Решение № 2772 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11123/2019 г.

Решение № 2772 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11123/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ТД "Фагус" ЕООД, гр. Перник против решение № 169/18.06.2019 г. по адм. дело № 165/2019 г. на Административен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу принудителни административни мерки (ПАМ), обективирани в т. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от протокол № ПР1902886/06.02.2019 г., издаден от инж. П. Петров – главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Перник и И. Якимова – инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Перник, досежно дадени предписания за провеждане на извънреден инструктаж съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-02/16.12.2009 г.; за осигуряване на ефективен контрол, като в производствения цех пътните маршрути се означат и маркират съгласно чл. 51 от Наредба № 7/1999 г.; за осигуряване на ефективен контрол, като на обособената опасна зона до машината – многодисков циркуляр се поставят установени знаци за безопасност, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/1999 г.; за осигуряване на ефективен контрол, като на обособената опасна зона до машината - многодисков циркуляр се приложат средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тази зона, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/1999 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Перник, чрез юрисконсулт Михайлов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли съдебното решение в атакуваната му част да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи за частична неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че административното производство е започнало на 28.01.2019 г., във връзка с възникнала на същата дата злополука с работник, в стопанисван от жалбоподателя цех за дървообработка, находящ се в гр. Перник. Контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Перник са извършили проверка за установяване на причините и обстоятелствата, при които е настъпила злополуката. Резултатът от проверката е бил обективиран в протокол. Въз основа на посещението на място и представените по реда на чл. 45, ал. 1 АПК писмени доказателства и обяснения, контролните органи са направили извод, че на 28.01.2019 г. М. Цветков – работник при жалбоподателя, се е намирал в опасната зона на работещ многолистов циркуляр. Машината изхвърлила дървен материал, който нанесъл удар в областта на главата му, в следствие на което е получил открита рана. Независимо от оказаната медицинска помощ, работникът е починал на 31.01.2019 г. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Проверяващият екип е констатирал, че в работния цех липсва означение и маркиране на пътни маршрути, по които следва да се осъществява придвижването. Установил, че не е осигурен ефективен контрол за извършване на работа с многолистов циркуляр без риск за здравето и по безопасен начин, както и, че опасната зона около него не е обозначена със съответните знаци за безопасност и не са приложени средства за ограничаване на достъпа до нея от неупълномощени лица. За предписанията по т. 1, обосновано Административният съд е отбелязал, че от писмените доказателства се установява внезапно травматично увреждане на работник по време на работа от което е последвала смъртта му и са установени основания за приложение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба 07-2/2009 година за извършване на извънреден инструктаж и ПАМ е приложена в съответствие с целта на закона за предотвратяване настъпването на друг вредоносен резултат и за осигуряване на спазването на нормативните разпоредби и вътрешни правилници, за да се запази здравето и живота на работещите в предприятието. За приложението на ПАМ не е предвидено да е налице влязъл в сила административен акт или съдебно решение и без правно значение е дали разпореждането на административния орган е оспорено по съдебен ред или не, тъй като административният орган е съобразил правнозначимите факти, установени с допустими доказателствени средства по АПК относно причиняването на вредоносния резултат. Досежно т. 5, т. 6 и т. 7 от предписанията, административният съд законосъобразно е приел, че не е опровергана доказателствената сила на протокола от проверката и са налични основанията по чл. 51, чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, вр. с чл. 1, ал. 2 от Наредба № 7/1999 г. относно задълженията на работодателя да означава, маркира и контролира пътните маршрути съобразно установените изисквания, респективно за поставяне на знаци за безопасност и средства, препятстващи достъпа за неупълномощени лица в опасните зони на работните места. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съдебното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на решение на Районен съд - Перник, с което се отменя наказателно постановление № 14 – 0000681/01.03.2019 г., тъй като същото е относимо само към законосъобразността на юрисдикционния акт и не се явява съдебен акт по смисъла на чл. 300 ГПК. Законодателят не е регламентирал в случаите на отмяна на наказателно постановление да се изключва приложението на ПАМ съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, респективно да се отменя административния акт, с който тя е наложена. Постановлението на прокурор за прекратяване на наказателното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо. Ако не е преминало през съдебен контрол, то може да бъде отменено съгласно чл. 243, ал. 10 НПК. Това постановление не се явява акт по смисъла на чл. 300 ГПК и само по себе си е доказателство за отказа на държавата да осъществи наказателно преследване по отношение на обвиняемо лице, но не се явява доказателство за това дали са извършени административни нарушения или не и мотивите му нямат обвързваща доказателствена сила за административния орган и съда относно преценка за законосъобразността на наложена ПАМ. (В този смисъл виж решение № 158/2019 година, постановено по административно дело № 9352/18 година на ВАС; решение № 10801/2019 година, постановено по административен дело № 2469/2019 година на ВАС, решение № 16838/2019 година, постановено по административно дело № 5894/2019 година на ВАС). Не са налице и наведените от касатора пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на писмени и гласни доказателства и несъответстващото кредитиране на такива. Представените в съдебното производство частни документи са обсъдени, съгласно чл. 180 и чл. 181 ГПК с оглед на доказателствената им стойност и достоверност на датите, заедно с останалите доказателства и са изложени обосновани мотиви за това, че същите не доказват застъпваната от дружеството-жалбоподател теза. Протоколът за извършена проверка е официален документ, по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила и след като не е бил оспорен в сроковете и по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, а констатациите в него са подкрепени от показанията на св. Петров, законосъобразно първоинстанционният съд го е кредитирал с доверие. Показанията на св. Георгиев и Арсов са обсъдени съгласно чл. 172 ГПК и обосновано са кредитирани частично с оглед на степента им на конкретност, последователност и правдоподобност при съпоставка с останалите доказателства по делото. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209 АПК и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Правилно е определен и размера на дължимите разноски, отчитайки степента на сложност на правния спор и уважената част от оспорването. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени, заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които Върховният административен съд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение