Решение № 9470 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5174/2012 г.

Решение № 9470 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5174/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Дориана Миткова Маринова от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила определение № 1797 от 6.02.2012 г. на тричленен състав на трето отделение при Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 1358/2012 г., с което е оставено в сила определение № 6780/22.12.2011 г. по адм. д. № 7100/2011 г. по описа на Административен съд София -град. В искането за отмяна са развити доводи за наличие на съществено нарушение на процесуални правила, което е лишило молителката от възможността да участва в делото, тъй като съдът е "елиминирал спецификата на конкретно важимата територия на правото", което л я поставило в недействителни правни условия", поради което моли определението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна - Областен управител на област София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Досев, заявява становище на неоснователност на направеното искане за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С определение № 6780/22.12.2011 г. по адм. д. № 7100/2011 г. Административен съд София -град е оставил без разглеждане молба от 20.07.2011 г. на Дориана Миткова Маринова, подадена чрез областния управител на област София, с която е поискала на основание чл. 1, т. 3 и чл. 20 от АПК обезщетение за вреди, причинени от областния управител на баща й Митко Тодоров Маринов "вследствие на правни действия" по ЗОСОИ в периода от 1998 г. до 2004 г. в размер на 81 640 лева. С разпореждане от 30.09.2011 г. първоинстанционният съд е оставил молбата без движение на основание чл. 158, ал. 1 от АПК и чл. 129, ал. 2 от ГПК и дал осем конкретни указания на Д. Маринова да отстрани нейната нередовност, включително да посочи имена и адрес за призоваване на ищеца, ответник, цена на иска и конкретни фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и посочи административен акт, действия или бездействия, от които са произлезли вредите. Разпореждането е съобщено лично на 5.10.2011 г. и не е изпълнено, поради което АССГ прекратил производството по исковата претенция. С определение № 1797 от 6.02.2012 г. по по адм. д. № 1358/2012 г. тричленен състав на трето отделение при Върховния административен съд оставил в сила прекратителното определение на Административен съд София -град. Касационната инстанция изцяло е възприела изложените от решаващия съд съображения за недопустимост на иска по съображения, че въпреки конкретните указания, дадени на Дориана Маринова с разпореждането от 30.09.2011 на съда, те не са изпълнени, че съдът не може да се самосезира, а сезирането следва да отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК или на чл. 127 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, и ако не отговаря, ищецът следва да понесе последиците от процесуалното си бездействие Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Дориана Маринова е страна по делото както пред Административен съд София-град, така и пред Върховния административен съд, като постановените определения са неблагоприятни за нея. Поради това молителят може да иска отмяна на постановените определения. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото по предвидените в чл. 239 от АПК основания. Не е налице и основанието за отмяна на съдебните актове, визирано в чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Произнасянето по първоначалната молба е по реда и на основание чл. 159 от АПК, при която процедура съдът решава въпросите, свързани с допустимостта на иска. Преценката за допустимостта на исковата претенция предхожда разглеждането й по същество, което съдът е длъжен да стори след призоваване на страните в открито заседание, и няма пречка да се произнесе в закрито заседание. В този случай правото на защита на страните се гарантира с инстанционното обжалване на прекратителното определение. По аргумент от чл. 160, ал. 2 от АПК, в хипотезата на чл. 158, ал. 3, вр. с чл. 158, ал. 1 от АПК касационната инстанция се произнася също в закрито заседание, поради което доводите на молителката, че като разгледал спора и постановил съдебния акт в закрито заседание, съдът я лишил от възможността да участва в делото, т. е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при произнасяне на съдебните инстанции с актовете, чиято отмяна се иска на основание чл. 239, т. 5 от АПК, са неоснователни. По изложените съображения, искането на Дориана Миткова Маринова за отмяна на определение № 1797 от 6.02.2012 г., постановено по адм. д. № 1358/2012 г. на трето отделение при Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 6780/22.12.2011 г. по адм. д. № 7100/2011 г. по описа на Административен съд София -град, с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, I колегия - петчленен състав,