Решение № 8344 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5280/2017 г.

Решение № 8344 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5280/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив против Решение № 427/20.03.2017 г., постановено по административно дело № 2784/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161204605/11.02.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 438/7.05.2013 г. на заместник директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив относно определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. в размер на 7 352, 52 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 251, 44 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 485, 99 лева и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 785, 15 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и необосновано, като основно се оспорват правните изводи, възприети от съда относно характера на внесените и изтеглени парични средства от личните сметки на съпруга на ревизираното лице. Съдът е приел, че тези суми са от дейността на едноличния търговец и по отношение на тях следва да се изключи презумпцията за съвместен принос, респективно е изключил от паричните потоци на Д. тези суми, в резултат на което е приел, че недостиг на парични средства не е налице и лицето не дължи допълнително подоходен данък. Приходната администрация твърди, че този извод е необоснован, тъй като по делото не са представени каквито и да било доказателства за това, че тези банкови сметки обслужват търговската дейност на Х. Д., следователно за същите важи разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (отм.); , установяващ общност на паричните влогове на двамата съпрузи, респективно, че правилно с ревизионния акт внесените и изтеглени суми от банкови сметки на съпруга са включени в паричния поток на ревизираното лице. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решенето, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт относно определените с него данъчни задължения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 773, 80 лева за всяка една инстанция. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт Г. Д. чрез депозирано по делото писмено становище. Ответната страна М. Г. Д. се представлява от адвокат В. П., който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, изложени писмено. Претендира съдебно-деловодни разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд за да се произнесе съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на съдебна проверка след връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Пловдив е ревизионния акт, с който в тежест на М. Г. Д. са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. В хода на ревизионното и съдебно производство е установено, че М. Д. е местно физическо лице, има две деца, омъжена е за Х. Т. Д., който е регистриран като едноличен търговец с фирма [фирма], с която през ревизирания период е имала трудово правоотношение, през 2008 г. и 2009 г. е получавала доходи от наем на недвижимо имущество, които е декларирала в Годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ. Въз основа на събраните доказателства и изготвяйки баланс на паричните приходи и разходи на лицето, приходните органи са установили превишение на имуществото и извършените разходи спрямо размера на декларираните и получени доходи, поради което са приели наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – получените декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на лицето, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Основният спор по делото е бил свързан с формирането и определянето на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, въз основа на която на ревизираното лице е установен подоходен данък. Административен съд – Пловдив е приел оспорения ревизионен акт за валиден, издаден в съответната форма и при отсъствие на процесуални нарушения, тъй като по тези въпроси е налице произнасяне на съдебния състав при първоначалното разглеждане на делото, като мотивите му в тази част са възприети от касационната инстанция. Отхвърлил е възражението за изтекла давност по чл. 171 ДОПК относно установените задължения за 2006 г. по съображения, които съответстват на установените по делото факти и приложимия закон. Правилно е прието, че на датата, на която е връчена заповедта за възлагане на ревизията е започнало ревизионното производство, тоест 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК не е изтекъл, включително при съобразяване с разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, регламентираща спиране на давността след започване на производството до издаване на акта, но не повече от една година. Не е изтекъл и десетгодишния срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК, който изтича на 1.01.2018 г. На следващо място, настоящият съдебен състав споделя изводите, възприети от Административен съд – Пловдив относно началното салдо за 2006 г. в размер на 17 019, 45 лева, съобразявайки се в влязлото в сила съдебно решение, с което е отменен ревизионен акт за задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.); в тежест на М. Д. за 2005 г., в резултат на установен остатък в края на този период в посочения размер. Правилни са доводите на съда относно имуществото, придобито чрез дарение от Х. Д., което е негова лична собственост, следователно приходите и разходите, получени от тези имоти също са само негови и не участват в паричните потоци на ревизираното лице. Относно останалите недвижими имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, отново обосновано е прието, че от отдаването им под наем приходи са получили и двамата съпрузи, като размерът на тези доходи следва да бъде зачетен, така както е деклариран от М. Д. посредством подадените годишни данъчни декларации за 2008 г. и 2009 г. Настоящата