Решение № 4221 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 617/2017 г.

Решение № 4221 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 617/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, представляван от юрк. Райкова, против решение № 13297/07.12.2016 г. по адм. д. № 8694/2015 г., постановено от тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд. Поддържат се доводи за неправилност на решението с молба за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. В. Д. не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено по оспорване на И. В. Д., началник отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР [населено място], тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд и отменил заповед № 8121 К-1920/05.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от Закона за министреството на вътрешните работи /ЗМВР/, на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност на срок от една година". Този правен резултат съдът е обосновал с мотиви по приложението на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР вр. с § 1, т. 22 ДРЗМВР. След съвкупна преценка на материалите по административната преписка и доказателствата по делото е приел, че Вътрешните правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателна и летателна техника на Министерството на вътрешните работи са сведени до знанието на служителите в ОДМВР [населено място], след периода 10.06.2014 г. - 30.09.2014 г., в който дисциплинарно наказващият орган е констатирал извършени от оспорващия нарушение на вменени му с правилата задължения, описани в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от заповедта. Относно нарушението, по т. 3 от заповедта, квалифицирано като нарушение по т. 55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изразило се в нареждане на 27.09.2014 г. до водач на оперативен автомобил при РУ "Полиция" [населено място], ползващ законоустановен отпуск, да закара оспорващия с този автомобил от РУ "Полиция" [населено място] до ОДМВР [населено място], съдът е констатирал, че със заповед с дата 23.09.2014 г. директорът на ОДМВР, считано от 24.09.2014 г., е заповядал спиране на разрешаването и прекъсване на разрешените платени отпуски на състава на дирекцията, въз основа което е приел, че с нареждането към водача на служебния автомобил на посочената дата 27.09.2014 г. оспорващият не е нарушил цитираното етично правило. При тези констатации и установявания съдът обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че единствено доказаното нарушение по т. 6 от заповедта - неизпълнение в срок заповед на директора на ОДМВР за посочване регистрационните номера на автомобилите, ползвани от служителите на ръководения от оспорващия отдел, не обосновава наложеното на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР наказание, тъй като, съгласно тази разпоредба наказанието от този вид се налага при системни нарушения на служебната дисциплина, определени в § 1, т. 22 като три или повече в рамките на една година. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Касаторът не оспорва по същество обсъдените в мотивите на обжалваното решение релеватни факти и възприетите въз основа на тях правни изводи. Ето защо неоснователен е доводът за неправилност на изложеното в мотивите на съдебния акт относно издаване на заповедта при неизяснена фактическа обстановка. Описание на нарушенията не е достатъчно при преценката за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Следва тези нарушения не само да са изложени в обстоятелствената й част, а и да се подкрепят от доказателствата по преписката. Както се посочи по-горе, налице са безпорни данни само относно едно от визираните в заповедта нарушения на служебната дисциплина. Дисциплинарното наказание "забрана за повишаване от длъжност за срок от една година", съгласно чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР се налага обаче за системни нарушения - три или повече в рамките на една година. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в съотвествие с доказателствата по делото и с материалния закон следва да бъде оставено в сила. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,