Решение № 12213 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2012 г.

Решение № 12213 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Искрен Велчов Андреев от гр. Белоградчик, против Решение № 102/2.10.2012 г. по а. д. № 216/2012 г. на Административен съд, Видин (АСВд). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСВд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Андреев против Заповед рег. № 40/13.07.2012 г. на главен полицай Ивайло Даниелов Щърбанов от Районно управление "Полиция", Белоградчик (РУП), с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е постановено задържането му за срок от 24 часа. Недоволен от решението, Андреев го обжалва. Счита, че то е незаконосъобразно и необосновано. АСВд не е съобразил, че принудителната административна мярка е приложена, без да са налице посочените в закона основания за нея и без да е мотивирана с посочването на фактическите основания за издаването на заповедта. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отмени обжалваната заповед. Ответникът - гл. полицай Ивайло Даниелов Щърбанов от РУП, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: Административен съд Видин, видно от мотивите на обжалваното решение е приел, че обжалваната заповед е издадена в законно установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Изводът за издаване на заповедта в законно установената форма противоречи на съдържанието на обжалвания акт и нормата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. В заповедта е посочено само правното основание за издаването й - чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като е пресъздадено съдържанието на законовата норма. Кога, къде и как е попречил Андреев на полицейския орган да изпълни задължението си по служба, с какви негови фактическите действия е станало това; какви са били задълженията по служба на присъстващите полицаи и в частност на издателя на заповедта главен полицай Ивайло Даниелов Щърбанов които са останали неизпълнени, не е описано в акта. Съгласно цитираните разпоредби, във всеки административен акт, задължително следва да са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Не води до друг извод и текста на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР, където е посочено, че в заповедта се посочва "основанието за задържането". От тази формулировка не може да се направи извод, че става въпрос само за правното основание поради което, тълкуван текста във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, води до извод за задължителното посочването и на двете. В случая това не е направено и съставлява нарушение на изискването за формата на заповедта и в частност - за нейното съдържание. Горепосоченият дефект на административния акт не може да бъде саниран чрез позоваването на съдържанието на приложените по делото Докладни записки (ДЗ) рег. № № 7273, 7275, 7277 и 7279, всички от 16.07.2012 г., както е направил АСВд в мотивите на решението си. Посочените доказателства са създадени след издаването на заповедта, в нея липсва препращане към тях (което е естествено предвид неизготвянето им към момента на издаването й) и те не могат да заместят липсващите елементи в нейно съдържание. Вън от горното, в цитираните ДЗ не е посочено какви точно задължения по служба са имали намерение да изпълнят служителите на МВР, как е бил предупреден Андреев да не пречи за намерението на служителите да ги изпълнят и как точно, с какви действия или бездействия, е попречил той. Единствено в ДЗ рег. № 7277/16.07.2012 г. (л. 44), полицай Борислав Петров Иванов е споменал за желанието си да извърши едно обичайно задължение по служба - проверка на документите за самоличност. В същото време той самият (Б. Иванов) твърди, че добре познава две от лицата - Искрен Велчов Андреев и Драгомир Велчев Андреев. Т. е. в случая проверката по установяване самоличността на лице по реда на чл. 61 и чл. 62 от ЗМВР е била безпредметна, тъй като за полицай Иванов самоличността на посочените лица, вкл. касатора, е била известна. За други задължения по служба на полицейските служители, на които Андреев е попречил след изричното му предупреждение да не върши това, липсват данни. Горното води до извод, че доводът за необоснованост на решението се явява основателен. Липсата на такова поведение от страна на касатора означава, че издадената заповед противоречи и на материалния закон - чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Предвид изложеното ВАС счита, че при постановяване на обжалваното решение АСВд е допуснал посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то се явява неправилно като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Решението следва да бъде отменено. Предвид цялостното изясняване на казуса от фактическа страна, делото не следва да се връща за ново разглеждане, а следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от касатора заповед. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. Доводите, изложени във връзка с приложените по делото доказателства за телесно увреждане на Искрен Андреев, достоверността на представените ДЗ и поведението на противодействие от страна на Андреев на служителите, съгласно същите ДЗ, не могат да бъдат разгледани и преценени от настоящия съд поради липса на компетентност за това. Водим от горните съображения и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС