Решение № 238 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 895/2015 г.

Решение № 238 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 895/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 12.11.2014 г., постановено по дисциплинарно дело № 28/2014 г. на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители, с което не е наложено дисциплинарно наказание на ЧСИ П. Р., рег. №, район на действие ОС Сливен. Оплакванията, развити в жалбата са за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Ответникът по жалбата - К. на ЧСИ, чрез процесуалния се представител поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Ответникът по жалбата П. Р. в писмено становище и чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по дисциплинарно дело № 28/2014 г. на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители/ДК на КЧСИ/ е започнало въз основа на искане на Министъра на Правосъдието поради допуснати груби нарушения - предявено на 01.07.2013 г. разпределение, което е влязло в сила и не е изпълнено в срока по чл. 455, ал. 2 ГПК, като на взискателя на 19.07.2013 г. е преведена само част от сумата и без правно основание частната съдебна изпълнителка е задържала по своята сметка сума за разноски-адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответницата по жалба прави възражение за нищожност на административния акт, въз основа на който е започнало дисциплинарното производство. Поддържа че същото е образувано по искане на заместник министър на правосъдието, а това е правомощие от изключителната компетентност на Министъра на правосъдието. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е представил като доказателство по делото Заповед № ЛС-04-924/03.06.2014 г., от която е видно, че към момента на подаване на искането до дисциплинарната комисия на КЧСИ - 06.06.2014 г., Министърът на правосъдието е отсъствал от страната и е упълномощил своя заместник да изпълнява функциите на министър. При тези данни настоящият състав намира, че в случая не е налице незаконно делегиране на правомощия. Делегирането е една от възможностите, предвидени от правото за търсене на рационално и качествено осъществяване на функциите на административния орган. Това е възможност за преместване на процеса на вземане на административни решения на по-икономично и може би по-квалифицирано ниво и приближаването му до мястото на изпълнение на решенията. От делегирането трябва да бъде разграничено заместването, извършвано от официалните заместници на ръководителя. Такъв е случаят със заместник-министрите, заместник министър-председателите, заместник областните управители, заместник-кметовете. Те имат свои правомощия на заместници и в съответствие с условията на закона и в отсъствие на титулярния ръководител те могат да го заместват. Именно такъв е и конкретния случай, поради което твърдението на пълномощника на ответницата Р., че производството е инициирано от некомпетентен орган, е неоснователно. Настоящият състав намира за неоснователни оплакванията и на жалбоподателя по следните съображения: В решението си ДК на КЧСИ, след анализ на събраните доказателсва, е приела, че нарушения не са извършени от частния съдебен изпълнител. Прието е за установено, че ЧСИ не е забавила превеждането на парите, тъй като към момента, когато разпределението е влязло в сила, по изпълнителното дело е имало данни за сметката само на пълномощника на взискателя, но не и на последния. Установено е, че след като взискателят е представил своя сметка за превод на 19.07.2013 г. дължимата му се сума от 7439,55 лева му е била преведена, а задържаната сума от 1500 лева за разноски по делото-адвокатско възнаграждение, е преведена на взискателя Х. Д. на 07.08.2013 г., след като с изрична молба от 06.08.2013 г. последният е заявил, че оттегля дадените пълномощия на адв. С. М.. При тези данни ДК при КЧСИ е приела, че сочените в искането на МП нарушения не са осъществени и не е наложил дисциплинарно наказание. Изхождайки от обстоятелствата, поради които частният съдебен изпълнител е изпълнил с известна забава своите задължения по изпълнителното дело, от техния характер, както и от произтичащите от тях последици, конкретно липсата на неблагоприятното въздействие върху страните по изпълнителното делото и върху престижа на професията и общественото доверие в нея, съдът намира, че по същество нарушенията не са такива, които по своята тежест да налагат да бъде наложено дори най-лекото дисциплинарно наказание на ЧСИ, както правилно е приела и ДК при КЧСИ в обжалваното решение. Предвид изложеното и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ обжалваното решение на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители следва да бъде оставено в сила. Ответникът по жалба П. Р. не претендира разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на КЧСИ сумата 300 лева адвокатско възнаграждение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.