Решение № 4070 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10794/2017 г.

Решение № 4070 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10794/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Р., чрез процесуалния му представител - адв. Николов, против решение № 1287/24.07.2017 г. по адм. дело № 134/2017 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно. Ответникът: К. П. М., чрез пълномощника му - адв. Ядков, оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения подробно изложени в писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците: "Костов-ЕМК" ООД, с. Д., община-Р. и "Голев" ООД, с. Д., община-Р., редовно призовани, не се представляват. Ответникът: Църковно настоятелство - с. Д., община-Р., не се представлява. Останалите ответници - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на К. П. М., първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразен отказа на кмета на община Р. да одобри изменението на кадастралния план на с. Д. от 1991 г., чрез нанасянето на нов поземлен имот /ПИ/ с проектен идентификатор № 625, отговарящ на бивш ПИ № 148, кв. 5 по плана на с. Д., община-Р., от 1936 г., обективиран в писмо изх. № 9400-1265/27.01.2017 г. и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Прието е от съда, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, тъй като с него е отказано изменението на кадастралния план /КП/ на с. Д. от 1991 г., по заявление на собственик от 18.05.2016 г. При служебната проверка за законосъобразност на акта е установено от съда, че отказът е немотивиран, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, вкл. и на извода за наличие на спор за материално право относно заявения имот. Прието е още, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 35 АПК, при липсата на доказателства и съобщаване за производството на всички заинтересовани страни, с указание до същите за представяне на становища и доказателства. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на подадената жалба на основание чл. 159, т. 1 АПК. Решението не е недопустимо, тъй като оспореното писмо, както правилно е прието и от съда, представлява отказ за изменение на КП на с. Д. за конкретен имот, който отказ съгласно чл. 21, ал. 1, предл. последно АПК вр. с § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, е индивидуален административен акт. Същият е по заявление на ответника К. М., от 05.02.2013 г., като наследник на К. П. М., подновено на 18.05.2016 г., като с него му се отказва исканото изменение на КП, поради наличие на спор за материално право. Отказът, обективиран в оспореното писмо, безспорно е акт подлежащ на обжалване пред съда, тъй като засяга неблагоприятно правната сфера на заявителя. Неправилни са изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения акт, на основание чл. 146, т. 2 и 3 АПК. Не е съобразено, че оспореният акт е втори по ред, след като първият е отменен с влязло в сила решение по адм. дело № 633/2015 г. на АС-Б. и делото е върнато на органа за ново произнасяне, при спазване на реда по ЗКИР, след изменението му - ред. Д. в. бр. 49/2014 г., без съставяне на акт за непълноти и грешки, по същото заявление на ответника М. от 05.02.2013 г., а не ново такова от 2016 г. По заявлението от 2013 г. е налице надлежно уведомяване на заинтересованите лица, видно от приложената административна преписка, които са представили доказателства за правото им на собственост върху УПИ X - 39, кв. 4 по плана на с. Д., който се засяга от исканото изменение на КП. По делото и приетото като доказателство адм. д. № 633/2015 г. на АС-Б., се намират нот. акт за продажба № ../.... г. на СВ-Р. и нот. акт № .../.... г. на СВ-Р., легитимиращи ответните дружества и Потребителна кооперация "П.", гр. Р., за собственици на това УПИ. От първите две дружества е налице отказ за подписване на съставения акт за непълноти и грешки /АНГ/ в производството по исканото изменение, който въпреки, че не е следвало да бъде издаван, поради отмяната на чл. 53, ал. 3 ЗКИР /ред. 2006 г./, отменен - Д. в. бр. 49/2014 г., инициира наличието на възражение срещу това изменение. Такава позиция е изразена от ответните дружества и в съдебното производство по адм. д. № 633/2015 г. на АС-Б.. При тези данни изводите на съда за нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК са неправилни. Заинтересованите лица в производството са уведомени от органа още с първоначалното произнасяне, като част от тях са изразили становища по искането за изменение на КП преди постановяване на първоначалния отказ от 2015 г. на кмета на община-Р. и по време на съдебното производство по цитираното адм. дело. Поради това и тъй като заявлението от 18.05.2016 г. на М. не е ново, а е част от производството по изменение на КП на Д. от 2013 г., органът не е бил длъжен да го съобщава на тези лица. Неправилен е и извода на съда за липса на мотиви в оспорения акт. От съдържанието на оспореното писмо става ясно основанието на отказа, а именно наличието на спор за материално право между заявителя М. и ответните дружества, относно един и същи имот, а именно - частта от УПИ X-39, кв. 4 по плана на с. Д., която се застъпва с площа на заявения имот с проектен номер № 625, идентичен на бивш имот пл. № 148, кв. 5 по плана на селото от 1936 г. При наличието на такъв спор, какъвто несъмнено е налице, предвид изложеното по-горе застъпване на имотите, отказът издаден на основание чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР /ред. Д. в. бр. 49/2014 г. изм. бр. 57/2016 г./ се явява законосъобразен. Непосочване изрично на правното основание в акта не е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като същото се определя на база изложените фактически обстоятелства, каквито са налице и които сочат на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /в цит. ред./. От изложеното следва, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на К. М. срещу оспореното писмо от 27.01.2017 г., обективиращо отказ на кмета на община - Р. да одобри изменението на КП на с. Д. с нов имот, бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход по касационната жалба и направеното искане, на община-Р. следва да бъдат присъдени разноски по делото, в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие на адв. Николов, на стр. 47 и списък на разноските - стр. 111 от първоинстанционното дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение