Решение № 2180 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. С. Ц., чрез процесуалния й представител адв. Тодоров против решение 1005 от 02.08.2024 г., постановено по адм. д. 99/2024 г. по описа на Административен съд София-област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съда не обсъжда всички доводи и възражения на жабоподателката, не допуска доказателствени искания и не излага мотиви, обосноваващи изводите му по същество. Моли за отмяна на решението и претендира присъждане на направените по делото разноски. С допълнителна молба от 04.12.2024 г. Ц. иска настоящият състав да отправи искане до Конституционният съд на Република България (КС на РБ) по чл. 150, ал.2 от Конституцията на Република България (КРБ) за проверка на съответствието на чл. 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в тълкуването, което му е направил Административен съд София-област с разпоредбите на Конституцията. Ответникът Общински съвет гр.Самоков чрез процесуалния си представител адв. Вададжийска в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците А. М. Б. и Р. С. Н. чрез процесуалния им представител, в писмен отговор поддържат касационната жалба и молят за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Голф окол ЕАД чрез процесуалния им представител адв. Филипова в писмен отговор оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на Л. С. Ц., която се легитимира като собственик на идеални части от имоти, възстановени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи против решение 1006 взето по протокол 28 от 22.06.2017 г. от заседание на Общински съвет Самоков, с което на основание чл.129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с § 57, ал.1 ЗИД на ЗУТ и Протокол 19 от заседание на ПК По устройство на територията и екологията при ОбС гр.Самоков в частта по т.1 е одобрен Подробен устройствен план План за регулация и застрояване (ПУП ПРЗ) по чл. 16 от ЗУТ на част от землището на [населено място], община Самоков. С обжалваното решение Административен съд София-област отхвърля жалбата на Л. С. Ц. за прогласяване нищожността на решение 1006 по протокол 28 от 22.06.2017 г. от заседание на Общински съвет Самоков, в частта по т.1, с което е одобрен Подробен устройствен план План за регулация и застрояване (ПУП ПРЗ) по чл. 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на част от землището на [населено място], община Самоков. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обосноваващи неговата нищожност. Излага, че наведените в жалбата доводи касаят унищожаемостта на административния акт, а не неговата нищожност, поради което прави извод, че не са налице допуснати нарушения на материалния закон, които да доведат до нищожност на обжалваното решение на Общински съвет Самоков. С решението Ц. е осъдена да заплати и направените по делото разноски. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежки пороци, които да са пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд София - област приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - Общински съвет Самоков, прието с необходимия кворум и мнозинство. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 129, ал.1 ЗУТ в приложимата му редакция, действала към момента на одобряване на оспорения с жалбата ПУП-ПРЗ (Дв, бр. 13/2017 г.), компетентността е на общинските съвети. Териториално компетентен да одобри плана е общинският съвет на общината, в границите на която са ситуирани недвижимите имоти, предмет на плана в случая това е ОбС-Самоков, което следва и от общо уреденото с чл. 21, ал.1, т.11 от Закона за местното самоуправление и метната администрация (ЗМСМА) правомощие на общинските съвети в областта на устройственото планиране. Правилно съдът приема, че оспореното решение е издадено в предписаната от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липса на волеизявление, което нарушение в случая не е налице. При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност на същия и не са налице пороци, които да обосноват нищожност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон. За да е има такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито един орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основание за неговата отмяна като унищожаем, но не и за прогласяването му като нищожен. Не е спорно по делото, че оспореният ПУП е приет на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като видът на плана е за неурегулирана територия, т.е. първа регулация. План по чл. 16, ал. 1 ЗУТ не може да бъде изработен само за един или няколко имота, а за цели територии или устройствени зони (или структурни части от тях), в резултат на което освен индивидуални урегулирани поземлени имоти се обособяват и площи за обекти на публичната собственост. Тези обекти не могат да се разполагат в един или два имота, а в повече, което налага разместването на собственост. На всеки собственик срещу отнетата му собственост в размер на не повече от 25 на сто се предоставя равностоен имот на същото или на друго място, а общината придобива необходимите й площи за изграждане на обектите за зелената система, за социална и техническа инфраструктура без провеждане на отчуждителни процедури. Това става с влизането в сила на плана съгласно чл. 16, ал. 1 и 4 ЗУТ, т. е. той има вещноправно действие. Именно с оглед разместването на собствеността преди одобряването на този план се извършва оценка по реда на чл. 210 ЗУТ на имотите преди и след урегулирането им. Твърденията на жалбоподателката за допуснати нарушения на чл.16 ал.4 и 5 ЗУТ, а именно определяне на равностоен урегулиран имот и издаването на заповед за придобиване на собственост с точно индивидуализиране на имота касаят законосъобразността на решението на Общинския съвет, а не неговата нищожност. Видовете ПУП са регламентирани в чл. 110 ЗУТ, като правилото на чл. 16 ЗУТ, регламентира самостоятелен вид ПУП, който единствено има пряко отчуждително действие. Следователно не е налице порока материална незаконосъобразност, обосноваващ нищожност на оспорения административен акт. По изложените съображения като отхвърля жалбата Административен съд София-област постановява правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Във връзка с направеното от страна на касаторката искане по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), с молба от 04.12.2024 г. Върховният административен съд, второ отделение, намира същото за неоснователно, като съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ предвижда, че всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията. С молбата си от 04.12.2024 г. (л.36) Ц. иска установяване противоконституционност на чл.16 от ЗУТ в тълкуването, което му е направил Административен съд София-област. При така формулирано искане липсва основание по чл. 150, ал.2 от Конституцията на РБ за сезиране на Конституционния съд за незаконосъобразност, тъй като в случая се иска проверка на правилността на първоинстанционното съдебно решение, което в случая се осъществява по реда на инстанционния контрол, което Ц. е осъществила с подаване на касационна жалба пред настоящата инстанция, чието решение е окончателно. В случая с така отправеното искане не се твърди противоконституционност на чл. 16 ЗУТ нито се излагат доводи в тази насока. Предвид изложеното искането за сезиране на Конституционния съд следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, основателни се явяват претенциите на ответния административен орган и на ответника Голф Окол ЕАД за присъждане на направените по делото разноски, които следва да бъдат уважени в размер на 1000 лв. (хиляда лева) за Общински съвет гр.Самоков, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и 1440 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева) за Голф Окол ЕАД, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,