Решение № 3107 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12648/2008 г.

Решение № 3107 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12648/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по касационна жалба, подадена от "БУЛХРАН" ООД, гр. София против решение от 21.07.08 г. постановено от Административен съд София- град по адм. д. № 3203/07 г. с което е отхвърлена жалбата му против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № ф13/21.11.05 г. издадено от митница Аерогара София, потвърдено с решение № Б-56/8.08.06 г. на директор на РМД-София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост- касационни основания визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са следните:- съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства,- съдът е направил необосновани изводи,- съдът не е изложил мотиви. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът- директорът на РМД-София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът- началникът на ТМУ- Митница Аерогара София чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата и иска отхвърлянето и. Заинтересованата страна- директорът на ДОУИ- София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора от документите по делото се установява, че правилно е определена нова митническа стойност според стойността на стоката при износ, както и, че неоснователен е доводът на касатора за изтекла погасителната давност по чл. 212, ал. 2 от Закона за митниците (ЗМ). Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия след като прецени касационната жалба като допустима, счита, че тя е неоснователна. Обжалваното постановление е резултат на извършен последващ контрол по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗМ, на вноса по три митнически декларации, както следва :-ЕАД№ 5101/4-15175/15.07.02 г.,-ЕАД№ 5101/4-22752/12.10.02 г.,-ЕАД№ 5101/4-24324/30.10.02 г. Получател и по трите е жалбоподателят, а изпращач-"Ландскай Трейдинг"-Великобритания. Произходът на стоката по първите две декларации е от Испания, а по третата от Кралство Дания. При оформяне на вноса и по трите декларации за определяне на митническата стойност са представени фактури, издадени от "Ландскай Трейдинг"-Великобритания. При осъществена проверка по линията на международното сътрудничество е получен отговор от Испания с приложени документи, според които при износа на стоките от Испания са представени фактури, надвишаващи значително по стойност фактурите, представени пред българските митнически власти. Аналогичен е резултатът от проверката при митническите власти на Кралство Дания. При тези обстоятелства обстоятелства е направен извод, че и по трите митнически декларации, реално за стоката е платена стойност значително надвишаваща стойността, декларирана при оформяне на вноса, като новата митническа стойност на стоката е определена на осн. чл. 35 от ЗМ въз основа на представените документи от испанските и датските държавни органи. Въз основа на определената нова митническа стойност на стоката и по трите декларации са определени допълнително за внасяне мито и ДДС. Тъй като определените публични задължения не са платени доброволно, на длъжника е издадено процесното постановление за принудително събиране на публични държавни вземания. В жалбата си до Административен съд София-град, жалбоподателят е твърдял, че продавач на стоката и по трите ЕАД е "Ландскай Трейдинг"ООД-Великобритания и към момента на вноса, той е разполагал единствено с фактурите, издадени от неговия продавач, като се поддържа, че търговските взаимоотношения между "Ландскай Трейдинг"ООД и испанската и датската фирма са ирелевантни за спора. Според жалбоподателя всички придружаващи декларациите документи, издадени от първоначалните продавачи на стоката сочат за неин купувач "Ландскай Трейдинг"ООД. Същевременно се сочи, че от сключен договор между "Булхран"ООД и "Ландскай Трейдинг"ООД за изключително търговско представителство, последният се задължава да осигури на дистрибутора си "най добра международна цена за доставяне". Първоинстанционният съд след като е изброил в решението си обстоятелствата по случая и е възпроизвел констатациите на вещото лице, изготвило допусната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза е приел, че между страните не съществува спор, че постановлението е издадено от компетентен орган, в надлежната форми и при спазване на процесуално- правните и материалноправните разпоредби. Направен е извод, че петгодишният срок по чл. 212, ал. 2 от ЗМ не е изтекъл, поради което не преклудирана възможността за издаване на постановлението, както и, че въз основа на доказателствата по делото обосновано началника на митница Аерогара-София е приел, че митническата стойност на стоките по процесните ЕАД е по-висока от декларираната от жалбоподателя. В резултат, съдът е отхвърлил жалбата срещу постановлението и потвърждаващото го решение на РМД-София. Решението е с пестеливи мотиви, но е правилно като краен резултат. От документите (сертификат за движение на стоките ЕUR 1, международна товарителница), придружаващи митническите декларации е видно, че като износители се сочат испанската и датската фирми, а като получател- "Булхран"ООД. Информацията от тези документи обсъдена съвместно с довода на жалбоподателя (наведен в жалбата до административния съд), че "Ландскай Трейдинг"ООД изпълнява задължения по изключително търговско представителство води до логичния извод, че действителният продавач на стоките по въпросните три митнически декларации са испанската, респективно датската фирми, а не "Ландскай Трейдинг" ООД. По аргумент от чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) и с оглед събраната информация от митническите органи при осъществените проверки, в доказателствена тежест на жалбоподателя е било да установи, че между него и "Ландскай Трейдинг"ООД са налице правоотношения по договор за покупко-продажба за въпросните внесени стоки, и че то ги е придобило в патримониума си преди да се разпореди с тях в полза на жалбоподателя. При липса на доказателства в тази насока се налага изводът, че "Ландскай Трейдинг" ООД е посредничил между "Булхран"ООД и испанската и датската фирма при осъществяването на процесния внос, поради което стойността на внесените стоки е именно тази, посочена от фирмите-продавачи (испанската и датската). След като е установена договорната стойност на внесените стоки, правилно и в съответствие с чл. 35 от ЗМ именно тя е определена като митническа стойност на вноса. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения, Върховният административен съд на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК