Решение № 13298 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 666/2020 г.

Решение № 13298 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 666/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния й представител ст. юрк. Дуевски, срещу Решение № 7039 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София-град и частна жалба на "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Георгиева срещу Определение № 9799 от 16.12.2019 г., постановено по същото дело. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск или, евентуално, – да присъди размер на претендираните вреди, ориентиран към минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Георгиева, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Частният жалбоподател "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, твърди неправилност на обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, като молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът по частната жалба, Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната и частната жалба са подадени от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, в законоустановения срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд – София-град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна за сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-461 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 452/2015 г. по описа на Районен съд - Свищов, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лева, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-461 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по КНАХД № 10193/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лева, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 553. 81 лева съдебни разноски за исковото производство. Със същото решение съдът е отхвърлил, като неоснователна, претенцията за присъждане на разноски за разликата до пълния претендиран размер от 842 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от председателя на КЕВР, с което на ищцовото дружество е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер от 20 000 лева. За осъществената в производството пред Районен съд Свищов и Административен съд Велико Търново адвокатска защита дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на по 1 356 лева за всяка инстанция, което е договорено да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора, съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, при или по повод административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка. Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. На следващо място, независимо че в производството пред РС Свищов и пред АС Велико Търново договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация). Настоящият състав обаче намира за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което и решението в тази му част следва да бъде частично отменено. С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 3002/2015 г., потвърдено с Решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) сума в общ размер над 500 лева за всяка съдебна инстанция в производството по обжалване по съдебен ред на процесното НП № НП-461/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР – (сега КЕВР) до пълния предявен общ размер от 2 712 лева главница за двете инстанции, както и в частта за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата над 1 000 лв. до 1 356 лева, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до размер от 311. 54 лева. В останалата част решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. На следващо място, предявената от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу Определение № 9799 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София - град частна жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение АССГ е отхвърлил молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 7039 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7781/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта за разноските. За да стигне до този правен извод АССГ се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, явяваща се специална по отношение разпоредбата на чл. 78 от ГПК, и е формирал извод за основателност на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено в исково производство. Разрешението е съобразено с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 ЗОДОВ, поради което настоящият съдебен състав на ВАС намира определението за правилно и съответно с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон, поради което частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на страните не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,