съдебна инстанция не споделя единствено изводите, които първостепенният съд е възприел относно характера на паричните средства, които са внесени и теглени от личните банкови сметки на съпруга на ревизираното лице. Съдът е изключил тези суми от паричния поток на Д. с мотива, че при изрично поддържано становище, че както внесените, така и изтеглените средства от тези сметки са от търговската дейност на съпруга, това следва да бъде зачетено, поради което тези суми биха имали значение само досежно данъчните права и задължения на едноличния търговец. Позовал се е на Тълкувателно решение № 2/2001 г. по гр. дело № 2/2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, съгласно което презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност, респективно вещите, правата върху вещите и паричните влогове, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са СИО, когато са включени в търговското предприятие. Това правило обаче важи само в случаите, когато се установи произходът на тези средства, а именно, че същите са придоби в резултат на търговската дейност на съпруга и са включени в търговското му предприятие, каквито доказателства в случая не са ангажирани. Всяка банкова сметка е паричен влог по смисъла на закона - съгласно § 1, т. 1 ЗГВБ, "влог" е кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия. Приходните органи са разграничили и установили банковите сметки, с които е оперирал [фирма] и обслужващи предприятието му, от личните му банкови сметки, като са взели предвид само паричните суми, които са внасяни и теглени от втората категория сметки. Относно тези суми няма как да не бъде приложена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.); , тъй като през релевантния период ревизираното лице е имало сключен брак с лицето Х. Д., не е деклариран принос само на единия съпруг за нарастване на имуществото и поемане на разходите, както и не са ангажирани доказателства за твърдените разграничими приходи и разходи на двамата съпрузи относно тези средства. Съгласно посочената норма, вещите, правата върху вещите, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното, което както се каза не е сторено в случая. Поради тези факти, правилно приходните органи са приели, че е налице съвместен принос относно придобиването и разходването на паричните средства, внесени и изтеглени от банковите сметки на единия съпруг, след като не е установено тези средства да са свързани с търговската му дейност, респективно правилно при изготвяне на баланса на М. Д. са взети предвид от внесените по сметките средства и от изтеглените от същите сметки суми. При така изложеното и предвид обстоятелството, че данъчно-задълженото лице не е изложило други конкретни твърдения и не е представило доказателства относно сумите, включени като разход, съответно невключени като приход в паричните баланси по години, се установява недостиг на парични средства и за четирите ревизирани периода, което обуславя предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, но за 2006 г., недостигът е в по-малък размер от установения с ревизионния акт, което обуславя и по-нисък размер на данъчните задължения. За 2006 г., при общ размер на приходите от 54 153, 99 лева /в това число и началното салдо от 17 019, 45 лева/, лицето е разходвало обща сума в размер на 75 460, 03 лева, тоест се установява недостиг в размер на 21 306, 04 лева, при недостиг по ревизионния акт от 38 325, 49 лева. От този недостиг, който е използван като данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК следва да се приспаднат само сумите, дължими за осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, но не и вноските за годишно изравняване, които са установени на основание чл. 124а ДОПК и чиято дължимост е отречена от съда с влязло в сила съдебно решение. Следователно сумата, подлежаща на облагане за 2006 г. е в размер на 20 514, 04 лева, за която лицето дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.); в размер на 4 287, 37 лева, ведно със съответните лихви за забава. За останалите данъчни периоди, при същия подход за определяне на облагаемата данъчна основа, се получават задължения по-големи от установените с ревизионния акт, поради което дължимият данък за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. следва да е в размера, установен от приходните органи, с оглед забраната за изменение на акта във вреда на жалбоподателя. По изложените по-горе мотиви, оспореното решение, в частта с която е отменен ревизионния акт относно определените с него задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. в размера до 4 287, 37 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 251, 44 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 485, 99 лева и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 785, 15 лева, ведно със съответните лихви, следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Г. Д. против ревизионния акт в тези му части, а в останалата част решението следва да остане в сила. При този изход на спора, следва да бъде отменено съдебното решение и в частта на присъдените разноски. Ревизираното лице е сторило разноски в общ размер на 2 135 лева, като съобразно уважената част от жалбата му, дължимите разноски са в размер на 762, 30 лева. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК дължимото на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част на жалбата против ревизионния акт е в общ размер на 2 708, 30 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и редуцирано на основание чл. 9, ал. 1 от същата наредба, тъй като пред касационните инстанции не се е явил процесуален представител на проведените открити съдебни заседания. По компенсация между горните две суми, М. Г. Д. следва да заплати в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 946 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение