Решение № 643 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2005/2008 г.

Решение № 643 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2005/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Р. Д. Г. в качеството му на ЕТ "А" е обжалвал въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 94 от 30.11.2007 г. по гр. д. № 155/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответникът на а. за п. гр. С. не е подал писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.) и не изразява становище в касационното производство. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Бургаският апелативен съд е отменил решението на Сливенския окръжен съд № 73 от 16.07.2007 г. по гр. д. № 695/2006 г. и е отхвърлил исковете на ЕТ "Ай джи ен - Р. Г. против на а. за п. за присъждане обезщетение на имуществени вреди, представляващи претърпени загуби в размер на 17 500 лв. и 42 280 лв. пропуснати ползи, както и неимуществени вреди в размер на 1000 лв. от незаконосъобразни действия на данъчната администрация. Не е било спорно по делото и е прието от въззивния съд, че Р. Г. е регистриран като едноличен търговец и е имал разрешение за организиране на хазартни игри с игрални автомати клас "В", намиращи се в две игрални зали в гр. С. за срок от една година. На 15.10.1998 г. е бил съставен констативен протокол от данъчни инспектори на ТДУ гр. С. за констатирани нарушения, иззети са 10 броя игрални покер автомати, съставен е акт за нарушение и въз основа на него наказателно постановление за нарушение на Закона за акцизите, изразяващо се в експлоатация на игрални покер автомати, без да е заплатен дължимия акциз като е наложена глоба в размер на 1500 лв. и отнемане в полза на държавата на десет броя автомати. Правните изводи на апелативния съд са, че независимо от отмяната на наказателното постановление от Сливенския окръжен съд с решение от 28.09.1999 г. а.х.д. № 79/1999 г. действията на длъжностните лица на ответника не са противоправни, защото към момента на проверката ищецът не е разполагал с разрешение за хазартни игри. То е издадено на 25.09.1998 г., но е връчено на Р. Г. след проверката от данъчните органи - на 6.11.1998 г. и издаването на наказателното постановление, освен това съгласно чл. 22, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите, акцизът се внася след закупуване на чрез закупуване на бандеролен знак (стикер), който е държавна ценна книга. Решението е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закона. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно обезпечителна по отношение на вреди, причинени от лице при или по повод изпълнението на възложена работа. В случая е установено, че ищецът по делото е претърпял вреди, вследствие на направена данъчна проверка, по повод на която е издадено наказателно постановление, но то е било отменено от съда. Решението на Сливенския окръжен съд по а.х.д. № 79/1999 г. е постановено на основание чл. 33 ЗВАС (отм.) и на основание чл. 30 ЗВАС (отм.) то е задължително за всички като конститутивните му правни последици следва да бъдат зачетени при последващ спор относно гражданскоправните последици, настъпили от действията на административния органа В случая въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е приел, че отмяната на наказателното постановление не го обвързва и след самостоятелна преценка на доказателствата е приел, че нарушението е извършено и служителите на данъчната служба са действали правомерно, което по същество се свежда до преценка и на законосъобразността на влязлото в сила решение, с което наказателното постановление е отменено, което е недопустимо. Обстоятелството, че ищецът по настоящото дело - касатор не епредставил своевременно доказателства за издаденото му разрешение могат да се преценяват единствено като поведение, с което е допринесъл за настъпването на вредите, даващо основание за намаляване отговорността на деликвента на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а не като факт, който доказва липсата на виновно поведение на съответните длъжностни лица-служители на ответника по повод издаване на наказателното постановление. Тяхната вина като преки причинители на непозволеното увреждане се презумира, за разлика от отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, която е безвиновна. С оглед на изложеното на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) обжалваното решение следва да се отмени поради допуснато нарушение на процесуалните правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение