Решение № 15734 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8599/2018 г.

Решение № 15734 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8599/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. от [населено място] против Решение № 414 от 13.04.2018 г. по адм. д. № 1/2018 г. на Административен съд- гр. София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-0274-000437 от 01.11.2017 г. на ВПД началник на РУ- Ихтиман, Областна дирекция на МВР- София за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на И. Н. "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година", както и отнемането на 2 бр. табели с регистрационен номер [рег. номер на МПС] и СРМПС №[номер]. В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е неправилно, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за издаването на заповедта съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Касаторът твърди, че условията на чл. 150 и чл. 150а от ЗДвП, а именно: водачът да е правоспособен и да може да го докаже с притежаваното СУМПС, валидно за категорията на управляваното от него МПС, макар и предвидени в условията на кумулативност, са различни и самостоятелни. Смята, че свидетелството за правоуправление е официален удостоверителен документ, съгласно който посоченото в него лице притежава качеството на правоспособен водач на МПС за съответната категория, но не е условие за съществуването и притежаването на такава правоспособност, при чиято липса тя да се губи. Подчертава, че според него лицето лицето губи правото да управлява МПС, т. е. става неправоспособно след изгубване на контролните точки, а не с изтичане срока на валидност на СУМПС. Твърди, че заповедта е и немотивирана досежно срока си на действие. Молбата към съда е да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и съответно обжалваната ЗПАМ, като се претендират и разноски. Ответникът- началник на РУ- Ихтиман, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежен адресат, срещу подлежащ на касационно обжалване административен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата, съдът е изложил съображения, че оспорената заповед съответства на материалния закон и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Като е наложил ПАМ, административният орган правилно е приложил материалния закон, с цел превенция за неизвършване на други нарушения по ЗДвП, при което заповедта му, като правилна и законосъобразна, следва да Решението е правилно. За да изведе правен извод за законосъобразност на оспорваната заповед, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че е съставен АУАН, бланков № 326811/01.11.2017 г. по отношение на лицето И. Б., притежаващ СУМПС №[ЕИК], кат. ВАМ, за това, че на 01.11.2017 г., около 10: 05 часа в Община Ихтиман, на първокласен път № 8, пред "Сортови семена", като водач на МПС "Субару Легаци", с peг. [рег. номер на МПС], управлява собствения си лек автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 11.09.2017 год., което представлява нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. С оспорваната заповед, на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена на Б. санкция по чл. 171, т. 2а "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година". С оспорваната заповед са отнети регистрационните табели и СРМПС. Както е посочил съдът, правното основание за прилагане на принудителната административна мярка е разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в приложима редакция), която предвижда прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. Възражението на касатора относно обстоятелството, че издадено СУМПС за категория В, поради което и не е налице неправоспособност, касационната инстанция намира за неоснователно. Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Същото е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. Предвид легалната дефиниция, дадена чл. 3, ал. 3 и чл. 50 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт - правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство, като съобразно нормата на чл. 51 от ЗБЛД същото е с определен срок на валидност, а съгласно § 1, т. 2, б. ж от ДР на ЗБЛД "нередовен български личен документ" е този, който е с изтекъл срок на валидност. По делото не се спори, че срокът на валидност е изтекъл на 11.09.2017 г., т. е. осъществен е и съставът на извършеното нарушение по чл. 150а ЗДвП, и е налице годно правно основание за налагане на ПАМ. Фактът, че на 09.11.2017 г. е издадено ново свидетелство за управление на моторно превозно средство не санира по никакъв начин извършеното нарушение. Напротив, инициативата на И. Б. да извърши действия по издаване на ново СУМПС идва в подкрепа на изводите на съда, а не на неговата теза, развита в касационната жалба, че притежава такова. Основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е "непритежаването" от страна на собственика и водач на моторното превозно средство на СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, към момента на проверката, което в случая е безспорно установено. Принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен срок. Продължителността на срока на мярката е определена от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието и в рамките на закона. В случая, срокът от една година е максималният, предвиден в закона, но той е оправдан с оглед представените доказателства за съставени множество актове за установяване на административно нарушение. Отхвърляйки оспорения акт, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение