Решение № 10788 от 25.11.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез процесуалния й представител юрисконсулт М. Кантарев, и "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД /"СБАЛК" ЕАД/, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат А. Кукушева, срещу решение 426/27.04.2022 г., постановено по адм. дело 23/2022 г. по описа на Административен съд София-област, с което по жалбата на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение д-р Г. Странски" ЕАД /"УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД/ е отменено решение 1204/09.12.2021 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-228/2020 г. Първият касатор твърди, че атакуваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, а вторият касатор счита, че по отношение на обжалвания съдебен акт са налице всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, във връзка с което в касационните жалби са релевирани пространни, и по съществото си сходни съображения, по които се претендира отмяна на оспореното решение. Първият касатор претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. По делото е депозиран писмен отговор по подадената от първия касатор касационна жалба от страна на втория касатор чрез процесуалния му представител, в който са наведени доводи за неправилност на атакуваното решение и е заявено искане за неговата отмяна. Ответната страна - "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД, със седалище гр. Плевен, в депозирани по касационните жалби, писмени отговори, подадени чрез процесуалния му представител адвокат И. Боев, както и в открито съдебно заседание по съществото на спора и депозирана писмена защита, чрез пълномощника адвокат Т. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и прави искане за отхвърлянето им, ведно с присъждане на направените в производството разноски за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД, подадена срещу решение 1204/09.12.2021 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-228/2020 г., образувана на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ по искане вх. ВХР-277/19.02.2020 г. на "СБАЛК" ЕАД. С атакуваното пред първата инстанция решение на Комисията е прието за установено, че "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД е извършило нарушение по чл. 21, т. 5 ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на достъп на лечебните заведения до медицински услуги от нуклеарно-медицинска лаборатория, което можело да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, посредством отказ за сключване на договор за предоставяне на услуги от нуклеарно-медицинска лаборатория, препятствало участието на лечебно заведение на пазарите за диагностика и лечение на белодробен тромбоемболизъм без фибринолитик /клинична пътека /КП/ 36/, съответно - за диагностика и лечение на белодробен тромбоемболизъм с фибринолитик /КП 37/, при което на "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 7 553лв. В резултат съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, съдържащи се в преписката по издаване на оспорения акт на КЗК, от административния съд са приети за установени, следните относими към настоящия правен спор, обстоятелства: Задължително изискване за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за оказване на болнична медицинска помощ /БМП/ по КП 36 и КП 37, е изпълнителят на БМП да има в структурата си радиоизотопна лаборатория или нуклеарно-медицинска лаборатория или звено, като лечебното заведение за болнична помощ, което не разполага с посоченото задължително звено, може да осигури дейността на такова звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП, и има сключен договор с НЗОК. Липсата на горепосоченото задължително звено в структурата на лечебното заведение и същевременно - липсата на сключен договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място за осигуряване на тази дейност препятства възможността на лечебното заведение да подпише договор за оказване на БМП с НЗОК по КП 36 и КП 37. В структурата на "СБАЛК" ЕАД няма радиоизотопна лаборатория или нуклеарно-медицинска лаборатория или звено, като единственото лечебно заведение на територията на област Плевен, което разполага със собствено такова звено, е "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД. Във връзка с желанието си да сключи договор за оказване на БМП с НЗОК по КП 36 и КП 37 през 2020 г., "СБАЛК" ЕАД отправя искане до "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД за подписване на договор за предоставяне на медицински услуги от лабораторията на това лечебно заведение за нуклеарна медицина, на което получава отказ, поради изтъкнати от университетската болница кадрови проблеми. Впоследствие, между двете лечебни заведения е сключен договор по пакет нуклеарна медицина, считано от 26.05.2020 г., за което Районната здравноосигурителна каса-Плевен е уведомена, и с решение РД-НС-68/19.06.2020 г. Надзорният съвет на НЗОК разрешава на "СБАЛК" ЕАД да сключи договор с НЗОК за оказване на БМП по КП 36 и КП 37. Периодът, през който "СБАЛК" ЕАД няма сключен договор с НЗОК за оказване на БМП по посочените две клинични пътеки е от 13.05.2020 г. до 19.06.2020 г. Установените от административния съд, релевантни факти в тази връзка, са описани подробно в мотивите на атакуваното решение и не следва да бъдат възпроизвеждани в цялост в настоящото решение, доколкото по тях липсва спор между страните и са възприети изцяло от касационния състав. Въз основа на напълно изяснена и вярно установена по делото фактическа обстановка, с обжалваното пред касационната инстанция решение първостепенният съд отменя като незаконосъобразно решението на КЗК, с което е установено извършено от "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД нарушение на забраната за злоупотреба с господстващо положение по чл. 21, т. 5 ЗЗК, и осъжда КЗК да заплати на това лечебно заведение направените по делото разноски в размер на 1 250лв. Водещият мотив на административния съд, обусловил горния извод, е липсата в разглеждания случай на един от задължителните елементи от фактическия състав по чл. 21, т. 5 ЗЗК, и по-конкретно - на господстващо положение за "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД. По този и други изложени в решението мотиви, административният съд постановява обжалвания пред настоящия състав съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Законосъобразни са изводите на административния съд, че при липсата на който и да е от задължителните елементи на фактическия състав на чл. 21 ЗЗК не е налице нарушение на забраната за злоупотреба с господстващо положение, поради което правилен е мотивът на първостепенния съд, че при това положение изследването на останалите елементи от фактическия състав е безпредметно, а оплакванията на касаторите в обратен смисъл - неоснователни. Но настоящият състав на ВАС не споделя направените от първата инстанция изводи, че подадената пред нея жалба е основателна поради липсата на господстващо положение за "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД. Предвид данните по делото и спецификата на правната уредба за оказване на БМП на здравноосигурените лица от изпълнителите на БМП по силата на сключени с НЗОК договори за оказване на такъв вид помощ, според настоящата инстанция, това дружество изобщо не притежава качеството предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЗК при изпълнението на обследваната дейност, а оттам - не е налице, различен от сочения от АССО, задължителен елемент от фактическия състав по чл. 21 ЗЗК. Следва да се има предвид, че в този смисъл е отбелязването в мотивите на атакуваното решение, че дейността на лечебните заведения, независимо, че се учредяват като търговски дружества, е различна от дейността, извършвана от останалите стопански субекти, тъй като е свързана с изразходването на публичен ресурс, а не е такава на действащи на свободния пазар субекти, без обаче в тази връзка да са формирани, налагащите се предвид установените по делото факти, правни изводи за липсата на качеството "предприятие" на лечебното заведение - ответник в настоящото производство. В подкрепа на горното съставът намира за необходимо да изложи следното: