Решение № 15850 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2020 г.

Решение № 15850 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на [община] против решение № 722 от 24.06.2020 г. по адм. дело № 747/2019 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменен отказ на същия административен орган, обективиран в писмо изх. № 94 П-330-1 от 22.03.2019 г., да издаде удостоверение за търпимост на строеж, представляващ "разширение на съществуваща тоалетна на първи жилищен етаж" в жилищна сграда в УПИ Х, кв. 58, по плана на [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като представените доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност. Моли съдебният акт да бъде отменен включително в частта за разноските и да се постанови ново съдебно решение по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответниците П. Николова и П. Николов оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Бургас е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. По делото е установено, че производството по издаване на удостоверение за търпимост е образувано по заявление на П. и П. Николови, жалбоподатели пред първата инстанция и ответници в настоящото производство, подадено на 07.03.2019 г. до главния архитект на [община] за строеж "разширение на съществуваща тоалетна на първи жилищен етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ Х, кв. 58 по плана на [населено място]. Разширението на тоалетната обхваща част от съществуваща тераса в източната част на жилищната сграда. Строителството е извършено през 2000 г. (в този смисъл са твърденията на заявителите П. и П. Николови) и попада в границите на одобреното застроително петно в имота (заключение на вещото лице Якубович). При проверка през 2018 г. е констатирано, че строежът "преустройство на първи жилищен етаж чрез разширяване на съществуваща тоалетна" е незаконен като изпълнен без строителни книжа и със заповед № РД-16-925/09.10.2018 г. на кмета на [община], влязла в сила, е наредено неговото премахване. Установено е също, че цялата масивна триетажна жилищна сграда в УПИ Х-580, кв. 58 по плана на [населено място] е призната за търпим строеж с удостоверение за търпимост, издадено от главния архитект на [община] през 2004 г. С писмо изх. № 94 П-330-1 от 22.03.2019 г. главният архитект на [община] отказва да удовлетвори заявлението на Николови и да издаде удостоверение за търпимост на строежа по съображения, че изискванията на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ не са изпълнени. При тези факти административният съд правилно приема, че административното производство, образувано по искането за издаване на удостоверение за търпимост, е недопустимо. Влязлата в сила заповед за премахване на строежа като незаконен е пречка за развитие на производството по издаване на удостоверение за търпимост на същия строеж, тъй като въпросите за незаконността на строежа и неговата търпимост са разрешени окончателно с влезлия в сила административен акт, с който е наредено премахването му. Пререшаването на тези въпроси, в какъвто смисъл е направеното от Николови искане, е недопустимо. Влезлият в сила административен акт за премахване на строежа като незаконен, каквато е заповед № РД-16-925/09.10.2018 г. на кмета на [община], е абсолютна процесуална пречка за провеждане на производство по издаване на удостоверение за търпимост на същия строеж по арг. от чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Поради това административният съд правилно приема, че отказът на главния архитект на [община] да издаде удостоверение за търпимост по заявлението на П. и П. Николови, е постановен в противоречие с императивни правни норми, регламентиращи допустимостта на административното производство и подлежи на отмяна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, макар и по различни от изложените по - горе съображения и отменя оспорения административен акт, съставът на Административен съд – Бургас постановява решение в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл не са изложени от касационния жалбоподател. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и на събраните доказателства, а изводите на административния съд са мотивирани съгласно изискваните на чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,