Решение № 4356 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1142/2013 г.

Решение № 4356 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1142/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, срещу решение № 6014/12.11.2012 г., постановено по адм. д. № 9862/2011 г. на Административен съд - София-град, като в нея немотивирано се сочи, че е неправилно и необосновано. Ответниците Андре Тодоров Матов и Фани Алион Матов, двамата от гр. София чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноските за касационната инстанция. Ответникът "Хримас" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за основателност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, извърши служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, след като жалбата не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 и 5 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Андре Тодоров Матов и Фани Алион Матов, Заповед № РД-09-50-8/16.01.2008 г. издадена от главния архитект на София, с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 136, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е одобрено изменение на план за застрояване на УПИ VI-55, кв. 201, м. "Павлоно-Бъкстон", съгласно приложен към нея проект. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена в противоречие на материалноправни разпоредби от ЗУТ и Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, че не е налице съгласие на всички заинтересувани, поради което е незаконосъобразна. От извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, се установява, че решението е постановено от компетентния съд по допустима жалба, поради което е валидно и допустимо, но не съответствува на материалния закон. За да отмени заповедта съдът е приел, че е при одобряването на проекта за изменение на застроителния план е допуснато нарушение на чл. 48, ал. 2, т. 1, б. "и" от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, тъй като в графичната му част не е обозначена в метри височината на предвидената сграда, императивно изискване на текста, че не е налице основанието за издаването й по чл. 134, ал. 1, т. 6 ЗУТ и др. Тези изводи на съда не кореспондират на събрания доказателствения материал по делото, включително и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда. Видно от предложения проект с мотивираното предложение, одобрен с процесната заповед /л. 67 от делото/ от собственика на УПИ VI-55, е предложено да се одобри изменение на застроителния план, с предвиждане на нова жилищна сграда при свободно застрояване, с 3 и 5 етажно тяло, представляващо 5 етажно застрояване, като последните четвърти и пети етаж са с отстъп навътре. От проекта се вижда, че е отразено отстоянието от триетажното тяло /магазини + 2/ на бъде на 3 м. от страничната регулационна граница с имота на жалбоподателите пред първата инстанция, а за останалите два етажа, отстоянието да е 1/3 Н, което при съответно изчисление е 5 м. Съгласно Общия устройствен план на гр. София за квартала, в който се намира УПИ VI-55 и УПИ ХIV-53, е предвидено преобладаващо средноетажно застрояване, при което височината на сградите не може да надвишава 15 м /чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗУТ/, поради което 1/3 от този размер е 5 м. С одобряване на предложеното изменение с процесната заповед, предложеният проект в графично изражение, става графично изражение на самата заповед. Съгласно заключението на вещото лице нанесените линии на петното за застрояване, одобрено с процесната заповедта, отстои от страничната регулационна граница с УПИ ХIV-53 на 3 м. за предвидената част с триетажно тяло и на 5 м. от пететажното тяло. Тези предвидени линии на застрояване и отстоянията им до страничната регулационна граница с УПИ ХIV-53, са в съответствие на предвидените законови отстояния по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ за триетажното тяло, в която част представлява ниско застрояване и на ал. 2, т. 1 от същия текст, за пететажното тяло от ЗУТ, представляващо средноетажно застрояване. С оглед изложеното не е налице нарушение на изискването на чл. чл. 48, ал. 2, т. 1, б. "и" от Наредба № 8/2001 г., както и намалени отстояния по смисъла на чл. 36 ЗУТ, като текстът не е посочен като основание за издаване на заповедта, както и от извършените замервания от вещото лице не се установяват такива. Правният интерес на жалбоподателите пред първоинстанционния съд произтича като заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, като собственици на съседен имот, кагато се допускат намалени отстояния. След като по делото не се установяват такива по отношение на собствения им УПИ, жалбата им е неоснователна и съдът е следвало да я отхвърли. Освен това неправилно съдът се позовава на нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ /редакция към момента на издаване на заповедта/, тъй като при изменението на ПУП на това основание, съгласие се изисква само от собствениците на имотите, предмет на заповедта, в случая на УПИ VI-55, които са пряко засегнати от изменението, но не и на съседните имоти, какъвто е УПИ ХIV-53 или другите му съседни, като неправилно е тълкувана нормата в съдебното решение. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд, възприета от последвалото изменение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ от 2010 г. Изпълнението на строителството при издадено разрешение за строеж, след одобрени инвестиционни проекти, ако не отговарят на одобреното с процесната заповед на застроително петно и излизат извън одобрените линии на застрояване и законови височини, не е относимо към законосъобразността на заповедта, а би касаело законосъобразността на визата за проектиране, одобрените инвестиционни проекти и издаденото въз основа на тях разрешение за строеж, както и извършването на самото строителство в съответствие на тях. Неправилно е позоваването на ответниците по касационната жалба физически лица, за намалени отстояния през улица, тъй като те са собственици на съседен УПИ с обща странична регулационна границата с УПИ, предмет на заповедта и не отстоят от него през улица, поради което е не са активно легитимирани да се позовават на чужди евентуално нарушени права. Неоснователно се позовават и на нарушен чл. 62, ал. 3, т. 3 от Наредба № 8/2001 г., който регламентира изисквания към работните устройствени планове, какъвто не е планът за застрояване, предмет на заповедта. Освен това не е предвидено свързано застрояване по действуващия до момента на издаване на заповедта застроителен план, като не е налице петно на регулационната граница в УПИ ХVI-53 /л. 73/, като не се запазва по него съществуващата сграда, поради което изменението на застроителния план с процесната заповед с предвиждане на свободно застрояване в УПИ VI-55, също сочи на законосъобразността й. Като се има предвид гореизложеното налице е основанието за отмяна на решението съгласно чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се отмени и тъй като заповедта е законосъобразна по изложените по-горе съображения, следва да се отхвърли жалбата срещу нея. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 2 АПК