Решение № 5768 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2132/2015 г.

Решение № 5768 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2132/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Еколес" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Дулово, обл. Силистра, ул. "В. Левски", № 95, представлявано от Тунай Басри Енвер, чрез адв. Илонка Ковачева, против Решение № 2923 от 19.12.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 767 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 191302241/20.11.2013 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 900/12.02.2014 г. на Директора Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени данъчни задължения, както следва: по ЗДДС - за данъчен период м. 04-09.2012 г. ДДС в размер на 24 604.70 лв.; и по ЗКПО - за данъчен период 2010 г. и 2011 г. корпоративен данък общо в размер общо на 5 233 лв. и лихва - 1 261.88 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в некредитиране на представените в съдебното производство частни писмени доказателства при липса на оспорване на автентичността им. Абсолютизирането на реквизитите на представените пътни листи е в противоречие с точка 3 на задължителното ТР № 5/2004 г. на ОСС на ВАС. Съдът не е извършил проверка на доказателствата, както изисква чл. 194, ал. 1 ГПК, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила; без основание съдът се позовал на късното представяне на доказателствата при преценката им. Необосновано съдът не е кредитирал и приетите без оспорване експертни заключения. В резултат на посоченото, съдът направил необосновани фактически изводи по главния спорен въпрос: за използването на процесния автомобил в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. От липсата на декларирани приходи за 2008 и 2009 г. не може да се направи обоснован извод за неосъществяване на стопанска дейност. В отменящото първоначалния РА решение на директора на Дирекция "ОДОП" се признава, че автомобилът е ДМА на предприятието и по принцип може да се използва за независимата му икономическа дейност. В съдебното заседание на 11.05.2016 г. процесуалният представител на касатора е изтъкнал и доводи за нищожност на РА, поради некомпетентност на издателите на РА, в изпълнение на неприложимата за случая нова редакция на чл. 119 ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение и обявяване на нищожността, евентуално - отмяната на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - ДД "ОДОП" Варна, Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Основният спор пред първоинстанционния съд е бил: дали придобитият на лизинг от ревизираното дружество автомобил БМВ Х5, 3.0, СД е бил използван в независимата му икономическа дейност, като предпоставка за правото на РЛ на данъчен кредит при придобиването на вещта, както и като основание за признаване на начислени разходи за амортизация на вещта като ДМА в предприятието на лицето. За да отхвърли жалбата на дружеството против РА, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 01.01.2013 г., се предвижда ревизионният акт да се издаде съвместно от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, а редакцията на същата разпоредба преди изменението предвиждаше органът, възложил ревизията, да издаде и Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, с който се определя органът, който да издаде ревизионния акт. Процесната ревизия е повторна. Първата ревизия е възложена със заповед за възлагане /ЗВР/ при действието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията от ДВ, бр. 105/2005 г., която изисква РА да бъде издаден от актосъставител, определен със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. Втората ревизия е възложена със ЗВР № 1300224/03.06.2013 г. РА е издаден от Богомил Стойков - възложител на ревизията и Росен Димитров - ръководител на ревизията на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК в новата редакция от ДВ, бр. 82/2012 г. На основание § 35 от ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г., всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Неправилно административния съд е приел, че РА за повторната ревизия, издаден от овластени лица по новата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден от компетентен орган. С отмяната на първия РА се възстановява висящността на ревизионното производство, което в случая се състои от две ревизии, за които е приложим § 35 от ЗИДДОПК, поради което РА е следвало да бъде издаден от актосъставител, овластен със заповед за определяне на компетентен орган, каквато в случая не е издавана. Процесният РА, издаден от актосъставители, които не са овластени по предвидения в ДОПК ред е нищожен поради липса на компетентност, която съдът следваше да обяви. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 895 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение