Решение № 10452 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6442/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на П. Н. Ч., подадена чрез адвокат С. Тодоров, против Решение 658/29.04.2025 г., постановено по административно дело 327/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД02-00981/13.09.2024 г. на Главния архитект на Община Ямбол. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, поради противоречието му с материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Касационната жалба се поддържа лично от П. Н. Ч. и от адвокат Тодоров, с молба да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна Главен архитект на Община Ямбол посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В оспорената пред съда заповед, компетентният орган е отменил издадено от него Удостоверение за търпимост ТС-0028/08.08.2024 г. за строеж : Селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване с идентификатор 87374.37.53.1 със застроена площ от 63 кв.м. на един етаж, изграден в имот с идентификатор 87374.37.53 по КК на гр. Ямбол, местност Дюзлюка. Като мотиви в тази заповед е посочено, че след извършен преглед на документацията и повторна проверка и оглед на място е установено, че сградата не се ползва по предназначение, а е жилищна сграда, както и, че техническите й характеристики не отговарят на чл. 15 от Наредба 2/10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи и на чл. 2, ал. 1, т. 1 от действащата Наредба 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Съдът е отхвърлил подадената жалба, като след обстоен анализ на събраните по делото доказателства е потвърдил възприетия от органа извода за необходимост от възобновяване на производството по издаване на удостоверението за търпимост и неговата отмяна поради отсъствие на условията за търпимост на строежа по смисъла на ЗУТ. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което се споделят от настоящия съд. На първо място, правилно е установено, че с процесната заповед е упражнено по надлежен ред правото на административния орган да упражни правомощието си по чл. 99, т. 1 АПК и да отмени влязлото в сила удостоверение за търпимост, след като е установил съществени нарушения на закона при неговото издаване. Изрично в заповедта са посочени разпоредбите от приложимите за случая подзаконови нормативни актове, които са нарушени с издаденото удостоверение, поради което от съдържанието й става ясно че именно чл. 99, т. 1 АПК е правното основание, послужило да се възобнови административното производство. Ето защо и въпреки, че административният орган не е посочил тази норма в мотивите на заповедта, то става ясно, че именно на това основание е отменил удостоверението за търпимост, съответно допуснатия пропуск във формата й не се явява съществен. На следващо място, в производството по издаване на оспорената заповед не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазен е регламентирания в чл. 102, ал. 1 АПК тримесечен срок за възобновяване на производството по чл. 99, т. 1 АПК, считано от влизане в сила на административния акт. Спазени са и изискванията, разписани в чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на относимите за случая факти и обстоятелства и събиране на съответните доказателства. Независимо, че заинтересованото лице не е било уведомено за образуваното производство по възобновяване, правото му на защита срещу издадената в хода на това производство заповед е било надлежно упражнено посредством нейното съдебно оспорване. Решавайки спорът по същество, административният съд е установил допуснати съществени нарушения на закона при издаване на удостоверението за търпимост, респективно отсъствие на законоустановените предпоставки, определящи строежа като търпим по смисъла на закона, което обуславя материална законосъобразност на оспорената заповед. В хода на съдебното производство е изслушано експертно заключение, изготвено на база географската информационна система Google earth, според което строежът в този си вид е изграден през 2009 г., в която насока са и свидетелските показания на двама от разпитаните свидетели. Обстоятелството, че постройката е реализирана след 31.03.2001 г. води до извода за отсъствие на първото и задължително условие за квалифициране на строежа като търпим, както съгласно § 16 ПР ЗУТ, така и съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Дори да се приеме за вярно декларираното от заявителя обстоятелство, че постройката е изградена през 1998 г., тоест попада под приложното поле на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, то същата отново не може да се определи като търпим строеж, тъй като не съответства на действалите към онзи момент и понастоящем строителни правила и норми. Строежът се намира в земеделска земя, поради което съгласно действалата към 1998 г. Наредба 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи, е било допустимо застрояването на едноетажна стопанска постройка със застроена площ до 35 кв.м. Сега действащата Наредба 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, също поставя ограничение в етажността на селскостопанските постройки според чл. 2, ал.1, т. 1 от Наредбата в имоти с площ до 10 дка, какъвто е процесния е допустимо изграждането на едноетажни постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване. Установено е, че на място е изградена сграда на два етажа, от които първи етаж със застроена площ от 63, 22 кв.м., вторият етаж е със площ от 74,12 кв.м., както и склад с навес, изградени от северната страна на сградата с площ 25,07 кв.м. Така установените параметри на застрояване не отговорят на въведените в посочените по-горе наредби строителни правила и норми, поради което извършеният строеж в земеделска земя без промяна на предназначението й, не може да се определи като търпим и на това основание. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са три открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и искането за присъждане на разноски, съдържащо се в отговора на Главния архитект на Община Ямбол, в полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,