Решение № 12021 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрк. Райкова, срещу решение 4467 от 15.05.2025г., постановено по адм. дело 1917/2024г. по описа на Административен съд /АС/ гр. Пловдив, с което по жалба на В. К. Н. е отменена заповед 8121к 12096 от 20.08.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 и ал. 3, чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност разузнавач V степен в група 02 на сектор Криминална полиция към Шесто Районно управление /РУ/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр. Пловдив. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения за неправилност на извода на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Навежда твърдения за това, че при издаване на заповедта безспорно са установени вменените на наказаното лице нарушения, спазени са процедурните правила, както и принципа за съразмерност при отчитане на тежестта на извършеното с оглед на определяне и налагане на най тежкото дисциплинарно наказание. Твърди и необоснованост на решението, тъй като съдът се е позовал на събрани в хода на образувано досъдебно производство доказателства, като посочва, че те са неотносими към установяването на дисциплинарната отговорност. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Ответникът В. К. Н., чрез процесуалния си представител адв. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на представените му правомощия, при спазване на изискванията относно нейното съдържание, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като е изтъкнал, че са спазени сроковете по чл. 195 и чл. 196 ЗМВР, както и изискванията за връчване на издаваните заповеди, и предоставяне на възможност на служителя да се запознае с материалите по преписката и да предостави обяснения. Приел е и че са спазени изискванията на чл. 207 ал. 8 т. 1 и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Достигнал е до извод обаче за необоснованост и материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като е приел, че не е доказано по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 203 ал. 1 т. 7 предл. първо, тъй като е основано само на твърденията на лицето М., както и поради това, че не е установено по никакъв начин, че вмененото му деяние е насочено към това да набави облага за себе си или за М.. Приел е и че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 206 ал. 2 ЗМВР, като не е отчетено цялостното поведение на служителя на държавна служба. По тези съображения е обосновал извод за материална незаконосъобразност на заповедта и я е отменил. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и при спазване на установените сроковете и правила относно уведомяването и предоставянето на възможност за запознаване с материалите и организиране на защита на наказаното лице при провеждане на административното производство. Правилен е и изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Разпоредбите на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 13 ЗМВР, за нарушение на които е наложено дисциплинарното наказание на Н., изискват от една страна поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, а от друга страна поведение, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. В случая е правилен извода на пръвоинстанционния съд, че не са налице предпоставките в посочените норми. Това е така, тъй като не се установят по безспорен начин действия на служителя, които уронват престижа на службата, а още по малко такива, които водят или са довели до получаване на лична облага от наказаното лице или облага за трето лице чрез използване на служебното положение. В случая от приетите по делото доказателства безспорно се установява, че на 09.08.2022г. инспектор Н. е участвал в специализирана полицейска операция, съвместно с инспектор Г. С., младши инспектор Б. В. и младши инспектор В. М., при която заедно с инспектор С. са извършили проверка в селскостопанска постройка /конюшни/, ползвани от Р. М.. Проверката е извършена в присъствието на М. и на неговите работници А. А. и М. Б., за която проверка е посочено, че не е отразена от инспекторите Н. и С. в изготвените от тях докладни записки. По делото безспорно е установено и че по време на тази проверка младши инспектори В. и М. остават до вратата към входа на двора на оборите, без да влизат в същите, като в тях влизат само инспектори Н. и С.. По делото обаче липсват категорични и неоспорими доказателства, че при изпълнение на служебните си задължения инспектор Н. е извършил действия, несъвместими с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което да е довело до уронване престижа на службата, изразяващо се в това, че след като са установили с инспектор С. в постройката черен найлонов чувал с нарязан тютюн около 5-10 килограма, вместо да предприеме действия по разследване и преустановяване на незаконна дейност от страна на Р. М., заедно с инспектор С. са разпоредили на последния да изхвърли тютюна, като по този начин са довели до знанието му, че няма да вземат отношение по случая, съответно по този начин Н. е използвал и служебното си положение за лична облага и облага за трето лице, а именно М.. Вменените на инспектор Н. дисциплинарни нарушения се базират единствено от сведенията, дадени в хода на дисциплинарното производство от Р. М. / УРИ 00 5882 от 16.05.2024г./, А. А. / УРИ 00 -5928 от 17.05.2024г./ и М. Б. / УРИ 00 5929 от 17.05.2024г./, както и на непреки свидетели съпругата и сина на М., като в тях се установяват и съществени разминавания. Същевременно по делото се установява, че при разпита на тези лица по следствено дело 137/2022г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, се излагат различни факти. При всички проведени разпити, включително пред съдия от Районен съд Пловдив, Р. М. посочва, че на разговора му с инспектор Н. относно открития чувал в тютюн и за това, че същият му е казал да го махне оттам, други свидетели няма. Това противоречи и на приетото в оспорената в това производство заповед, както и на дадените обяснения в проведеното дисциплинарно производство, а дадените показания и обяснения от Р. М., които освен това са и противоречиви, не се потвърждават с никакви други доказателства, установяващи деянието по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона, за да бъде наложено дисциплинарно наказание, а напротив опровергават се от сведенията, дадени от другите свидетели присъствали на проверката. Включително приложения по делото протокол рег. 42 763 от 12.05.2023г. за изготвяне на веществено доказателствено средство звукозапис от прилагането на специално разузнавателно средство по отношение на Р. М., не доказва по безспорен начин авторството на деянието и в частност извършването му именно от Н.. Както от страна на дисциплинарно разследващият орган, така и от дисциплинарно наказващият орган липсва задълбочена проверка и анализ на всички събрани доказателства, като са кредитирани само тези подкрепящи тезата за извършено дисциплинарно нарушение и то едностранчиво. Предвид изложеното изводите в оспорената заповед за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗМВР не се подкрепят от събраните доказателства, като оспореният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 206, ал. 4 ЗМВР. Във връзка с гореизложеното е правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в противоречие с материалния закон, тъй като не е доказано наказаното лице да е извършило деяние, което да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 13 ЗМВР. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски, като същото и като доказано, тъй като са представени доказателства за строени такива за настоящата инстанция, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,