Решение № 3401 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13774/2016 г.

Решение № 3401 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13774/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от министъра на околната среда и водите срещу решение № 10345 от 5.10.2016 г. постановено по адм. дело № 9536 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Сочи, че съгласно чл. 55, ал. 1 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (НОМОН) в срок до 31 март на текущата година организацията по оползотворяване следва да представи доклад с фактически констатации за предходната година относно изпълнението на задълженията й по оползотворяване. Съгласно чл. 11, ал. 2 от НОМОН, лицата, които пускат на пазара масла, се считат за изпълняващи задълженията си чрез колективна система за срока на действие на договора сключен с организация по оползотворяване на отработени масла само в случай, че предоставят информация относно количеството масла пуснати на пазара и заплащат възнаграждение в съответствие с уговореното в договора. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Договор за поемане на задължение за оползотворяване на отработени масла № 1010-0039 от 10.01.2013 г., месечната вноска към "Е. о." АД се заплаща до 20-то число на месеца следващ отчетния период за предходния месец, за който тя се дължи. Този срок не е спазен от "Л. е." ЕООД за месеците август, октомври и декември. Сумата по фактурата издадена за месец август от 18.09.2014 г. е заплатена на 16.06.2015 г. и 29.06.2015 г., по фактурата за месец октомври от 11.11.2014 г. е заплатена на 16.06.2015 г. и 30.07.2015 г., а по фактурата за месец декември от 6.01.2015 г. е заплатена на 14.04.2015 г. Плащанията са извършени след като е изготвен и внесен докладът с фактически констатации в Министерство на околната среда и водите (МОСВ). С посоченото "Л. е." ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НОМОН по отношение на срока на плащане разписан в договора. Поради това същото не е изпълнило задълженията си чрез колективната система за срока на действие на договора и дължи продуктова такса за пуснати на пазара количества масла. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2 ЗУО, членуващи в организация по оползотворяване, които не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. Цялото изпълнение на посочените в заповедта задължения към "Е. о." АД е извършено след определения в договора срок, а задължение по фактура № 0000000473 от 11.11.2014 г. в размер на 2 428, 34 лв. не е било заплатено към датата на издаване на оспорената заповед - 15.07.2015 г. Поради това за дружеството е възникнало задължение за заплащане на пълния размер на продуктовата такса за съответното количество продукти пуснати на пазара. Последвалото плащане на остатъка от договореното възнаграждение не се отразява върху законосъобразността на оспорената заповед. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде потвърдена заповед № РД-507 от 15.07.2015 г. на министъра на околната среда и водите. Ответникът - "Л. е." ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение № 10345 от 5.10.2016 г. постановено по адм. дело № 9536 по описа за 2015 г. на ВАС, пето отделение, по жалба на "Л. е." ЕООД, е отменена заповед № РД-507 от 15.07.2015 г. на министъра на околната среда и водите и преписката е върната на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови решението си съдът е установил, че "Л. е." ЕООД е един от членовете на "Е. о." АД - организация по оползотворяване на отработени масла, като между "Л. е." ЕООД и "Е. о." АД е сключен договор за поемане на задължение по оползотворяване на отработени масла. В доклада за фактически констатации, изготвен от регистриран одитор съобразно чл. 55, ал. 1 от НОМОН, е констатирано, че "Л. е." ЕООД не е заплатило напълно на организацията по оползотворяване до 20.02.2015 г. уговореното и фактурирано възнаграждение за месеците юли, август, октомври, ноември и декември 2014 г. в общ размер на 8 686, 37 лв. с ДДС. С. заповед № РД-234 от 9.04.2015 г. министърът на околната среда и водите, на основание чл. 62, ал. 1 от НОМОН, е назначил комисия, която да извърши проверка на представените доклади за 2014 г. по чл. 55 от НОМОН на организациите по оползотворяване и на лицата, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално. В изготвения от комисията доклад на 19.05.2015 г. са направени същите констатации, както от регистрирания одитор. Посочено е, че "Л. е." ЕООД членува в организация по оползотворяване на обработени масла - "Е. о." АД и не е заплатило до 20.02.2015 г. напълно уговореното и фактурирано възнаграждение за месеците юли, август, октомври, ноември и декември 2014 г. в общ размер на 8 686, 37 лв. с ДДС. Н. 30.06.2015 г. комисията е изготвила втори доклад, в който са направени същите констатации спрямо дружеството и е предложила на министъра на околната среда и водите да включи в списъка по чл. 63, ал. 1 от НОМОН за лицата, които не трябва да плащат продуктова такса за масла за 2014 г. членовете на "Е. о." АД - 27 броя за времето през 2014 г., когато са били членове на организацията. На 15.07.2015 г. министърът на околната среда и водите е издал заповед № РД-507 от 15.07.2015 г., с която е наредено "Л. е." ЕООД да заплати сумата 13 258, 18 лв., представляваща продуктова такса за пуснатите на пазара 20 715, 9 кг. масла през месеците август, октомври и декември 2014 г. В първоинстанционното производство е установено, че за месеците август, октомври и декември 2014 г. пуснатите масла на пазара от "Л. е." ЕООД са 20 715,9 кг., като дължимите суми на организацията по оползотворяване са фактурирани съответно със фактура от 18.09.2014 г. за месец август, по която плащането е направено на 16.06.2015 г. и на 29.06.2015 г.; фактура от 11.11.2014 г. за задължението през месец октомври 2014 г., по която плащането е направено на 16.06.2015 г. и на 30.07.2015 г. и фактура от 6.01.2015 г. за задължението през месец декември 2014 г., по която плащането е извършено на 14.04.2015 г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и то е издадено в нарушение на материалния закон. Изложил е, че съгласно констатацията направена към 20.02.2015 г. дължимото възнаграждение от "Л. е." ЕООД към организацията за оползотворяване обхваща по-голям период от този, посочен в заповедта. Към датата на издаване на оспорения административен акт жалбоподателят е заплатил дължимото възнаграждение за месеците август и декември и част от задължението за месец октомври 2014 г. Предвид тези констатации съдът е приел, че в нарушение на чл. 7, ал. 1, на чл. 9, ал. 2 и на чл. 35 от АПК, преди издаване на заповедта административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изискал становище от дружеството и не е събрал всички необходими доказателства, поради което административният акт не се основава на действителните факти от значение за случая. Посочил е, че при липса на цитираните нарушения органът би установил, че голяма част от задължението на "Л. е." ЕООД е внесено, поради което и за съответната част отработени масла продуктовата такса е недължима. Изложил е, че в изпълнение на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО, дружеството е представило информация относно количествата масла пуснати на пазара, като към датата на постановяване на административния акт не е заплатило само част от дължимата вноска за месец октомври 2014 г. Посочил е, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, към който момент жалбоподателят не дължи в пълен размер определената в заповедта продуктова такса. Фактът на по-късното погасяване на задълженията към организацията за оползотворяване, но преди издаването на акта, е въпрос на облигационни отношения между страните по договора и не попада в хипотезата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО. Поради това съдът е достигнал до извод, че заповедта следва да бъде отменена, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при което следва да се установи за какво количество пуснати на пазара масла през месец октомври жалбоподателят не е заплатил възнаграждение на организацията по оползотворяване към момента на издаване на заповедта и в зависимост от това да се определи дължимата продуктова такса. Решението е правилно. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено при точно установена фактическа обстановка, въз основа на която правилно е приложен материалният закон. Изложените в решението мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт се споделят от настоящия съдебен състав. Оспорената в първоинстанционното производство заповед № РД-507 от 15.07.2015 г. на министъра на околната среда и водите е издадена на основание чл. 11, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда, чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО, чл. 63 от НОМОН и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (НОРРЗПТПСУКОМРО, отм. с ДВ бр. 30 от 15.04.2016 г., в сила от 16.06.2016 г.). Със заповедта е определено, че "Л. е." ЕООД, членуващо в организацията за оползотворяване "Е. о." АД, следва да заплати продуктова такса, поради това, че не е заплатило уговореното възнаграждение на организацията за 20 715, 9 кг. пуснати на пазара на Р. Б. масла през месеците август, октомври и декември на 2014 г. в размер на 13 258, 17 лв. и е наредено продуктовата такса да бъде заплатена от дружеството в едномесечен срок от издаването на заповедта по банковата сметка на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. В хода на първоинстанционното производство е безспорно установено, че "Л. е." ЕООД е представило информация относно количествата продукти, пуснати от него на пазара, както и, че преди издаването на заповедта е заплатило изцяло дължимата от него продуктова такса за месеците август и декември (съответно на 16.06.2015 г., 29.06.2015 г. и 14.04.2015 г.). Част от дължимата от дружеството продуктова такса за месец октомври е заплатена преди издаването на заповедта (на 16.06.2015 г.), а останалата част от сумата - след издаването й (на 30.07.2015 г.). Съгласно нормата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО, продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. Посочените в нормата алтернативно предвидени условия за дължимост на таксата са: незаплащане на уговореното възнаграждение на организацията по оползотворяване или непредоставянето на информация относно количествата продукти пуснати на пазара. Други условия, при които може да се начисли продуктова такса в чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО не са регламентирани. Такива липсват и в издадената на основание чл. 36, ал. 1 от ЗУО (отм.) НОРРЗПТПСУКОМРО, понастоящем също отменена, но приложима към датата на издаване на оспорения акт. Съгласно чл. 4, ал. 1 от НОРРЗПТПСУКОМРО (отм.), лицата, които са членове на колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване и не са изпълнили задълженията си към нея или към организациите по оползотворяване, заплащат по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за предходната година продуктова такса за съответните продукти в едномесечен срок от издаването на заповедта. Видно от изложеното, както в чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО, така и в приложимия за процесния период подзаконов нормативен акт, с който са определени условията и реда за заплащане на продуктова такса, не е поставено конкретно изискване досежно момента, към който следва да е заплатена дължимата на организация по оползотворяване продуктова такса. Поради това неоснователен е изложеният в касационната жалба довод, че незаплащането на таксата в посочения в договора срок е основание за определяне на задължение за заплащането й към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. След като дължимата продуктова такса (с изключение на част от дължимата сума за месец октомври) е била заплатена от "Л. е." ЕООД към датата на издаване на заповедта не са били налице предвидените в чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО предпоставки на дружеството да бъде определена продуктова такса съгласно приложение № 5 към чл. 1, ал. 5, т. 5 от НОРРЗПТПСУКОМРО (отм.) на пуснатите на пазара количества масла. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НОМОН е регламентирано, че лицата, които пускат на пазара масла, се считат за изпълняващи задълженията си чрез колективна система за срока на действие на договора само в случай, че предоставят информация относно количествата масла, пуснати на пазара, и заплащат възнаграждение в съответствие с уговореното в договора, противно на изложеното в касационната жалба, не обосновава различен от направения от тричленния състав на ВАС правен извод. НОМОН е приета на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУО и с нея се определят изискванията за пускането на пазара на масла, разделното събиране, съхраняването, транспортирането, оползотворяването и обезвреждането на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, а не редът и размерът на продуктовата такса за тях, чиято уредба, както се посочи по-горе, е в отделен подзаконов нормативен акт. В подкрепа на направения извод е и фактът, че разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НОМОН не е посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, а незаплащането на таксата в посочения в договора срок не е посочено като фактическо основание за определянето й съгласно приложение № 5 към чл. 1, ал. 5, т. 5 от НОРРЗПТПСУКОМРО (отм.). Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в нарушение на чл. 35 от АПК, административният орган не е установил преди издаването на заповедта, че голяма част от задължението "Л. е." ЕООД за заплащане на продуктова такса за отработени масла е внесено и дружеството не дължи в пълен размер определената в заповедта продуктова такса. Фактът на по-късното погасяване на задълженията към организацията за оползотворяване, но преди издаването на акта, не попада в предвидените в чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО условия за дължимост на таксата. Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,