Решение № 5370 от 22.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Стефанова, чрез адвокат П. Христов, против решение 379/11.10.2022 г., постановено по адм. д. 336/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с която е отхвърлена исковата ѝ молба против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер 2000 лева, за претърпени неимуществени вреди. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което се иска отмяна на съдебния акт и уважаване на исковата претенция. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара Загора, чрез юрисконсулт Р. Митева, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, административният съд е отхвърлил исковата молба на Д. Стефанова против ОДМВР - Стара Загора, с която се претендира обезщетение в размер 2000 лева за претърпени неимуществени вреди в следствие на отменена като незаконосъобразна Заповед за ППАМ 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Гълъбово, в периода 08.07.2021 г. 11.01.2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. По делото е установено, че със Заповед за ППАМ 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Гълъбово, на Д. Стефанова е наложена ПАМ прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца, отнемане на 1 бр. СУМПС и 2 бр. регистрационни табели. Посочената заповед е обжалвана пред АС - Стара Загора, който с решение 379/01.11.2021 г., постановено по адм. д. 447/2021 г. я отменил. Решението на съда е влязло в законна сила на 01.11.2021 г. За изясняване на обстоятелствата по делото, освен представените писмени доказателства, е разпитан един свидетел, който в проведеното открито съдебно заседание по делото на АС - Стара Загора посочил, че е съсед на ищцата и видял свалянето на номерата на автомобила ѝ. Стефанова се срамувала да излиза, защото хората я разпитвали, като също така му била звъняла да ѝ върши услуги с колата да закара детето до училище или до центъра на града, до болницата или до аптека. Посочва, че ищцата не излизала, казвала, че имала някакви здравословни проблеми, притеснявала се, в смисъл, че не се чувствала добре, имала безсъние. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че по делото е доказана само първата предпоставка за основателност на исковата претенция, а именно: отменен административен акт, в случая Заповед за ППАМ 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Гълъбово. Посочил е, че ищцата не е доказала да е понесла вреда, която да е в причинна връзка с отменената заповед. Напротив, съдът посочил, че твърденията на Стефанова, че не е могла да води детето си на училище са неоснователни, защото се касае за месеците юли и август, когато децата не са на училище. Решението е частично неправилно. Настоящият състав счита, че в случая неимуществената вреда, която е пряка последица от отменената заповед, е налице и е доказана, но не в пълния ѝ претендиран размер. Доказани са вреди, представляващи претърпени негативни психически изживявания, неудобство и притеснение като следствие от издадената по отношение на Д. Стефанова заповед. Както е посочил свидетелят по делото, касационната жалбоподателка е била притеснена от това, че не е могла да използва колата си и така да се придвижва до където ѝ е необходимо, поради и което го е молела той да я кара. Следва да се посочи, че в случая тя е имала нужда от придвижване не само до училището на детето ѝ, но и до други места, като също така заповедта е отменена с влязло в сила на 01.11.2021 г. съдебно решение, от където следва, че табелите и СУМПС са върнати след това. Всичко това обаче не води до неоснователност на исковата молба, а до недоказаност в пълния ѝ предявен размер. Настоящият състав счита, че по делото е доказано надлежно от ищцата, че претендираните от нея неимуществени вреди са свързани с отменената Заповед за ППАМ 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Гълъбово, но не в заявения от Д. Стефанова размер от 2000 лева. При преценка на размера на обезщетението следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен, като също така, преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ от психолог и/или психиатър, съответно няма данни за преживяна висока степен на тревожност. Ето защо размер на обезщетението от 500 лв. е справедлив и обоснован за претърпените вреди. Решението следва да бъде частично отменено, като на касатора се присъди обезщетение за неимуществени вреди от отменената Заповед за ППАМ 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Гълъбово, в размер на 500 лева, ведно със законната лихва, така, както е поискана от датата на подаване на исковата молба 17.05.2022 г. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора, и поради това, че на ищцата се дължат разноски за пред първата инстанция само, защото там са заявени, а пред касационната инстанция не, то в полза на Д. Стефанова следва да се присъдят разноски в общ размер на 122,50 лева, от които 112,50 лева за адвокатско представителство, представляващи съразмерен размер на възнаграждението спрямо уважената част от иска 450 лева е заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото на АССГ Договор за правна защита и съдействие от 16.05.2022 г., и 10 лева за заплатена държавна такса за образуване на делото. От страна на ответника са заявени претенции за разноски, поради което, и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, в производството се дължи юрисконсултско възнаграждение. Съобразно с фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав определя разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение