Решение № 672 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5074/2016 г.

Решение № 672 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5074/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община срещу решение № 1113 от 23.02.2016 г., постановено по адм. дело № 472 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) данъкът е годишен. След отмяната на чл. 60, ал. 5 от ЗМДТ с ДВ, бр. 95/2009 г. се прилагат материалноправните разпоредби въведени от законодателя в случаите на кражба на МПС. Т. разпоредби, касаещи фактически състав на кражба за годините след 31.12.2009 г. няма, поради което единствено относим законов критерий е прекратяване на регистрацията по реда на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Неправилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 60, ал. 5 от ЗМДТ е материално-правна и същата е приложима към датата, на която процесният автомобил е обявен за издирване. Регистрацията на процесния автомобила е прекратена в КАТ на 25.08.2015 г. Посоченото, съобразно разпоредбата на чл. 58, ал. 4, изр. 1 от ЗМДТ, следва да се счита за основание за прекратяване на облагането на 01.09.2015 г. Автомобилът е обявен за издирване на 12.10.2009 г. Видно от чл. 54, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, в редакцията на законовите разпоредби преди 01.01.2010 г., правото да се ползва данъчно облекчение е скрепено с подаване на декларация в двумесечния срок по ал. 1 от същия член, докато при кражба лицето не подава декларация, но установява този факт пред администрацията със съответния документ, т. е. - отново трябва да направи волеизявление. Такова обявление не е било направено към датата до която е действала разпоредбата. В ЗМДТ няма правило, което да урежда подобни заварени случаи на юридически факти настъпили преди 01.01.2010 г., но дължимите данъци за които ще се определят след 01.01.2010 г. При отмяната на закон, същият престава да регулира отношенията след отмяната, а съществувалото до този момент правило се заменя от новото, като правнорелевантният факт е прекратяването на регистрацията, а не кражбата. Дори кражбата да е била заявена преди 01.01.2010 г. и лицето да не е плащало данък до 01.01.2010 г., същото няма как да бъде освободено от данък след посочената дата. Да се приеме обратното означава, че администрацията трябва да продължи да прилага след 01.01.2010 г. законов текст, който е отменен. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира заплащане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът - "Х. А. Р. А. Б." ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решението, съдът е отменил акт за установяване на задължение (АУЗ) № 323 от 15.09.2015 г. издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи", отдел С./Триадица при Дирекция "Общински приходи" при Столична община, мълчаливо потвърден от Дирекция "Общински приходи" при Столична община и е осъдил Столична община да заплати на "Х. А. Р. А. Б." ООД сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че "Х. А. Р. А. Б." ООД, с предишно фирмено наименование "Х. А. А. А." ЕООД е било собственик на лек автомобил марка "Мерцедес", модел "ЦЛ 65 АМГ" с ДК № В 3187 РА, придобит на 10.01.2008 г. и деклариран пред съответното звено по приходите при Столична община, съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с декларация № 02137 от 04.02.2008 г. От писмо № 119380-2291 от 28.10.2014 г. на заместник-директора на Главна дирекция "Криминална полиция", съдът е установил, че лек автомобил марка "Мерцедес", модел "ЦЛ 65 АМГ" с ДК № В 3187 РА е обявен за издирване на 12.10.2009 г. от 02 Районно управление (РУ) на Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - В. От представеното перфорирано свидетелство за регистрация № 002754943 е установено, че посоченият автомобил е със снета регистрация от 25.08.2015 г. От представеното удостоверение рег. № 154134003416 от 16.04.2015 г., издадено от отдел "Пътна полиция" - при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е установено, че лекият автомобил е бил собственост на дружеството в периода 19.06.2008 г. до 24.01.2013 г. За да издаде оспорения АУЗ, компетентният орган по приходите при Столична община е приел, че по силата на чл. 58, ал. 4, изр. 1 от ЗМДТ, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Според изложените мотиви, видно от свидетелство за регистрация № 002754943, автомобилът е с прекратена регистрация, считано от 25.08.2015 г., поради което преди тази дата дружеството дължи всички местни данъци за това МПС. АУЗ е обжалван по административен ред и мълчаливо потвърден от горестоящия административен орган. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че АУЗ е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че по силата на разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ЗМДТ (отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), за унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган. Изложил е, че нормата е материална, поради което е приложима към 12.09.2009 г. - датата, на която лек автомобил марка "Мерцедес", модел "ЦЛ 65 АМГ" с ДК № В 3187 РА е обявен за издирване. В нея не е регламентиран видът на документа, който следва да бъде представен, органът, от който той следва да бъде издаден, както и срокът за представяне му. Посочил е, че тълкуването на разпоредбата налага извода, че лице, което е собственик на откраднато или унищожено МПС има право на възстановяване на платените местни данъци от месеца на настъпване на събитието до края на годината, т. е. задълженията на това лице не са обвързани с прекратяването на регистрацията на превозното средство. Съгласно предложение второ на чл. 54, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ (в сила до 31.12.2009 г.), при кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава. Данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган, удостоверяващ това обстоятелство. При представянето на документ, удостоверяващ факта на извършване на кражба, следва да се приложи нормата на чл. 60, ал. 5 от ЗМДТ (отм.) и облагането с данък върху превозните средства да се преустанови от месеца, следващ събитието. Съдът е счел, че единствено при липса на доказателства, удостоверяващи кражбата на МПС, по отношение преустановяването на данъчното облагане би била приложима нормата на предложение първо на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в сила от 1.01.2010 г.), съгласно която за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Поради това е достигнал до извод, че облагането с данък върху превозните средства за лек автомобил марка "Мерцедес", модел "ЦЛ 65 АМГ" с ДК № В 3187 РА следва да се преустанови от м. октомври 2009 г., а платените след тази дата местни данъци подлежат на възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК. Решението е правилно, но по различни от посочените в него съображения. Разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в редакцията си към момента на издаване на АУЗ, гласи, че по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. С оспорения АУЗ № 323 от 15.09.2015 г. на "Х. А. Р. А. Б." ООД, с предишно фирмено наименование "Х. А. А. А." ЕООД са установени задължения за данък моторно превозно средство по подадена декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за лек автомобил марка "Мерцедес", модел "ЦЛ 65 АМГ" с ДК № В 3187 РА за периода 01.01.2010 г. - 25.08.2015 г. в общ размер на 8 442, 61 лв. Установено е, че за периода 01.01.2010 г. - 25.08.2015 г. дължимите задължения са изцяло платени. За периода 01.01.2015 г. - 25.08.2015 г. са установени задължения в общ размер 693, 00 лв., от които е внесена сумата 519, 75 лв. на 16.06.2015 г. Установено е задължение за довнасяне в размер на 173, 25 лв. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. В настоящия случай, видно от АУЗ, дружеството е заплатило изцяло първата вноска от дължимия данък за автомобила за 2015 г. Срокът за заплащане на втората вноска не е настъпил, поради което същата не е изискуема. Посоченото води до извода, че липсва посочената в чл. 107, ал. 3 от ДОПК предпоставка задължението да не е платено в срок. Дружеството не е подавало искане за издаване на АУЗ. От него е подадена е декларация, с която превозното средство е декларирано през 2008 г. Не е установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица. Предвид изложеното оспореният АУЗ е издаден при липса на предпоставките на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Липсата на фактическо основание за издаване на АУЗ е основание за отмяната му. Въпросът относно дължимостта на данък моторно превозно средство за процесния автомобил за периода 01.01.2010 г. - 25.08.2015 г. следва да се реши в производството по реда на чл. 128 - 131 от ДОПК по подадено искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени данъци, а не в настоящото съдебно производство. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати ответника сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение