Решение № 8522 от 04.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5949/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мост Енерджи" АД, със седалище гр. София, чрез изпълнителния директор Т. Л. Т. - лице с юридическо образование, срещу решение № 397/30.04.2026 г. по преписка № КЗК-75/2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение № F730989/28.11.2025 г. на управителя на "БДЖ-Товарни превози" ЕООД за откриване на "открита" процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Доставка на активна електрическа енергия и избор на координатор на стандартна балансираща група за трафични и нетрафични нужди на "БДЖ-Товарни превози" ЕООД, "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД и "Холдинг БДЖ" ЕАД, за срок от три години", в частта по обособена позиция № 1 "Доставка на активна електрическа енергия за тягови нужди за електрическия ТПС, собственост на "БДЖ-ТП" ЕООД и "БДЖ-ПП" ЕООД, и избор на координатор на стандартна балансираща група, за срок от три години". Релевирани са доводи за неправилността на атакувания акт на КЗК, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отменено решението на възложителя в атакуваната част. Ответникът - управителя на "БДЖ-Товарни превози" ЕООД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Миленова, в писмен отговор и открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искания за оставяне в сила на обжалваното решение на Комисията и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорването на решението на КЗК и в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по преписка № КЗК-75/2026 г. на Комисията е образувано по жалбата на "Мост Енерджи" АД срещу решение № F730989/28.11.2025 г. на ответника, за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка, с горепосочения предмет, с което са одобрени обявлението и документацията за участие. В жалбата си до КЗК оспорващото дружество релевира две основни групи оплаквания за допуснати нарушения на чл. 2, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 ЗОП в обявената техническа спецификация и изискуемите за прилагане документи към техническото предложение по образец № 1.1, за обособена позиция № 1. След изясняване на релевантните за спора обстоятелства въз основа на събраните по преписката доказателства, съобразяване на доводите на възложителя в представеното становище по чл. 200, ал. 2 ЗОП, приложимите специални закони - Закон за енергетиката /ЗЕ/, Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ и Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, и подробно обсъждане на оплакванията на оспорващия, КЗК оставя жалбата му без уважение, като недоказана и неоснователна, по изложени за това подробни и правилни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. С оглед бланкетния характер на твърде общо формулираните от касатора оплаквания за неправилността на атакувания акт на Комисията и на двете, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания /лишени от каквато и да било конкретика/, съдът приема решението по преписка № КЗК-75/2026 г. за валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон. Предвид безспорно установеното от данните по преписката съдържание на утвърдените от възложителя, документи на обществената поръчка, решението за откриването й не страда от изтъкнатите от оспорващото дружество пред КЗК пороци, поради което обосновано е счетено за законосъобразно от органа по преразглеждането. Актът, с който последният оставя без уважение жалбата като неоснователна е правилен, като следва да бъдат споделени изложените в него, обосновани и съобразени с доказателствата и закона, мотиви, които съдебният състав приема за ненужно да възпроизвежда в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, във вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП. Вземайки предвид, че касационната жалба възпроизвежда доводи, вече релевирани пред КЗК, касационната инстанция не следва да излага повторно всички аргументи, изтъкнати при обсъждането им от органа по преразглеждането. Правилно КЗК приема за недоказани оплакванията на „Мост Енерджи“ АД за допуснати в случая нарушения на принципите за равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция по чл. 2, ал. 1 ЗОП, както и на забраната за включване на изисквания, необосновано ограничаващи участието, въведена в чл. 2, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 ЗОП, с оглед въведените от възложителя изисквания в т. 8.7, т. 8.13. и т. 9.2. от техническата спецификация /ТС/. В т. 8 от последната са вписани отделните елементи, необходими за изпълнение на предмета на поръчката, като конкретно по т. 8.7. са пояснени съответно: прогнозното количество електроенергия, предмет на доставката - 660 840 МВтч, периода й от 36 последователни месеца, и собствените на "БДЖ-Товарни превози" ЕООД и "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД обекти, за които е предназначена. Определеното количество електрическа енергия, необходимо на тези дружества е обусловено от установената от възложителя нужда, поради което не съставлява условие или изискване на възложителя, необосновано ограничаващо участието или предоставящо предимство на заинтересованите лица. При разглеждане на възражението на жалбоподателя срещу това условие, Комисията правилно е съобразила, че то не представлява въведен в процедурата критерий за подбор, поради което и няма за последица отстраняването на участник на основание чл. 107, т. 1 ЗОП. Обоснована е и преценката на КЗК относно изискването по т. 8.13. от ТС - за относителен дял на енергията, добита от ВЕИ, не по-малко от 75% от общия дял на енергоизточниците, формиращи енергийния микс на участниците, установяван с изискуемата в чл. 38б, ал. 1 ЗЕ, информация, предоставена по разбираем и ясно съпоставим начин, както и с удостоверение от "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, въвеждането на което условие е в оперативната самостоятелност на възложителя, при упражняването на която биват съобразявани специалните правила на ЗЕ и ЗЕВИ. В тази връзка следва да се отбележи, че обществената поръчка, съгласно раздел IV.5/ от решението за откриването й е обявена като стратегическа за намаляване на екологичното въздействие, с изрично направено отбелязване, че производството на електрическа енергия от ВЕИ производители и закупуване на електроенергия с такъв произход ще намали въглеродния отпечатък от дейността на възложителя /с цел предотвратяване и контрол върху замърсяването/, както и че критериите относно стратегическия характер на поръчката ще присъстват в техническата спецификация. Това обосновава и формулирането по т. 8.13. от последната, на условието за предоставяне на информация за дела на всеки източник в общата доставена от изпълнителя на поръчката енергия, даваща възможност на възложителя да провери дали и доколко участникът изпълнява минималния дял от 75%, запазен за енергия от възобновяеми енергийни източници. Цитираната в оспорената точка от техническата спецификация, разпоредба на чл. 38б, ал. 1, т. 5 ЗЕ, въз основа на която е изискано предоставяне на необходимите данни, задължава енергийните предприятия, страни по договорите с потребители на енергийни услуги да им предоставят данни за дела на всеки източник в общата доставена енергия от доставчика през предходната календарна година и то по разбираем, и ясно съпоставим начин. За да счете, че изискването за доказване на произхода на електроенергия от ВЕИ в общия енергиен микс на участника е обективно изпълнимо, Комисията, наред с тази правна норма, правилно се е позовала и на относимите разпоредби от Раздел IV "Гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници", с включените в него чл. 33-35 ЗЕВИ, и обосновава възможността на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД да удостовери балансирането, произхода и структурата на доставяната електроенергия. За изчерпателност, в допълнение към изложените от Комисията мотиви, следва да се посочи, че съгласно чл. 11, т. 3 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ПТЕЕ, част от договорите на пазара на електрическа енергия са и тези за предоставяне на услугите "достъп до електроразпределителната мрежа" и "пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа", сключвани между оператор на електроразпределителната мрежа, какъвто е "ЕСО" ЕАД, и производителите, присъединени към нея, което обективно осигурява възможност на оператора /в качеството на страна по тези договори/, да удостовери произхода на електроенергията. Съобразен с данните по преписката за възлагане на обществената поръчка е и направеният в обжалваното решение на КЗК извод, че противно на твърденията на жалбоподателя, в т. 9.2. от техническата спецификация не е въведен предмет на поръчката, различен от обявения в решението за откриване на процедурата и обявлението, публикувани в ЦАИС. Възможността на управителя на "БДЖ-Товарни превози" ЕООД да възложи доставката на електрическа енергия, за определени времеви период и мощност, на цена, формирана по референтни стойности от пазарен сегмент "Двустранни договори" на Българската независима енергийна борса е отразена в двата горепосочени документа, в раздела им, съдържащ допълнителна информация и по идентичен начин - пресъздадена в техническата спецификация. Обосновани са и правните изводи на Комисията за неоснователност на твърденията в жалбата за наличие на неяснота относно изискваните от възложителя доказателства по т. 4 и т. 8, задължителни за прилагане към техническото предложение, представяно по образец № 1.1. С вписването в първата от двете точки на чл. 11, т. 13 и свързването й с чл. 23 ПТЕЕ, за участниците става ясно, че под доказателство, удостоверяващо наличието на действащ рамков договор, се има предвид договор, уреждащ финансовите взаимоотношения във връзка с мрежови услуги, какъвто се сключва между независимия преносен оператор на електроразпределителна мрежа, от една страна, и търговеца - от друга страна. Възложителят не визира конкретен преносен оператор, с който да е сключен рамковия договор, като по този начин допуска участие на широк кръг търговци на електроенергия, реално прилагайки принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция, прогласени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП. Изискуемата информация и документи в т. 8 от задължителните приложения към техническото предложение - относно дела на всеки енергиен източник в общото количество електрическа енергия, която участникът е закупил за покриване на потреблението на клиентите през календарната година, предхождаща годината на подаването на офертата, са необходими за доказване от участника на условието, поставено в т. 8.13 от техническата спецификация, за относителния дял на ВЕИ енергоизточниците в общия дял, който не може да бъде по-малко от 75%, поради което не е неясно, още по-малко - неизпълнимо. По изложените съображения, обжалваното решение на КЗК, в което е прието, че при откриване на процесната обществена поръчка не са допуснати нарушения на чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 49, ал. 1 ЗОП, като правилно следва да бъде оставено в сила. От събраните по делото доказателства не се установява въведените от възложителя изисквания съгласно техническата спецификация и образеца на техническо предложение да са необосновани или ограничаващи конкуренцията, чрез включване на условия или изисквания, даващи необосновано предимство или необосновано ограничаващи участието на стопански субекти при възлагане на обществената поръчка. Поради това и настоящият съдебен състав намира за законосъобразни правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. При този изход на спора, основателно се явява искането, направено от процесуалния представител на "БДЖ-Товарни превози" ЕООД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което "Мост Енерджи" АД следва да бъде осъдено да му заплати сумата от 153.39 евро, представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение