Решение № 5692 от 10.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Бозкурт, гражданин на Република Турция, чрез процесуалния й представител адвокат Е. Пенчева, срещу решение 26/28.01.2022 г. по адм. дело 315/2021 г. на Административен съд-Кърджали, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лицето против заповед 292з-2131/15.10.2021 г., издадена от директора на ОД на МВР-Кърджали. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноските, направени за двете инстанции. Ответникът - директор на ОД на МВР-Кърджали, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ю. Бозкурт, гражданин на Република Турция, със статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец, против заповед 292з-2131/15.10.2021 г. на директора на ОД на МВР-Кърджали, с която на основание чл. 26, ал. 2, чл. 24, ал. 1, т. 10 и чл. 23, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР й е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване или продължаване на срока на пребиваване в страната, ведно с определен срок от 30 дни за напускане. По същество административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Въз основа представените доказателства, обосновано е констатирано, че Ю. Бозкурт е турски гражданин, с разрешение за продължително пребиваване в Р България до 24.08.2021 г. На 15.06.2021 г. лицето е подало в група "Миграция" при ОД на МВР-Кърджали, заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ - поради придобито право на пенсия в държавата си на произход, с приложени към него документи, изискуеми съгласно чл. 14, ал. 1 и чл. 23 ППЗЧРБ, включително копие от разрешение за пребиваване в РБ, валидно до 24.08.2021 г., документ от Социално-осигурителен институт-Република Турция, съгласно който Ю. Бозкурт получава пенсия за възраст, медицинска застраховка, банкови документи за наличност по сметките й и декларация от Б. Чаушева, за предоставено й за ползване жилище в гр. Кърджали, [адрес]. Отчетено е, че с декларацията с нотариална заверка на подписа от 14.06.2021 г., Б. Чаушева, в качеството си на собственик на имота на горепосочения адрес, с площ от 54.73кв.м и състоящ се от три стаи, заявява, че не възразява Ю. Бозкурт и С. Бюйюкайдън да бъдат регистрирани в жилището и да го използват безвъзмездно за неопределен срок. Констатирано е, че преди това - на 18.08.2020 г., е сключен договор за наем между Ю. Бозкурт, като наемател и Б. Чаушева, като наемодател, за наемане на стая на същия адрес за шестгодишен срок. В изпълнение на разпореждане на главния секретар на МВР, във връзка с осъществявания контрол относно спазването на условията и реда за пребиваване на чужденци, на 23.06.2021 г. служители на група "Миграция" при ОД на МВР-Кърджали са извършили проверка на адреса, посочен в заявлението на Ю. Бозкурт, при която е установено, че от месец август 2018 г. там живее друг турски гражданин - У. Метин, заедно със съпругата си и периодично им гостува дъщеря им. Обсъдени са дадените писмени обяснения от Метин, според които лицето не познава Ю. Бозкурт, никога не я виждал /включително след показана му нейна снимка/, тя не е отсядала в апартамента, а и той категорично не желае други хора, освен семейството му, да пребивават в предоставеното му за ползване от Б. Чаушева, жилище. Заявеното от У. Метин се потвърждава и от писмените обяснения, дадени от домоуправителя на входа И. Асенов и съседа Д. Асенов. След извършване на необходимите проверки по заявлението на Ю. Бозкурт, УРИ 292р-11433/15.06.2021 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ - поради придобито право на пенсия в държавата й на произход, административният орган със съобщение УРИ 292000-8510/23.06.2021 г. я е уведомил да представи допълнителни доказателства, че разполага с осигурено жилище в страната, при което срокът за разглеждане на заявлението е удължен до 29.07.2021 г. В изпълнение на тези указания е представен и договора за наем от 18.08.2020 г., по който Б. Чаушева отдава на заявителката Ю. Бозкурт стая от апартамент в гр. Кърджали, [адрес], обитаван от турския гражданин У. Метин и съпругата му. Предвид липсата на представени доказателства, установяващи, че действително й е осигурено жилище, е постановена заповед 292з-1545/26.07.2021 г. от комисар А. Чотров, упълномощен да замества директора на ОД на МВР-Кърджали, за прекратяване на производството по заявлението на Ю. Бозкурт от 15.06.2021 г. Заповедта е обжалвана пред Административен съд-Кърджали, при което с определение 129/16.09.2021 г. по адм. дело 214/2021 г. по описа на съда, е обявена за нищожна, като издадена от некомпетентен орган и преписката е върната на директора на ОД на МВР-Кърджали за произнасяне по съществото на заявлението от 15.06.2021 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България. В изпълнение на съдебния акт и процедурата по ЗЧРБ, е изготвено предложение УРИ292р-21218/15.10.2021 г. от началника на група "Миграция" при ОД на МВР-Кърджали, до директора на ОД на МВР-Кърждали, в което са изложени фактите по случая, включително и тези, установени при справки в Автоматизираната информационна система "Адресна регистрация на чужденци" и относно пътуванията на чужд гражданин. В резултат извършената преценка на релевантните обстоятелства по чл. 26, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 ЗЧРБ, е предложено на чужденеца да се откаже предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ и да се определи срок за напускане на страната от 30 дни. В тази връзка е издадена и атакуваната заповед от 15.10.2021 г., на основание чл. 26, ал. 2, чл. 24, ал. 1, т. 10 и чл. 23, ал. 7 от ЗЧРБ и чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР. За да отхвърли жалбата на Ю. Бозкурт против този акт съдът е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ, налагащи издаването на отказ за разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото не са представени доказателства да разполага с осигурено жилище. Постановеното решение е правилно. Неоснователен е касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да представят доказателства. Решението е постановено след обсъждане на доводите на страните и на относимите за спора доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. При това, обосновано е прието, че атакуваната заповед е издадена на основание чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ, налагащ да бъде отказано издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, който не отговаря на условията по чл. 24 от с.з. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава, и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната, като задължително изискване за получаване на такова разрешение е лицето да има и осигурено жилище - чл. 24, ал. 2, предложение първо от с.з. По аргумент от чл. 29, ал. 1 ППЗЧРБ, определящ документите, необходими за получаване на право на продължително пребиваване, в тези случаи се изискват доказателства за осигурено жилище. По делото липсва спор относно гражданството и статута на жалбоподателката, както и че за получаването на разрешение за продължително пребиваване същата е заявила, че разполага с жилище на адрес гр. Кърджали, [адрес]. Но предвид данните по делото, обосновано е прието, че в действителност Ю. Бозкурт не разполага с осигурено жилище в Република България, тъй като не установява да има възможност, а и да е пребивавала някога на посочения в заявлението й адрес. Направените изводи се подкрепят изцяло от приобщените по преписката, обяснения на трети лица, съгласно които жалбоподателката не е посещавала жилището и не пребивава на адреса, посочен и в справката от АИС "АРЧ" - гр. Кърджали, [адрес]. Действително, ЗЧРБ и ППЗЧРБ не съдържат изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, посочен в заявлението му, на който има осигурено жилище, но е необходимо да установи, че към момента на получаване на разрешението има реалната възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което представя доказателства. В случая е установено само формалното изпълнение на изискването по чл. 14, ал. 1 ППЗЧРБ, тъй като чужденецът не само не е посещавал имота, а и по данни от преписката, няма реална възможност да го обитава - на същия адрес живее семейството на турския гражданин У. Метин, категорично отказващ други хора да пребивават в жилището. В тази връзка, неоснователни се явяват основните оплаквания в касационната жалба. Целта на наложеното нормативно изискване за наличие на жилище за чужденеца, кандидатстващ за получаване на право на продължително пребиваване или продължаване на срока на пребиваване в Република България е по време на престоя си той да не натоварва социалната и финансова системи на страната, в която връзка са въведени и изискванията за представяне на съответни доказателства. Фиктивното изпълнение на въведените от законодателя изисквания противоречи на целта на закона, като във всеки различен случай административният орган следва да извършва обстойна, задълбочена и обоснована преценка на тези обстоятелства. Поради това и цитираните от касатора съдебни решения, не следва да се вземат предвид, като постановени при различна фактическа обстановка. Не намира опора и оплакването в касационната жалба, че съдът не е отчел наличието на неяснота от фактическа и правна страна на оспорената заповед. Последната е издадена от компетентен орган, за което първоинстанционният съд е изложил мотиви, в писмена форма, подписана е от посочения в нея издател и обективира посочване на обстоятелствата и правните норми, въз основа на които е издадена. Фактическите основания за издаването на акта се съдържат, както в заповедта, така и в приложената административна преписка, в т.ч. в предложение УРИ 292р- 21218/15.10.2021 г. на началника на група "Миграция"-Кърджали, като ясно и недвусмислено са изложени причините за постановения отказ на директора на ОД на МВР-Кърджали. По изложените съображения, атакуваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение