Решение № 5979 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 23 от 08.01.2026г., постановено по адм. дело № 350/2025г., Административен съд Сливен, IV-ти състав, е отхвърлил жалбата на Р. К. А., [ЕГН], от гр. Сливен, [адрес] срещу Решение № 1040-19-4/02.05.2025 г. на и.д. Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. срещу Разпореждане № РВ-3-19-01839791, издадено на 03.02.2025 г., с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 14.08.2020 г. до 31.10.2022 г. в размер на 16 750,35 лева – главница. С решението съдът е осъдил Р. К. А., [ЕГН], от гр. Сливен, [адрес] да заплати на ТП на НОИ – Сливен разноски по делото в размер на 51,38 евро, в левова равностойност - 100,00 (сто) лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Р. К. А., [ЕГН], от гр. Сливен, [адрес], чрез пълномощника й адв. В. Стефанов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Сливен е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Сливен. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на ТП на НОИ – Сливен чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. Георгиева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Сливен е отхвърлил жалбата на Р. К. А., [ЕГН], от гр. Сливен, [адрес] срещу Решение № 1040-19-4/02.05.2025 г. на и.д. Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. срещу Разпореждане № РВ-3-19-01839791, издадено на 03.02.2025 г., с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 14.08.2020 г. до 31.10.2022 г. в размер на 16 750,35 лева – главница. Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка, свързана с издаване на оспореното решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане. В тази насока е посочено, че с трудов договор № 00000001/14.07.2020 г. жалбоподателката Р. А. била назначена на длъжност „технически сътрудник“ в „Сила пласт“ ЕООД, като от 14.08.2020 г. до 13.01.2021 г. Р. А. е била във временна неработоспособност поради общо заболяване, за която са издадени пет болнични листове, от 14.01.2021 г. Р. А. е била във временна неработоспособност поради бременност и раждане, съгласно болничен лист №Е20210035924, издаден за периода от 14.01.2021 г. до 28.02.2021 г. вкл., от 28.02.2021 г. до 31.10.2022 г. Р. А. е била във временна неработоспособност по болнични листове за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, като за всеки от издадените болнични листове осигурителят „Сила пласт“ ЕООД е представил в ТП на НОИ - Сливен удостоверение-приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). Отбелязано е, че общият размер на изплатените парични обезщетения по представените от дружеството удостоверения възлизат на 16 750,35 лева, което се установява от приложения по преписката Приемо-предавателен протокол за изготвяне на РА или разпореждане от Сектор „КР на ДОО“ (л. 30). На л.159 и 160 от делото /решението на административния съд няма собствена номерация, към която да бъде правено препращане/, административният съд е описал подробно извършената проверка на „Сила пласт“ ЕООД във връзка с преценка за право на обезщетение по чл.50,ал.1 КСО на друго лице, с което дружеството е сключило договор. Отбелязано е, че на база установените факти и обстоятелства, в констативен протокол длъжностното лице формирало извод, че през периодите, за които другото лице и Р. А. са назначени в дружеството – осигурител, последното не е извършвало стопанска дейност – няма реализирани покупки и продажби, липсват кореспонденция, документи за сделки и пр., поради което двете лица, в т.ч. Р. А. не са упражнявали реално трудова дейност и в тази връзка за тях не е възникнало основание за осигуряване по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което нямат качеството „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Посочено е, че е било прието и това, че въпреки липсата на извършвана от „Сила пласт“ ЕООД стопанска дейност и липсата на реално извършвана от А. и другото лице трудова дейност, за последните без правно основание е подадена информация по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и мотивиран от фактически установеното, контролният орган издал Задължителни предписания № ЗД-1-19-01373103 от 05.06.2023 г. на „Сила пласт“ ЕООД за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Р. А. за периода от 15.07.2020 г. до 31.10.2022 г., с вид осигурен 01, декларация образец №1, както и данните, подадени по същия ред за другото лице. На отделен ред първоинстанционният съд е отбелязал, че издадените Задължителните предписания са оспорени от осигурителя пред Директора на ТП на НОИ-Сливен, който с Решение № 1012-19-46#5 от 02.08.2023 г. отхвърлил като неоснователна подадената жалба. Посочено е, че актът на горестоящия орган бил оспорен по съдебен ред, като по образуваното адм.д. № 312/2023 г. състав на Административен съд – Сливен се произнесъл с Решение № 404/20.12.2023 г., с което отхвърлил жалбата на „Сила Пласт“ ЕООД, а този съдебен акт бил оставен в сила по реда на касационното обжалване с Решение № 10803/11.10.2024 г. постановено по адм. д. № 2171/2024 г. по описа на Върховен административен съд. В продължение първоинстанционният съд е посочил, че при тези данни на основание чл. 4, ал. 10, т. 3, б. „в“ от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, ТП на НОИ – Сливен е извършило служебно заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от „Сила Пласт“ ЕООД, както за Р. А. за периода от 15.07.2020 г. до 31.10.2022 г., така и за другото лице. Отбелязано е и това, че на 03.02.2025 г. Ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Сливен издал Разпореждане № РВ-3-19-01839791, с което въз основа на горните фактически установявания приел, че на основание чл. 114 ал. 2 т. 2 от КСО на Р. А. неоснователно са изплатени 16 750,35 лв., представляващи парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 14.08.2020 г. до 31.10.2022 г., като в разпореждането било посочено, че сумата следва да се внесе доброволно в 14-дневен срок от връчването, извършено на 19.03.2025 г. Срещу горното разпореждане Р. А. депозирала жалба вх. № 1012-19-15/02.04.2025 г., която, разгледана по реда на чл. 114 ал. 2 т. 2 и ал. 3 от КСО, била отхвърлена от горестоящия компетентен орган като неоснователна с Решение № 1040-19-4/02.05.2025 г. Актът е връчен на А. на 04.06.2025 г., а жалбата срещу решението, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена пред съда на 11.06.2025 г. В мотивите на първоинстанционното решение са възпроизведени заповедите за компетентност на административния орган, показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Б., Е. Д. и А. Ч., заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения административен акт. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, съдържа необходимите реквизити, липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На отделен ред е посочено, че Разпореждане № РВ-3-19-01839791/03.02.2025 г. е издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Сливен, т.е. от материално компетентно длъжностното лице по см. на чл. 114 ал. 2 т. 2 и ал. 3 от КСО, при издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК, в този акт и констативния протокол от извършената ревизия са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи, формулиран е и ясен диспозитив. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, мотивите му в тази насока могат да бъдат систематизирани до следното: 1. Прието е, че спорът между страните е правен и се отнася относно това дали са налице законовите предпоставки, съдържащи се в нормата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получените парично обезщетение за временна неработоспособност (ПОВН) поради общо заболяване, парично обезщетение да бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст за периода от 14.08.2020 г. до 17.10.2022 г. в размер на 16 750,35 лв. – главница, изплатено на Р. К. А.. Почено е, че оспореното Разпореждане № РВ-3-19-01839791 от 03.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Сливен е издадено след заличаване на неоснователно подадените данни с декларация обр. 1 чрез дружество "Сила Пласт" ЕООД за периода от 15.07.2020 г. до 31.10.2022 г. по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход за Р. К. А., с оглед установеното, че лицето, в качеството му на наето по трудово правоотношение, не е упражнявало трудова дейност. 2. Посочено е, че съгласно чл. 4, ал. 10, т. 3, б. „в“ от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, Националният осигурителен институт подава данни за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени за лицата по чл. 4 от КСО, когато следва да бъде изпълнено влязло в сила съдебно решение. Отбелязано е, че в процесния случай, след извършената проверка, приключила с констативен протокол и издадени задължителни предписания, потвърдени от горестоящия орган, е налице съдебно произнасяне с влезли в законна сила съдебни актове, по силата на които данните за осигуряването на А. са заличени, като с Решение № 404 от 20.12.2023 г. постановено по адм.д. № 312/2023 г. Административен съд - Сливен отхвърля жалбата на „Сила Пласт“ ЕООД, подадена срещу решение, с което са потвърдени задължителни предписания към дружеството да заличи данните, подадени по реда на чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО за Р. А. за периода от 15.07.2020 г. до 17.10.2022 г. Този съдебен акт е оставен в сила с акт на касационната инстанция - Решение № 10803/11.10.2024 г., постановено по адм.д. № 2171/2024 г. Обобщен вид са възпроизведени мотивите на двете съдебни инстанции. На основание изложеното е изграден извод, че в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение ответният административен орган е приложил разпоредбата на чл. 4, ал. 10, т. 3, б. „в“ от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, като служебно е заличил неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от „Сила Пласт“ ЕООД за Р. А. за периода от 15.07.2020 г. до 31.10.2022 г. 3. На отделен ред са възпроизведени нормите на чл.40,ал.1 и чл.10,ал.1 КСО относно това при какви условия осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване. На база на тези норми са изградени следните изводи: Едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са решение № 314/2016 г. по а. д. № 3171/2015 г. на ВАС, решение № 211/2016 г. по а. д. № 3681/2015 г. на ВАС, решение № 292/11.01.2017 г. по а. д. № 14312/2015 г. на ВАС, решение № 220/2014 г. по а. д. № 12497/2013 г. на ВАС и други). Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително правоотношение, но не винаги. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но едновременно с това и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Цитирана е съответната съдебна практика на ВАС. 4. Анализирайки събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е изградил последващ извод, че административният орган правилно е приел, че оспорващата А. не е извършвала реално трудова дейност в дружеството, с което е сключила трудов договор. Като водещ аргумент е посочено, че самото дружество - „Сила Пласт“ ЕООД не е извършвало стопанска дейност в периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2022 г., а от друга страна, както в административното производство, така и в хода на съдебното дирене в настоящото съдебно производство не са ангажирани безспорни и категорични доказателства, от които да се установи, че жалбоподателката реално е осъществявала трудова дейност в процесния склад. Според съда показанията на свидетелите в тази връзка са изключително неясни, без конкретика, но и не сочат по несъмнен начин, че А. е полагала труд по сключения трудов договор, при това с всички, произтичащи от трудовото правоотношение елементи, в т.ч. работно място, работно време и др.; заявеното от свидетелите, че са я виждали да отключва и заключва склада в неясно време и период са лишени от каквато и да било конкретика и не могат да обосноват извод, че реално е полаган труд в процесния период; от доказателствата, в т.ч. и приетата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че в периода от сключване на трудовия договор до първия ден от временната неработоспособност – 14.07.2020 г. – 14.08.2020 г. дружеството не е осъществявало никаква стопанска дейност,; т.е. свидетелските показания не могат да опровергаят възприетата от административния орган фактическа обстановка, изградена подробно и подкрепена с доказателства. 5. На отделен ред е посочено, че доказателствената тежест за установяване на реално положения труд е на самото лице (Решение № 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г.), а конкретния случай, при съвкупния анализ на доказателствата по делото, извод за реално извършване на трудова дейност от страна на жалбоподателя А. в "Сила Пласт" ЕООД не може да бъде формиран. Прието е, че установените от контролния орган факти и обстоятелства не са оборени; изводите на органа са мотивирани с конкретни писмени доказателства, част от административната преписка, поради което обосновано е прието, че в конкретния случай оспорващата не е извършвала трудова дейност за "Сила Пласт" ЕООД. Констатирано е, че изводът на ответния орган, че Р. А., като лице, което реално не е осъществявало трудова дейност, няма качеството и на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО чрез "Сила Пласт“ ЕООД е законосъобразен. 6. Административният съд е приел, тезата на жалбоподателката, че е извършвала трудова дейност по сключения със "Сила Пласт“ ЕООД трудов договор на длъжност "технически сътрудник" не се подкрепя и от останалите приети по делото доказателства - официални удостоверителни документи. Добавено е, че липсват доказателства относно това в какво се изразява положения труд, изпълнявани задължения, работното време и място. 7. Като допълнителен аргумент за неоснователност на жалбата е посочено и това, че при заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководството по контрола по разходите на ДОО като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи чл. 114 ал. 2 т. 2 от КСО, както е процедирано в разглеждания случай. Цитирана е разпоредбата на чл. 114 ал. 2, според която добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.Маркирано е, че в процесния случай безспорно след получаването на сумите са налице нови данни, а именно – проведените контролно и административно производства по издаване на задължителни предписания и проведения по отношение на тяхната законосъобразност съдебен контрол, приключил с влезли в законна сила съдебни актове, поради което съдебна инстанция намира, че процесният случай попада във визираните от нормата изключения, при които добросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени в бюджета на ДОО. В заключение са изградени крайни изводи в смисъл, законосъобразно с Разпореждане № РВ-3-19-01839791/03.02.2025 г. Ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Сливен на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО е разпоредил на Р. К. А. да възстанови добросъвестно получените суми, за обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете в размер на 16 750,35 лв. главница за периода от 14.08.2020 г. до 31.10.2022 г., а при съобразяване със събраните безспорни доказателства и правилно приложение на материалния закон с процесното административно решение ответникът е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане. Решението на Административен съд – Сливен е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Р. К. А. се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал и анализирал събраните по делото доказателства, в това число гласните такива, поради което необосновано е приел, че не е доказано страната да е извършвала трудова дейност по сключения със "Сила Пласт“ ЕООД трудов договор на длъжност "технически сътрудник", поради което следва да възстанови получените суми за обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете в размер на 16 750,35 лв. главница за периода от 14.08.2020 г. до 31.10.2022 г. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Спорът между страните е правен и се свежда до това дали Р. К. А. притежава качеството "осигурено лице" и следва ли да възстанови получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 14.08.2020 г. до 31.10.2022 г. в размер на 16 750,35 лева. Даденият отрицателен отговор относно притежанието на качество на осигурено лице от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният. Както приема и първоинстанционният съд, съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Предвид наличните по делото документи и данни настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че са налице достатъчно убедителни доказателства относно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на "Сила Пласт" ЕООД през процесния период. От страна на жалбоподателката Р. А. не е проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството. При условията на чл. 172 ГПК във вр. с чл.144 АПК административният съд е изложил аргументи защо от показанията на разпитаните трима свидетели не се установява, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност в дружеството. Същите се споделят от настоящата съдебна инстанция, а оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в тази насока се явяват неоснователни. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период Р. А. не е полагала труд в „Сила Пласт“ ЕООД, което изключва качеството й на осигурено лице. Това обстоятелство не се установява и от заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно – икономическа експертиза, като оплакванията на касатора, че същата необосновано не е кредетирана не намират подкрепа в останалите събрани по делото доказателства. След изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност са установени нови данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2АПК. При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на НОИ- София, в качеството му на юридическо лице в състава на което влиза ТП на НОИ – Сливен, разноски по делото в размер на 50евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от торното и основание чл.221, ал.2, изр.първо, АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,