Решение № 11449 от 12.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, чрез процесуален представител юрк. Малушева срещу решение 3229 от 12.05.2022г., постановено от Административен съд София - град по адм. д. 6573/2020 г. С касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение, тъй като по предмета на делото Заповед РД-47-52 от 30.05.2002 г. на министъра на земеделието и горите, издадена на основание чл. 17, ал. 8 от Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), с която е наредено частично да бъде преработен влезлият в сила план за земеразделяне на [населено място], район Панчарево, Столична община, в масиви 519, 520, 523 и 525, касаторът е констатирал произнасяне с решение 6519 от 25.06.2007 г. по адм. дело 7436/2006 г. на ВАС, Четвърто отделение, оставено в сила с решение 2009 от 21.02.2008 г. по адм. дело 12583/2007 г. на ВАС, Петчленен състав. Алтернативно се твърди неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение. В открито съдебно заседание се представлява от юрк. Ненова, претендира разноски по представен списък. Ответникът С. Попов, с упълномощен адвокат Бучкова, с писмен отговор и в открито съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Иска присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Попов срещу Заповед РД-47-52 от 30.05.2002 г. на министъра на земеделието и горите, издадена на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която е наредено частично да бъде преработен влезлият в сила план за земеразделяне на [населено място], район Панчарево, Столична община в масиви 519 - 707.45 дка, 520 126.95 дка, 523 220.753 дка и 525 120.698 дка; По т. II-ра, микроязовир имоти 38067, 45014, 45010, 45098, 44018, 44017, 38059 и кадастрални 288, 286, 287, 291 с обща площ за преработка по т. II-ра 142.521 дка (Заповедта). Претендирано е обявяване на нищожност на Заповедта поради изначална липса на фактическо и правно основание за издаването й. С оспореното решение първоинстанционният съд е обявил нищожност на Заповед РД-47-52 от 30.05.2002 г. на министъра на земеделието и горите, с която на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено частично да бъде преработен влезлият в сила план за земеразделяне на [населено място], район Панчарево, Столична община в масиви 519, 520, 523 и 525, и е осъдил Министерството на земеделието и горите да заплати на С. Попов направените по делото разноски. За да стигне до този правен извод, съдът е тълкувал приложимата разпоредба на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ в смисъл, че министърът на земеделието и горите разполага с правомощие да издаде оспорената заповед, но само при наличието на явна фактическа грешка. Съответно преценката за осъществяването на материалната компетентност на органа е обусловена от наличието на явна фактическа грешка. Съдът е съобразил, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ Явна фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана". В заповедта на министъра на земеделието и горите било посочено само правното основание - чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, което е идентично с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Фактическото основание за издаването й мотивите, се съдържали в протокол от 08.04.2002 г. на специално назначената за целта комисия със задача да установи наличието или липсата на явни фактически грешки в Картата за възстановяване на собствеността на [населено място], район Панчарево. От представените по делото доказателства и от изслушаните и приети експертизи съдът е обосновал извод, че визираният в заповедта полски път не представлявал траен топографски елемент и в случая не се касае за явна фактическа грешка, а за съставяне на новообразуван имот. По тези аргументи съдът е приел, че процесната заповед изцяло е лишена от законова опора и е налице материална незаконосъобразност поради пълната липса на материална компетентност на органа при издаването на акта и административният акт е нищожен, съответно налице е хипотезата на посоченото в чл. 146, т. 1 от АПК основание за отмяна - липса на компетентност. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличието на релевираните касационни отменителни основания. На първо място, неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на решение 3229 от 12.05.2022г. по адм. д. 6573/2020 г. на АССГ на осн. чл. 177, ал. 3 от АПК поради произнасянето на ВАС по оспорената заповед с решения по дела 7436/2006 г. на Тричленен състав на ВАС и 12583/2007 г. на Петчленен състав на ВАС. От приложените към настоящото дело архивни материали на ВАС по цитираните дела става ясно, че последните са образувани по жалба на друго лице, собственик на имот пл. 1966 в масив 519 в землището на [населено място], който дори не е граничен с процесния имот пл. 519125. Съдът счита, че позоваването на чл. 177, ал. 3 от АПК е приложимо при идентичност на страните, което в случа не е налице. За изчерпателност на мотивите следва да се посочи, че от влезлите в сила решения на ВАС става ясно, че е издадена заповед РД 47-1/05.03.2007 г., с която на основание чл. 62 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, протокол от 08.04.2002 г. на комисия, назначена със заповед РД 46-166/04.04.2002 г. и заповед РД 09-513/07.10.2005 г. на министъра на земеделието и горите, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед РД47-52/30.05.2002 г., както следва: думите преработен влезлият в сила план за земеразделяне" да се четат: преработена одобрената карта на съществуващите и възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи", която по дело да не е представяна от административния орган, но съдът възприема това за установено. По тези съображения ще се разгледа касационната жалба и първоинстанционното съдебно решение като се дължи произнасяне по същество на спора. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, влезлият в сила план за земеразделяне или карта на възстановената собственост може да бъде преработен при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и горите или на упълномощено от него длъжностно лице, като заповедта се обнародва в Държавен вестник и се обявява от общинската служба по земеделие в кметството. За да е нищожен оспореният административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност съдът следва да го отстрани от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, явна фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана. В оспорената заповед е посочено само правното основание - чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, което всъщност е идентично с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Фактическото основание за издаването й се съдържа в обяснителна записка за частична преработка по чл. 26 от ЗСПЗЗ и протокол от 08.04.2002 г., изготвени от работна група въз основа на заповед РД-46-166/03.04.2002 г. на зам.-министъра на земеделието и храните със задача да разгледа и прецени наличието или не на явни фактически грешки в картата на възстановената собственост (КВС) съгласно приложени материали и да изготви протокол за одобряване съобразно взетите от нея решения. Съгласно послужилите за мотиви за Заповедта решения на комисията са налице основания за частична преработка на КВС за землището на [населено място] по реда на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ в частта от масиви 519, 520, 523 и 525 на имоти, засегнати от незаснети ситуационни елементи, констатирани от комисията след извършени сравнения, сред които са грешен контур на дерета и съществуващи полски пътища. Със заповед РД-47-52/30.05.2002г. е наредено да бъде преработена КВС на землището на с. Бистрица, район Панчарево, Столична община, в масив 519 707.45 дка, като при преработката е засегнат имот 519125 по КВС, възстановен с Решение 12326 от 15.12.1999г. на ПК Панчарево на наследниците на Я. Попов, сред които е и жалбоподателят С. Попов, като имотът е обединен с друг имот. В тази връзка правилно са допуснати и изслушани от решаващия съд първоначална и повторна съдебно-техническа експертиза, чиито заключения се възприемат от касационната инстанция, а именно, че няма данни за наличие на явна фактическа грешка и несъответствие между заснетите и отразените в плана топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана при преработката на КВС. В приетия преработен план на КВС на землището на с. Бистрица, на основание чл. 17 от ЗСПЗЗ, е образуван нов земеделски имот, съставен от обединени няколко имота. Пояснено е, че след като новообразуваният ПИ 519125 е нанесен в преработката на КВС за местността, полският път от първоначалното КВС е нанесен и в обжалвания план, който път се явява част от западната граница на ПИ 519125. Експертизата е установила, че няма данни за отстраняване на явна фактическа грешка при преработката на масив 519, конкретно за ПИ 125 по новия обжалван план на КВС. Вещото лице по повторната експертиза е посочило още, че се касае за обединяване на няколко имота в един, който новообразуван ПИ е получил пл. 915125 с площ 35 407 дка, граничещ на запад с полски път. Според последни цифрови данни при изработването на КК на местността, полският път не е нанесен като съществуващ път, който е част от западната граница на имот пл. 915125 по КВС. Полският път не може да бъде траен топографски елемент в случая, тъй като същият е полски път, с който е захранен имота, и този извод на вещото лице се възприема от съда. Разяснено е, че процесът на влизане в сила на заповедта от 2002 г. до влизане в сила на кадастралната карта е дълъг и теренът, в условия на атмосферни условия се е променил, като процесният път е изчезнал и не е отразен в кадастралната карта. Това заключение на вещото лице съвпада и с направения от вещото лице по първоначалната експертиза извод в съдебно заседание, че пътят не е траен топографски елемент, след като го няма после. Така е даден отговор и на основния въпрос между страните: представя ли отразеният полски път траен топографски елемент, който да стане причина и за отстраняване на явна фактическа грешка и несъответствие между заснетите и отразените в плана топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана при преработката на КВС. Правилно е прието от първоинстанционния съд заключението на вещите лица, че визираният полски път не представлява траен топографски елемент, както и че в случая не се касае за явна фактическа грешка, а за съставянето на новообразуван имот. Така изложените фактически положения не могат да се квалифицират като явна фактическа грешка по смисъла на закона. При тези установени факти обоснован и законосъобразен е правният извод на решаващия съд, че във влезлия в сила план за земеразделяне съгласно оспорената заповед няма явна фактическа грешка, която да налага преработка. Министърът на земеделието и горите е компетентният административен орган да издаде заповед за преработка на влязъл в сила план за земеразделяне по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, но само в случаите, при които е налице явна фактическа грешка по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Като е издал на това основание заповед, без да е налице явна фактическа грешка, министърът е излязъл извън рамките на предоставената му компетентност. Налице е хипотезата на посоченото в чл. 146, т. 1 от АПК основание за отмяна - липса на компетентност. Един административен акт, независимо от вида му - индивидуален, общ или нормативен, е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, по място или по степен административен орган. В конкретния случай постановеният акт изцяло е лишен от законово основание, което е достатъчно да се приеме, че е налице пълната липса на материална компетентност за издаване на акт с разпореденото действие (вж. Решение 2371/2002 г. по адм. д. 8287/2001 г. на ВАС; Решение 283/2008 г. по адм. д. 10743/2006 г. на ВАС; Решение 4/2014 г. по адм. д. 3/2013 г. на ВАС; Решение 5503/2007 г. по адм. д. 2563/2007 г. на ВАС и др.). С издаване на оспорената заповед административният орган е уредил по невалиден начин евентуалното възникване на едно материално право. С оглед на тези доводи настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. В полза на ответника С. Попов се полага да се присъдят разноски за адвокатски хонорар на основание 143, ал. 3 от АПК, платими от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,