Решение № 6996 от 27.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Костадинова, чрез дъщеря й Л. Костадинова, срещу Решение 341 от 22.12.2022 г., постановено по адм. дело 246/2022 г. от Административен съд Смолян с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД, EИК 120503871, представлявано от д-р М. Даракчиев, чрез пълномощника си адв. А. Василев в писмен отговор и защита взема становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на постановеното решение. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. Костадинова срещу МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД, с която e предявeн иск за заплащане на обезщетение в размер на 5 104. 94 лв., от които имуществени вреди от 1 104. 94 лв. и обезщетение за неимуществени вреди от 4 000 лв., претърпени в периода от 08.11.2021 г. до момента, в резултат на незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД гр. Смолян, ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че в конкретния случай не е доказано наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Обсъдени са въведените от ищцата обстоятелства, на които се основава предявения иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически обстоятелства, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Процесният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да се докаже наличието на точно и конкретно посочени от законодателя обстоятелства - отменен по надлежния ред акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от него, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и настъпилата вреда. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и това обуславя неоснователност на исковата претенция. В настоящия случай спорния въпрос по делото е дали е налице бездействие на административния орган да изпълни вменени му от закона задължения. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни фактически действия и/или бездействия на административен орган, който, като е бил задължен по силата на нормативен акт, и след като е бил сезиран със специално искане за предприемането им, не ги е извършил. С други думи действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД 3/2004 г. на ОСГК, се разбират фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие. Неоснователното бездействие на административен орган е неизпълнението на фактически действия, произтичащи от нормативен акт. В случая обосновано и законосъобразно, въз основа на представените писмени доказателства, решаващият съд е приел, че не е налице бездействие на компетентния административен орган да изпълни законово вмененото й задължение. В исковата молба се твърди, че ТЕЛК не е изпълнила задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл. 33, ал. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника). Съгласно текста: Лицата, които по медицински показания не са в състояние да се явят в ТЕЛК, се освидетелстват на място (в дома, в болнично или друго заведение). Това обстоятелство се доказва с медицинско удостоверение, издадено от лекуващия лекар или вписано в протокола на ЛКК (направлението на личния лекар). Според Правилника обаче е налице и друг начин за произнасяне когато ТЕЛК взема решение по реда на чл. 40, ал. 1 , т.е. само по документи без преглед на лицата. В конкретния случай за състоянието на ищцата е издадено Удостоверение от 01.11.2021 г. от личен лекар, с което се удостоверява, че касаторката е неподвижна, обслужва се на легло и е записана препоръка уместно е да се посети от ТЕЛК в дома. Затова с писмо от 04.11.2021 г. ТЕЛК е уведомила изп. дир. на МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД гр. Смолян, че близките са уведомени, че в период на епидемиологична обстановка експертизата може да бъде извършена по документи, като е конкретизирано какви документи и медицински изследвания се изискват от НЕЛК София. На 08.11.2021 г. е издадено Експертно решение 91947 на ТЕЛК към МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД, с което, след експертиза по документи, е определена 95 % степен на увреждане без чужда помощ. След като ТЕЛК е изпълнила указанията на закона и се е произнесла по документи, като е постановила Експертно решение за ищцата, не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган. Ето защо настоящият състав счита, че обосновано първостепенния съд е приел, че ищците не са доказали наличието на елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни бездействия на ответника или негово длъжностно лице, при осъществяване на административна дейност. При установено отсъствието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът е неоснователен и това е достатъчно основание за отхвърлянето му, което изключва и необходимостта и от обсъждане на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по реда на специалния закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция с отговора на касационната жалба от ответника е направено искане за присъждане на разноски, което предвид изхода на делото настоящият съд счита за основателно. Приложени са договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано договореното и заплатено по банков път с платежно нареждане адвокатско възнаграждение в размер на 972.60 лв. и списък на разноските съгл. чл. 80 от ГПК. Поради липсата на възражение за прекомерност следва да бъде осъден касатора да заплати сумата в размер на 972.60 лв. в полза на МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение