съделители, то административният съд следва да упражни контрол по неговата валидност и законосъобразност. Поради това претенцията в касационната жалба за обезсилването на постановеното решение е неоснователна. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В конкретния случай релевантният момент е валидността и законосъобразността на административния акт съобразно положението на имота по действащия план. Съгласно заключението на вещото лице оспорената заповед предвижда разделянето на урегулирана имот на два самостоятелни урегулирани имота, всеки с площ от 630 кв. м, като жилищната сграда попада в единия имот, а в новообразувания имот се предвижда застрояване на калкан спрямо съществуващата жилищна сграда. Местонахождението на имота е в с. Баня, което е курортно населено място и за него важат правилата на чл. 19, ал. 1, т. ЗУТ, при евентуално съобразяване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗУТ. От заключението на вещото лице се установява, че двата нови имоти с площи от по 630 кв. м. се формират при лице от по 13, 5 м., което лице се включва в хипотезата на чл. 19, ал. 4 ЗУТ. В случая ирелевантно е, че оспорената заповед не третира поделяемостта на жилищната сграда, тъй като за нея важат правилата на чл. 202 и чл. 203 ЗУТ, а контролът за законосъобразност се извършва от делбения съд. Ирелевантно е също, че в плана не са отразени съществуващи постройки, както и какво е оформлението на фасадата на съществуващата сграда. Релевантният момент е разделянето да се извърши по положението на имота по действащия план. Последният отразява всички законно построени сгради и ако такива други сгради са налични и не са отразени, то разделянето на имота не следва да се съобразява с обективното положение, а само с актуално отразеното положение на имота по действащия план. В случая разделянето на имота удовлетворява законовите изисквания, поради което обжалваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт. Предвид изложеното, като е приел материална незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил противоречащо на закона решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат за двете инстанции в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение