Решение № 7917 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3018/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Дамянова, срещу решение 511/07.02.2024 г., постановено по адм. дело 655/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита заключението за незаконосъобразност на ревизионния акт (РА) за противоречащо на установените факти от органите по приходите. Твърди че представените доказателства от данъчно задълженото лице при ревизията не е следвало да бъдат кредитирани единствено с оглед на приетите счетоводни и технически експертизи, а да бъдат съпоставени с обстоятелства като липсата на техническа, кадрова и материална обезпеченост от дружествата, както и резултатите от извършените насрещни проверки. Конкретни съображения са развити по отношение на Виктория Декарт ЕООД, Еко Строй ГТ ЕООД и Соник МП ЕООД. За целите на облагането с корпоративен данък по ЗКПО доказването на реалността на сделката и документалната обоснованост са от съществено значение. В това отношение поддържа, че съдът не е съобразил оспорването на експертизите в хода на делото. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Ответникът Строймонтаж" ЕООД, чрез адв. Апрахамова, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмени отговор и становище по същество. Отправя искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано, при което за касационната инстанция да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.03.2024 г. и доказателства за плащане. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди наведените доводи в касационната жалба, доказателствата по делото и извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е бил РА Р-16001321003794-091-001/04.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 219/26.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на допълнително установените на Строймонтаж" ЕООД данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС в общ размер на 94 858,81 лв. и корекции по периоди и размери, както следва: за 2018 г. КД в размер на 18 326,32 лв. и лихви за просрочие в размер на 5 442,33 лв., за 2019 г. КД в размер на 5 523,11 лв. и лихви в размер на 939 лв., намаление на данъчната загуба за 2020 г. със сума в размер на 111 570,63 лв., по ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2018 г. до 31.08.2019 г., от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. и от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. в общ размер на 47 521,28 лв. и лихви в размер на 17 106,77 лв. Фактическите установявания по делото следват извършените процесуални действия от органите по приходите и събраните доказателства - искания за представяне на документи до задълженото лице, насрещни проверки на Виктория Декарт ЕООД, Еко Строй ГТ ЕООД и Соник МП ЕООД, справки в регистрите на НАП, приобщен РА от 30.03.2021 г. за доставчика Еко Строй ГТ ЕООД. При анализа на данните с РА е направен извод за липса на реално осъществени доставки на строителни материали, СМР и нощувки. Основната дейност жалбоподателя през процесните периоди е проектиране, строителство, доставка и монтаж на оборудване, производство на нестандартни метални конструкции и съоръжения, инженеринг на обекти в областта на промишленото и енергийното строителство, инфраструктура, петролната и химическата промишленост, изграждане на депа и регионални центрове за управление на отпадъците, изготвяне на проекти в сферата на гражданското и общественото строителство, предпроектни и прединвестиционни изследвания, теренни и строителни проучвания, планиране и мениджмънт на инвестиционни проекти. Ревизионното производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001321003794-020-001/05.07.2021 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР Р-16001321003794-020-002/11.10.2021 г. Предложенията за установяване на ревизиращия екип, определен със заповедите, са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001321003794-092-001/29.12.2021 г. В хода на съдебното производство като доказателства са приети заключения на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) основно и допълнително, както и на съдебно-техническа експертиза основно и допълнително. Допълнителните заключения на ССЕ и СТЕ са изготвени предвид оспорените документи от процесуалния представител на ответника. Констатациите и отговорите на вещите лица са отбелязани в решението и са кредитирани като компетентни и обективни по същество. В качеството на свидетел по делото е разпитан В. М. Ц., заемащ длъжност при възложителя ФПС Груп през процесните периоди. След извършена служебна проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията на чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в кръга на определените правомощия и в предвидената форма съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК. За да уважи жалбата и да отмени РА, административният съд е мотивирал крайно заключение, че изводите на органите по приходите са в противоречие с изискванията на материалноправната уредба и установените факти по делото. По приложението на ЗДДС от значение е изпълнението на предпоставката за възникване на спорното право съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Ангажираните доказателства и доказателствени средства от жалбоподателя, вкл. данните от ССЕ, СТЕ и извършените плащания по банков път, опровергават изводите в РА за фактурите, издадени от тримата доставчика. Във връзка с реалността на сделките са били представени още стокови разписки, констативни и протоколи обр. 19, разрешения за ползване на обекта, договори, счетоводни регистри. Съпоставяйки фактите и наведените твърдения съдът е приел, че ревизиращите органи са мотивирали отказа си с изводи, които са неотносими към правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид тълкуването от СЕС на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, са отхвърлени и аргументите на приходната администрация във връзка с начисления данък във фактурите на Виктория Декарт ЕООД. При това положение неправилно органите по приходите са преобразували счетоводния финансов резултат на жалбоподателя за периодите 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Посочените норми на чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО регламентират две отделни хипотези и също така, не могат да бъдат самостоятелно правно основание за увеличение на финансовия резултат. Обжалваното решение от Административен съд - Пазарджик е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил релевантните за разрешаване на спора факти при надлежно разпределение на доказателствената тежест и е приложил правилно материалния закон. Правното заключение за незаконосъобразност на РА е обосновано от съда чрез съвкупна оценка на събраните доказателства в процеса. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. Оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на административния съд са идентични с мотивите в РД/РА и решението по реда на чл. 152-155 от Глава осемнадесета, Дял трети ДОПК. За да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на Строймонтаж" ЕООД в общ размер на 47 521,28 лв. по отношение на процесните фактури, органите по приходите се позовават на връчването на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 ДОПК. Независимо от факта, че преките доставчици Еко Строй ГТ ЕООД, Соник МП ЕООД, респ. подизпълнителят Еко ГТ ЕООД, разполагат с назначени работници и служители се твърди, че непредставянето на изисканите данни водело до невъзможност да бъде установено дали точно назначените лица са извършвали СМР на обекта в гр. Плевен, ж. к. Дружба, бл. 313 и са предали материалите, описани във фактурите, стоковите разписки, протоколи обр. 19 и придружаващите ги документи. Като допълнителен аргумент в подкрепа на развитата теза се изтъква, че доставчиците са имали и други клиенти през процесните данъчни периоди. В изложените фактически и правни съображения от първоинстанционния съд се съдържа достатъчно конкретика във връзка с предмета на доставките, местоположението на обектите, придружаващите фактурите първични документи, данни за завеждане, складиране и последващата реализация/влагане на строителните материли и услуги. Първоинстанционният съд е отделил спорните моменти по делото от безспорните и в съответствие с това е обсъдил нормативните изисквания за упражняване правото на данъчен кредит от Строймонтаж" ЕООД по процесните данъчни фактури. В тази насока е правилно приетото от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като задължително условие за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено със съдебната практика на националните съдилища и на СЕС, изразена в решенията по съединени дела С-80/11 и С-140/11, по дело С-18/13, дело С-642/11, дело С-285/11, дело С-324/11, дело С-277/14 и редица други. Преценката за действителното осъществяване, според преюдициалната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. За установяване на твърденията си за наличие на реални доставки, жалбоподателят в първоинстанционното производство се е позовал на ангажираните писмени доказателства договори, стокови разписки, двустранно подписани протоколи, банкови извлечения, пътни листи, доказателства за притежавани транспортни средства, склад и др., както и заключенията на ССЕ и СТЕ. Проверките на водената счетоводна отчетност при Строймонтаж" ЕООД от органите по приходите и от вещото лице по ССЕ, не разкриват пропуски и потвърждават изцяло изводите на първоинстанционния съд. Приетото е в съответствие с изводите в решение 6668/21.06.2023 г. по адм. дело 11648/2022 г. от ВАС, досежно предмета и механизма на изпълнение на услугите по сключения договор от 14.10.2019 г. с Еко Строй ГТ ЕООД (полагане на топлоизолация, дюбелиране, шпакловка) за обект Многофамилна жилищна сграда с адрес: ж.к. Дружба, бл. 313, гр. Плевен". Сам по себе си фактът на свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. а ДР ДОПК между прекия доставчик и Еко ГТ ЕООД, не обосновава твърденията в РД/РА. Всестранната преценка на фактите и доказателствата по делото, съгласно чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК води до извод, че ССЕ и СТЕ не са възприети механично от решаващия съд. Изцяло бланкетно е оплакването, че заключенията на вещите лица са кредитирани въпреки заявеното оспорване в писмени становища на процесуалните представители на ответника от 21.11.2022 г., в с.з. на 24.01.2023 г. и молба 11.09.2023 г. Формалното изявление, че заключението се оспорва като подробни съображения ще бъдат изложени по същество, не може да бъде квалифицирано като отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Подобни недостатъци на експертизите не са посочени в касационната жалба и до приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция. От друга страна следва да бъде отбелязано, че редовното оспорване по смисъла на чл. 200, ал. 3 вр. с чл. 201 ГПК се обективира чрез изрично искане за назначаване на повторна или съвместна експертиза, което не е сторено. С оглед на проведеното главно доказване от жалбоподателя относно реалността на доставките по фактурите, издадени от Виктория Декарт ЕООД, Еко Строй ГТ ЕООД и Соник МП ЕООД, изложеното по-горе води до заключение, че ревизираното лице правилно е приспаднало разходите и органите по приходите незаконосъобразно са извършили корекция на финансовите му резултати за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., съответно в размер на 183 263,21 лв., 55 231,16 лв. и 111 570,63 лв. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а чл. 10, ал. 1 от ЗКПО сочи, че счетоводният разход следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. Прави впечатление, че в касационната жалба не се застъпват аргументи във връзка с извършеното преобразуване на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, а различни от обсъдените възражения по приложението на корпоративния данъчен закон не се навеждат от касатора. Като е достигнал до същите правни изводи Административен съд - Пазарджик е постановил правилно съдебно решение за отмяна на РА, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на първоинстанционния съд се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременно заявеното искане и представените доказателства в тази насока, на ответната страна Строймонтаж" ЕООД, следва да се присъдят разноски за платен адвокатски хонорар за касационното производство в размер на 9 600 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 14.03.2024 г., фактури и извлечения от банкова сметка от 09.04.2024 г., от 17.05.2024 г. и от 04.06.2024 г. Сумата отговаря на защитавания материален интерес. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,