Решение № 7166 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13774/2012 г.

Решение № 7166 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13774/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА), против решение № 106 от 2.10.2012 г., постановено по адм. дело № 194 от 2012 г. по описа на Административния съд - Сливен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на Административния съд - Сливен, да бъде отменено изцяло с произтичащите от това правни последици или, евентуално, делото да бъде върнато на нов състав от същия съд за произнасяне съобразно задължителните указания на Върховния административен съд. Ответникът - Стефан Димов Петров от с. Трапоклово, община Сливен, редовно призован, се представлява от адв. Железчев, който оспорва като неоснователна касационната жалба и предявява искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция без приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния административен съд, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23923 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Стефан Димов Петров от с. Трапоклово е установена недължимо платена сума в размер на 14 434,28 лв. за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 20/140709/43130, дължаща се на констатирано намаление на годната за подпомагане площ спрямо първоначално заявената. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се на първо място в непосочване на фактически и правни основания за издаването му по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - т. е. липса на мотиви. Съдът е развил доводи и за други допуснати при постановяването на акта съществени процесуални нарушения - непровеждане на допълнителна административна процедура по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., явяваща се задължителна при констатирани нередности, установени с кръстосаните проверки; неуведомяване на земеделския производител за отпочналото административно производство по издаване на АУПДВ, с което същият е лишен от правото да участва в него, да присъства на проверките, да прави възражения и да представя доказателства; неупражняване на служебното начало в административния процес и несъбиране служебно на всички относими доказателства преди постановяването на акта и др. Отделно от това съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби - основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК. Според съда липсва установено недобросъвестно поведение от страна на Стефан Петров при декларирането на площите за подпомагане, поради което приложима е била разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно същата Петров не дължи възстановяване на недължимо платената сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилен е решаващият извод на съда за липса на мотиви на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт (какъвто безспорно е АУПДВ) следва да съдържа като задължителен реквизит фактическите и правните основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Обосновано съдът е приел, че такова фактическо описание на основанието за издаване на акта липсва. Административният орган се е позовал единствено на "новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази", съгласно която "е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 14 434,28 лв. се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане, и техният размер; причините, поради които същите се явяват недопустими за подпомагане, и въз основа на какви проверки; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена, и др. Фактическите основания за издаването на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, поради което правилно съдът е приел, че липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на фактическите основания за постановяването му за пръв път в съдебната фаза на производството. Наред с горното правилно съдът е приел, че при постановяването на обжалвания АУПДВ са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяната му. Нарушени са императивните изисквания на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК - административният орган не е уведомил земеделския производител за отпочване на производството по издаване на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, на базата на която е преценил наличието на недължимо платени суми, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и да ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяването на административния акт. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение, споделя изцяло и застъпените от първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Видно от вярно възприетата фактическа обстановка по делото, както и от съдържанието на самия АУПДВ, Стефан Петров е получил разрешената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане са извършени две последователни кръстосани проверки, които установяват пълно съвпадение между посочените от него за подпомагане площи и установените при тези проверки допустими за подпомагане площи. Едва при следваща проверка от РА, предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е констатирано, че част от оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден обжалваният АУПДВ. На базата на горните факти правилно съдът е приел, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което чрез деклариране на неверни данни да е въвело в заблуждение административния орган при определянето на дължимата субсидия. Доколкото жалбоподателят не е бил уведомен въобще за провеждането на тази трета проверка, не е участвал в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяването на АУПДВ, същият не е можел по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като Петров не е действал недобросъвестно и с поведението си не е заблудил компетентния орган при изплащането на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяване на обжалвания акт -13.04.2011 г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. (приповтарящо изцяло разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004), съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Обстоятелството, че административният орган и първостепенният съд в мотивите на съдебното решение са се позовали на отменения Регламент № (ЕО) 796/2004 г., не е порок на акта или на съдебното решение, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО) 1122/2009 г., макар и отменен, считано от 1.01.2010 г., Регламент (ЕО) № 796/2004 г. продължава да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийни периоди с начало преди тази дата. Нещо повече - според разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. (приповторена дословно в чл. 80, § 3, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г.), дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението, е извършено на 16.12.2009 г., а административният акт е издаден на 13.04.2011 г. - т. е. повече от една година след плащането, което преклудира възможността за принудително възстановяване на сумата. Предвид гореизложеното решението на Административния съд - Сливен, е правилно и следва да бъде оставено в сила, а искането за присъждане на разноски на ответника - уважено в размер на 360 лв., съгласно приложения договор за правна защита (л. 29) и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,