Решение № 10321 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3618/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. ВТООД с ЕИК 104690966, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица]против Решение 542/17.02.2025 г. на Административен съд Велико Търново, по адм. дело 706/2024 г., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка ПР2425358 от 02.08.2024 г., издаден от органи на Дирекция Инспекция по труда-Велико Търново и дружеството е осъдено да заплати разноски. Исканията са за отмяна на съдебния акт като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, и произнасяне по същество на оспорването чрез отмяна като незаконосъобразен на обжалвания административен акт. Ответникът по касация Дирекция "Инспекция по труда" Велико Търново, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С обжалваното пред касационната инстанция Решение 542/17.02.2025 г. по адм. дело 706/2024 г. Административен съд Велико Търново е отхвърлил като неоснователна, жалбата на дружеството срещу задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка ПР2425358 от 02.08.2024 г., издаден от органи на Дирекция Инспекция по труда-Велико Търново. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената форма и материалноправните разпоредби, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и целта на закона. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на актове, които подлежат на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдените от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорените актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК. Съдът подробно е анализирал фактическите основания за констатациите на компетентните органи относно нарушения на работодателя К. ВТ ООД, за които са му издадени задължителни предписания. Същите са издадени от компетентен административен орган в предвидената от закона форма. Спазени са административнопроизводствените правила. Актът е издаден след надлежна проверка от служители на ДИТ-Велико Търново на условията по спазване на трудовото законодателство на 02.07.2024 г. по работни места, а в периода 17.07.2024 г. 31.07.2024 г. по документи на обект - ресторант Асеневци, намиращ се в гр. Велико Търново на адрес [улица], стопанисван от дружеството жалбоподател К. ВТ ООД. Резултатите от проверките са обективирани в Протокол за извършена проверка ПР2425358/02.08.2024 г., който е връчен на проверяваното дружество, което от своя страна е подало възражения срещу констатациите в протокола. Съдът правилно е съобразил, че първите 4 констатации в задължителните предписания касаят извършени от работодателя нарушения по повод задължението му да инструктира работниците. Анализирано е съдържанието и на Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа. Съдът е кредитирал записите в нея и е достигнал до извод, че в противоречие с чл. 11, ал. 5 от Наредба РД-07-02/16.12.2009 г. за провеждане на инструктажа, началният и периодичният трябва да са в отделни книги по Приложение 1 на същата. Нарушенията по първите 4 точки от задължителните предписания се потвърждават и от обстоятелството, че на проверяващите не са били представени изисканите заповеди и програми за видовете инструктаж, което от своя страна правилно е посочено от първоинстанционния съд, че е нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 4 от същата Наредба. На следващо място дружеството не е опровергало констатацията на административния орган за липса на представено заключение от Служба по трудова медицина за пригодността на Ц. Й. Ц. на длъжността готвач, което е в нарушение на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба 3/12.08.2008 г. Същото е допуснато и по отношение на другите работници в дружеството. Обосновани от фактите по делото се явяват правните изводи на първоинстанционния съд за нарушение от страна на дружеството касатор на чл. 296, ал. 1 КТ, защото работодателят не е представил Списък на определеното работно и униформено облекло и ЛПС. На следващо място съдът правилно е достигнал до извод, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал. 1 КТ и не е определил в ПВТР реда за отчитане на работното време на работещите на длъжностите: барман, барман-сервитьор, сервитьор-барман, готвач и работник кухня. Не е определил начало и край на работния ден, редът за редуването на смените, почивката по време на работа и отчитане на работното време на длъжност чистач/хигиенист в обекта. Не са представени други документи, в които тези обстоятелства да са разписани, поради което правилно са дадени предписания по чл. 4а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работодателят да определи редът за това. Констатациите в т. 8-т. 11 от предписанията касаят установени нарушения на правилата за работната заплата. Съгласно приложените към преписката Вътрешни правила за работната заплата от тях се установява, че работодателят не е определил условията, при които се изплаща допълнителното възнаграждение за нощен труд/22,00 до 06,00ч./, с което е нарушил чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Правилно проверяващите са предписали на дружеството касатор да актуализира Вътрешните правила за работната заплата като посочи условията, при които следва да се заплаща нощен труд. При тези факти, които правилно са били установени от първоинстанционният административен съд, същия е достигнал и до обосновани правни изводи за наличие на основанието по чл. 404, ал. 1 КТ. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ се определят на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,