Решение № 4499 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2017 г.

Решение № 4499 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 2390/15.12.2016 г., постановено по административно дело № 916/2016 г. по описа на Административен съд - П.. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № Р - 16002615004767 - 091 - 001/04.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 187/30.03.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., с който в тежест на В. Л. Т. с ЕТ "Студио архитектура - Т. Т. - В. Т." са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1 337,31 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 240,07 лева. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е необосновано и неправилно, поради несъответствието му с материалния закон. Според касационния жалбоподател, въпреки, че съдът е споделил констатациите на приходните органи по отношение на твърденията за предоставени заеми, неправилно е отменил ревизионния акт с мотива, че недостигът на парични средства за 2013 г. е установен към ограничен времеви период през годината, вместо да се извърши рекапитулация към 31.12.2013 г. Правните изводи на съда се оспорват, като се твърди, че ревизиращият екип правилно е приложил разпоредбите на чл. 10, чл. 13 и чл. 24, ал. 2 ЗДДФЛ. Иска се отмяна на решението, след което да се постанови друго, с което да се потвърди ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - В. Л. Т. оспорва касационната жалба посредством депозирано по делото писмено становище, в което се съдържат доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставен в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - П. е ревизионен акт, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г., ведно с прилежащите лихви. В хода на ревизионното производство е изготвен паричен поток на лицето за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., като за първите три периода е установен паричен остатък, който е пренесен като салдо за всяка следваща година. За 2013 г. е установено, че към определени дати, когато са направени депозити по банкови сметки в "Райфайзенбанк" АД, В. Т. не е разполага с налични парични средства в брой от доходи с установен произход, като недостигът, който приходните органи са изчислили е в размер на 14 655,10 лева, който е приет за укрит доход, определен по реда на чл. 122 ДОПК. През 2013 г. лицето е декларирало доходи от трудови правоотношения и доходи от наем, поради което е определена обща данъчна основа за облагане, формирана от основата по декларираните доходи и основата от доходите с неустановен произход, която е послужила за определяне на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства, разпитани са свидетели относно твърденията на ревизираното лице за получени заеми и е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е анализирал и обсъдил задълбочено събраните доказателства, въз основа на което е достигнал до законосъобразни правни изводи. Относно твърденията за получени парични средства от лицето Н. К., съдът правилно е приел за верни констатациите на приходните органи. Установено е, че Н. К. е родственик на В. Т., живеещ в САЩ. Представено е нотариално заверено споразумение между двамата относно предоставените парични средства, а разпитаните свидетели твърдят, че Колев им е предоставял щатски долари, които да предадат на Т.. Въпреки, че съдът е намерил за житейски логично да се извършва взаимопомощ между роднини с парични средства, без съставянето на нарочни документи за това, не е признал за установени тези твърдения, тъй като по делото не са представени писмени доказателства за реализиране на доходи и наличие на парични средства в съответния размер при Н. К.. Административният съд е извършил рекапитулация на годишна основа към 31.12.2013 г. на паричните средства, формиращи приходната и разходната част, след което е установил, че вместо недостиг в края на периода се получава остатък в размер на 2 528,97 лева. След като не е налице превишение на направените от лицето разходи над доходите с доказан източник, законосъобразно е прието, че не се формира основа за облагане, определена по реда на чл. 122 ДОПК, поради което ревизионния акт се явява незаконосъобразен. Видно от изготвените в ревизионния доклад парични потоци за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и процесната 2013 г. е, че приходните органи са използвали незаконосъобразен подход при определяне на недостига или остатъка на парични средства, като са формирали подневни моментни салда. Този подход не съответства на приложимия материален закон, въпреки обратните твърдения в касационната жалба. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през "данъчната година", с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според чл. 15 от същия закон, данъчната година е календарната година, а чл. 17 от ЗДДФЛ регламентира, че "общата годишна данъчна основа" е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Следователно, данъчната основа за определяне на подоходен данък се определя на годишен, а не на месечен, подневен или друг критерии, различен от законово установения. Съдът съобразявайки посочените разпоредби е установил, че приходите и разходите, извършени от лицето, изчислени на годишна база не формират паричен недостиг, което го е мотивирало да отмени ревизионния акт. С оглед изложените мотиви, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна, а от страна на ответната страна не е изразено искане в този смисъл. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,