Решение № 12883 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на община Божурище против решение 714 от 04.06.2024 г., постановено по адм.д. 1215/2023 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът А. С. Л., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - А. С. Л. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област отменя заповед РД-251/21.06.2021 г. на зам. кмета на община Божурище, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, е наредено на А. С. Л. и А. С. Л. да приведат в съответствие с одобрения проект незаконен строеж, представляващ Търговско сграда с бистро и пансион, изграден в УПИ І за жилищно строителство, ДСК, търговия, читалище, озеленяване и подземни гаражи, кв. 35 по плана на гр. Божурище, като се премахнат отклоненията от одобрения проект, които представляват съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4, 5 и 6 ЗУТ, подробно описани в заповедта и констативен акт 9/12.10.2020 г. За да постанови този резултат съдът приема, че при издаване на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизвоствените правила, а именно липсана мотиви фактически основания, които да са обвързани с конкретни правни норми. Констатира, че административният орган не посочва, кои от описаните съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект осъществяват фактическия състав съответно на чл. 154, ал. 2, т. 4, 5 и 6 ЗУТ. Прави извод, че административният орган следва да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, а в случая в диспозитива на оспорената заповед е разпоредено жалбоподателят да преведе в съответствие с одобрения проект незаконния строеж, което волеизявление не се подвежда от нормата на чл. 225 от ЗУТ.По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, но не само по изложените в същото съображения. Законосъобразен е изводът на съдът, че процесната заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. В същата подробно са описани констатираните нарушения, които са счетени за съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, но не е посочено всяко от нарушенията коя от хипотеза на чл. 154, ал. 2, т. 4, 5 и 6 ЗУТ осъществява. Съгласно правилото на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Следователно в случая са изключени съществените отклонения по т. 5 и 6, които са посочени като основание за издаване на оспорената заповед. Както бе посочено в административният акт не са конкретизирани кои от допуснатите отклонения, квалифицирани като съществени, се обхващат от хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ, което обосновава незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на предписаната от закона форма. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, изготвени от вещото лице инж. П. се установява, че не всички описани в заповедта отклонения от одобрения инвестиционен проект са съществени, а част от тях са квалифицирани като такива по чл. 154, ал. 2, т. 6, които не се обхващат от нормата на чл. 225, ал. 2, т. 3. Фактът, че на кота +7,80 е изграден цял етаж, който липсва в одобрения инвестиционен проект е основание за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, но на друго правно основание, тъй като този строеж е извън хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. След като част от отклоненията, описани в оспорената заповед, не са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 вр. чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ се налага извод, че процесния незаконен строеж не е индивидуализиран. Следователно в случая при постановяване на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на правилото на чл. 35 АПК. Цитираната норма задължава административният орган да издаде акта си след установяване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. В оспорената заповед не е посочено в какво се изразява същественото отклонение от одобрения инвестиционен проект, което се обхваща от разпоредбата на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ, което води и до нарушаване на правото на защита на адресатите на заповедта. Преценка за наличие на тази хипотеза не е извършена в заповедта. Проверката на съда за законосъобразност на акта по чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК е обусловена от фактическите и правни основания, изложени в него. Недопустимо е едва в съдебното производство да се установява, кое от описаните в заповедта отклонения е такова по чл. 154, ал. 2, т. 4 и съответно да се определи тази част от строежа, която ще подлежи на премахване. Констатациите, направени в заключенията на вещите лица и мотивите на съда не могат да заместят фактическите установявания и приетото от административния орган правно основание. Освен това в конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта определят част от строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Ето защо, като отменя заповедта Административен съд София - област постановява решение, което е в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва да се осъди община Божурище да заплати на адвокат М. М. Истатков от Софийска адвокатска колегия сумата 1250 лв. представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,