Решение № 2735 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13830/2017 г.

Решение № 2735 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13830/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: 1. на управителя на Националната здравноосигурителна каса и 2. на министъра на здравеопазването против решение № 11779/05.10.2017 г. на Върховния административен съд - шесто отделение, постановено по адм. дело № 5798/2017 г., с което е обявена нищожността на Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр. 24 от 29.03.2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. и доп., бр. 91 от 18.11.2016 г., в сила от 01.04.2017 г. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска обезсилването му, евентуално отмяната му. Ответните страни Сдружение "Национално сдружение на частните болници" и Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" оспорват жалбите. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспорена в първоинстанционното производство е Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (Наредбата), издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр. 24 от 29.03.2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. и доп., бр. 91 от 18.11.2016 г., в сила от 01.04.2017 г. Съгласно § 5 на Наредбата същата се приема на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). По делото е установено, че с Решение № 3 от 8 март 2016 г., постановено по конституционно дело № 6/2015 г., Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗО, като приема, че правата на гражданите на достъпна медицинска помощ чрез здравно осигуряване и безплатно ползване на медицинско обслужване са основни конституционни права и са неотменими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., както вече се е произнесъл КС с Решение № 8 от 02.04.1998 г. по к. д. № 3/1998 г. Правилно решаващият тричленен състав на Върховния административен съд - шесто отделение приема, че Наредбата се явява нищожна, тъй като е приета въз основа на обявена за противоконституционна норма, обуславяща липсата на правно основание и материална компетентност на издателя на акта. Към момента на издаването на Наредбата (25.03.2016 г.) и към момента на обнародването й (29.03.2016 г.) разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗО, посочена като правно основание за издаването й е обявена за противоконституционна (решението на КС е обнародвано в ДВ, бр. 20 от 15.03.2016 г.), тя не се е прилагала, доколкото съдебната й отмяна е от изричната компетентност на органа, който е приел съответния нормативен акт. Решаващият състав е взел предвид също, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 12 от Закона за нормативните актове. Съгласно посочената разпоредба актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Издаването на подзаконов нормативен акт, без да е налице делегация за това, обуславя нищожност на акта. Съгласно доктрината и установената съдебна практика, административен акт е нищожен, когато е лишен от нормативна основа, когато е издаден от некомпетентен орган или когато е издаден от органа при превишаване на границите на компетентността му. В случая оспорената Наредба е издадена при пълна липса на правно основание въз основа на обявена за противоконституционна разпоредба от ЗЗО, и като лишена от нормативна основа, решението, с което тя изцяло е обявена за нищожна е правилно и в съответствие с материалния закон. Неоснователни са касационните оплаквания за недопустимост на решението поради липса на правен интерес от оспорване. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК правото да оспорват подзаконов нормативен акт е предоставено на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които актът се разпростира (Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 11/2006 г.). Видно от удостоверение от 20.03.2017 г. за Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" и от удостоверение от 03.04.2017 г. за Сдружение "Национално сдружение на частните болници" на Софийския градски съд, предметът им на дейност е свързан с представителство и защита на правата и интересите на физически лица, юридически лица, организации, сдружения и частни болници в сферата на здравеопазването и свързаните с него социални и други дейности, произтичащи от нормативните актове и международните дейности, както и подобряване на здравното обслужване на гражданите. Предвид така посочения предмет на дейност сдруженията имат правен интерес да оспорват Наредбата, оспорването е допустимо, както и постановеното по него решение. Настоящият петчленен състав-II колегия приема, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските за тази инстанция са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответниците, по своевременно направените искания. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед обстоятелството, че упълномощеният адвокат представлява двамата оспорващи и възнаграждението като размер (400 лв. за всеки от оспорващите) не надхвърля значително установените минимални възнаграждения за представителство пред касационната инстанция по дела по оспорване на подзаконови нормативни актове за двама представлявани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,