Решение № 199 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2008 г.

Решение № 199 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 12 ПЗРГПК, във връзка с чл. 231 и сл. ГПК /отм/. Образувано е по молба за отмяна на влязлото в сила решение № 206/18.10.2007 г. по гр. д. № 317/2007 г. по описа на Видинския окръжен съд, г. к., подадена от Б. Я. Ц. от град С., с което е отхвърлен искът й по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Обстоятелствата по делото са следните: Срещу влязлото в сила решение по горепосоченото дело е подадена молба за отмяна по чл. 231, ал. 1 ГПК (отм.). В молбата се сочи, че въззивният съд не е изпълнил конституционното си задължение по чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България и тези по чл. 4 и чл. 188 ГПК (отм.) за установяване на обективната истина по делото. По-нататък в уточнителната молба се сочат фактите и обстоятелствата, въз основа на които съдът е основал изводите си по атакуваното решение и същите се обсъждат от страната. Твърди се също така, че въззивното решение е неправилно, тъй като не съответства на фактическия и доказателствен материал по делото и на обективната действителност. Излага се, че в решението си съдът не е посочил нито едно нарушение или неразбиране на закона от районния съд, което прави неговото решение порочно, поради което го е отменил, както и че в мотивите си съдът се е позовал на редица предположения и вероятности. Представят се писмени доказателства. Моли се за отмяна на въззивното решение и потвърждаване решението на районния съд. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителката и неин съпруг -. Ответниците по молбата - О. с. "З" - град Г., област Видин, и О. Г., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата и с оглед правомощията си по глава ХХIV от ГПК намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна, тъй като молителят не е посочил конкретни основания за отмяна по смисъла на чл. 231 ГПК (отм.). Изложеното в нея представлява касационни оплаквания. Дори и да се приеме, че представените с молбата писмени доказателства сочат на основание по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) то същите не следва да се обсъждат по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесният случай представените доказателства не се явяват нови по смисъла на горепосочената разпоредба. Същите са представени още пред районния съд и са били предмет на обсъждане в инстанционното производство, поради което не е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Поради това молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,