Решение № 4263 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2018 г.

Решение № 4263 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. срещу Решение № 152/31.01.2018 г. на Административен съд – Б. по адм. дело № 2261/2015 г., с което е отменена Заповед № 466/16.06.2008 г. на кмета на община Несебър за одобряване на изменение на подробен устройствен план с предмет разделяне на УПИ II-800 с идентификатор по кадастралната карта 51500.502.800 в кв. 95 "А" по плана на гр. Н..

Административният орган и останалите ответници в касационното производство не са изразили становища по оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Единственият довод на касатора е за неправилност на заключението на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на административния акт.

Освен че е бланкетно формулиран, този довод е и неоснователен по резултата му. Служебната проверка на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК констатира съответствието със закона на решаващия извод на съда за допуснато нарушение на формата на заповедта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а последицата от съдебния контрол отговаря на тежестта му.

1. Измежду двете изисквания, обуславящи надлежното мотивиране на административния акт – излагането на фактически и на правни основания за издаването му, определящо за преценката относно спазването на неговата форма, респ. отменяемостта му, е първото от тях.

а. Фактическите основания са всъщност юридическите факти, пораждащи упражненото с административния акт правомощие. Наличието им индивидуализира самото правомощие и предпоставя предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо.

б. Отсъствието на фактически основания не може да бъде заменено с позоваването на нормата, сочена като правно основание, независимо че текстът й би могъл да съдържа релевантните за случая юридически факти. Докато правната квалификация на оспореното правомощие от съда е възможна и дължима при изложени фактически основания, дори ако правните не са посочени, обратното не е вярно. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението му съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.

1. В отменената от първоинстанционния съд заповед и съпътстващите я актове не са изложени фактически основания за одобряването на плана, с които да бъдат обвързани предпоставки за изменение на ПУП в конкретна хипотеза, предвидена в чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ (в меродавните им редакции към момента на издаване на заповедта). Не са налице и правни съображения-позоваването в акта на чл. 129, ал. 2 ЗУТ е неотносимо, доколкото разпоредбата определя компетентния да одобри плана административен орган, а приложимостта на чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ, възприет в мотивираното предписание за допускане изработването на проекта, аргументирано е отречена от първата инстанция (препратката към мотивите й е възможна по силата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК).

1. Въпреки че са споделими мотивите на съда и за други нарушения, водещи до материална незаконосъобразност на заповедта, обсъждането им не е необходимо, тъй като не би променило резултата от инстанционния контрол. Допуснатият съществен процесуален порок е достатъчен да се постанови отмяната на административния акт.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение