Решение № 12718 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2021 г.

Производството е по раздел І от гл. ХІV на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, за отмяна на влязлото в сила Решение 669/05.02.2020 г. по адм. д. 11494/2019 г. по описа на Административен съд София-град, частично отмененo с Решение 6751/04.06.2021 г. на Върховния административен съд по адм. д. 12885/2020 г.

Подателят на искането обосновава отменителни основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната. Позовава се на установения по адм. д. 11494/2019 г. факт за наличие на правоотношения на "Електроразпределение Север" АД с осем юрисконсулти, както и на разясненията дадени в т. 56 от приетото Решение на СЕС по дело С - 279/09 и Определение на Съда на публичната служба от 27.09.2011 г. по дело F-55/08. Основанието по чл. 239, т. 4 АПК обосновава със съществуването в правната действителност на Решение 5064/27.07.2018 г. по адм. д. 6455/2017 г. на АССГ, отменено с Решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС - Трето отделение, което счита, че е с идентичен предмет и страни и противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Излагат се и твърдения, че са налице множество съдебни решения, разрешаващи по различен начин идентични правни казуси, поради което моли да бъде допусната отмяна и на основание чл. 239, т. 4 АПК. Навежда и допълнителни доводи за недължимо включване в обхвата на присъденото с атакуваното решение обезщетение за имуществени вреди и на начисления и платен ДДС върху адвокатското възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.

Насрещната страна по искането за отмяна Електроразпределение Север АД изразява становище за частична недопустимост и за частична неоснователност на искането за отмяна. Иска присъждане на деловодни разноски.

Искането за защита по извънредния способ на раздел І, гл. ХІV от АПК е насочено срещу Решение 669/05.02.2020 г. по адм. д. 11494/2019 г. по описа на Административен съд София-град и на Решение 6751/04.06.2021 г. на Върховния административен съд по адм. д. 12885/2020 г.

С първоинстанционното решение са уважени предявените от Електроразпределение Север АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдена КЕВР да заплати сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ НП-336 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД 613/2015 г. по описа на Районен съд гр. Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лева, считано от 30.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-336 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по КНАХД 253/2015 г. по описа на Административен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лева, считано от 30.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 553,81 лв., представляваща съдебни разноски за производството пред АССГ. С Определение 5101 от 09.07.2020 г. по адм. д. 11494/2019 г., административният съд е отхвърлил молбата с правно основание чл. 248 от ГПК на Електроразпределение Север АД, за изменение на Решение 669 от 05.02.2020 г. постановено по адм. д. 11494/2019 г. на АССГ, в частта за разноските.

С Решение 6751/04.06.2021 г. на Върховния административен съд по адм. д. 12885/2020 г. е отменено Решение 669/05.02.2020 г., постановено по адм. дело 11494/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД - гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП НП - 336 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД 613/2015 г. по описа на Районен съд гр. Габрово за сумата над 500 /петстотин/ лева до пълния присъден размер от 1 356 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 30.12.2015 г. до окончателното й плащане, както и в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД- гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП НП - 336 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по КНАХД 253/2015 г. по описа на Административен съд Габрово за сумата над 500 /петстотин/ лева до пълния присъден размер от 1 356 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 30.12.2015 г. до окончателното й плащане и са отхвърлени исковете на Електроразпределение Север АД - гр. Варна в съответните части. Оспореното съдебно решение е отменено и в частта му, в която КЕВР е осъдено да заплати на Електроразпределение Север АД - гр. Варна, съдебни разноски за първоинстанционното съдебно производство за сумата в размер над 266,74 лв. до 553,81 лв. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.

С посоченото в подкрепа на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК, Решение 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. 12433/2018 г., е отменено Решение 5064/27.07.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. 6455/2017 г. и е отхвърлен предявеният от Електроразпределение Север АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лв. /хиляда триста петдесет и шест/ лева, представляващи разноски, във връзка с отменено НП 202 от 30.01.2015г., издадено от председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД 2493 за 2015 година по описа на Районен съд гр. Русе.

Молбата за отмяна е частично недопустима, а в допустимата част е неоснователна.

Подателят на искането за отмяна е без надлежна процесуална легитимация относно търсената защита срещу частта от касационното решение, с която се отменя частично първоинстанционното и се отхвърлят исковете в съответната част. В тази част съдебният акт не е неблагоприятен за него и съответно липсва правен интерес от защитата чрез извънредния способ /чл. 238, ал. 1 АПК/. Тази част от решението на Върховния административен съд дава защита на ответника КЕВР, тъй като се отхвърля иска на Електроразпределение Север АД с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ до пълния размер на претендираното обезщетение. Производството пред ВАС е образувано по касационни жалби, подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране и Електроразпределение Север АД. Защита в касационното производство са получили и Комисията и търговецът - ефектът от упражнения инстанционен контрол е уважаването частично на предявените от Електроразпределение Север АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В съответствие с правилото на чл. 238, ал. 1 АПК правото на искане за отмяна на КЕВР съществува за първоинстанционното решение и срещу касационното решение само в частта му за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

1. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК:

В разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК е предвидено, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на цитираното основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но които не са били известни на страната по обективни причини, въпреки че тя е проявила дължимата й грижа за активното участие в съдебното производство и за ангажирането на относими доказателства. Тези факти, несъобразени от съда могат да създадат вероятност съдебния акт да се окаже подлежащ на последваща отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК. В постоянната практика на ВАС последователно е обоснован изводът, че решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което е направено тълкуване на норма от правото на ЕС, не съставлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Основанията за отмяна по чл. 239 АПК не могат да бъдат прилагани разширително чрез включване в тях и на акт на СЕС, създаден по реда на чл. 267 ДФЕС, защото това ще противоречи на принципа на стабилитет на съдебния акт. Освен това, трябва да се има предвид, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания като източник на правото, подлежат на публикуване. Текстът на чл. 92 от процедурния правилник на СЕС предвижда съобщението, съдържащо датата и диспозитива на решението и определението на СЕС, слагащи край на производството, да се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. От този момент се счита по отношение на третите лица, че е изпълнена презумпцията за тяхното узнаване. Решение от 22.12.2010 г., постановено по дело С - 279/09 на СЕС е публикувано в брой С 55/19.02.2011 г. в Официален вестник на ЕС, поради което от този момент решението се счита, че е узнато от третите лица и поради това същото не изпълва хипотезата на новооткрито обстоятелство. Тези мотиви са относими и към определението от 27.09.2011 г. по дело F - 55/08 DEP на Съда на Публичната служба.

По изложените съображения следва да се приеме, че обстоятелствата за броя на полагащите зависим труд на длъжността юрисконсулт лица в Електроразпределение Север АД и за постановени от Съда на ЕС и Съда на публичната служба съдебни актове с определено съдържание не са новооткрити. Както сам подателят на искането заявява, броят на юрисконсултите е бил установен в производството по адм. д. 11494/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Наличието или отсъствието на правни последици от този факт се обсъжда от редовните съдебни инстанции при решаването на спора за правото на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление НП-336 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР. С оглед времето на постановяване на цитираните актове на Съда и на Съда на публичната служба, изцяло по причини у молителя е пропускът да се запознае със съдържанието им и да черпи аргументи от тях при решаването на споровете за правото на обезщетение.

1. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК:

Не е осъществено отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Според тази разпоредба основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е противоречието му с друг, който е тъждествен по предмет и страни. Спецификата на това отменително основание рефлектира върху правомощията на упражняващия извънинстанционния контрол съд по чл. 244, ал. 2, изр. 2 от АПК да отмени неправилното решение.

В случая макар да е налице идентичност на сочените от подателя на искането страни по цитираните от него дела, липсва идентитет между предмета на спора по делата. С Решение 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. 12433/2018 г., при упражняване на правомощието по чл. 222, ал. 1 АПК, след отмяната на Решение 5064/27.07.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. 6455/2017 г., съдът е разрешил в полза на КЕВР повдигнатия от Електроразпределение Север АД спор за правото на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 1356 лв. /хиляда триста петдесет и шест/ лева, представляващи разноски във връзка с отменено Наказателно постановление 202 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД 2493 за 2015 година по описа на Районен съд гр. Русе.

С решението, чиято отмяна се иска, са частично уважени исковете на Електроразпределение Север АД срещу КЕВР за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-336 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалването му по съдебен ред пред Районен съд гр. Габрово и пред Административен съд Габрово, ведно със законните лихви върху сумите на обезщетението.

Отликата в споровете, решени с двата съдебни акта, се изразява както в различните прояви на вредоносна административна дейност, така и в различните съдебни производства, разходите на страната по които са възприети като подлежащи на репариране вреди. Това изключва възможността да се формира противоречие между съдебни актове, решаващи споровете за правото на обезщетение.

Доводите за недължимо включване в обхвата на присъденото с атакуваното решение обезщетение за имуществени вреди и на начисления и платен ДДС върху адвокатското възнаграждение не се отнасят към никое от отменителните основания по чл. 239 АПК, и не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство.

С оглед на горното, следва да бъде оставено без разглеждане искането за отмяна на Решение 6751/04.06.2021 г. на Върховния административен съд по адм. д. 12885 по описа за 2020 г. в частта, с която е отменено Решение 669/05.02.2020 г., постановено по адм. д. 11494/2019 г. по описа на Административен съд София-град и са отхвърлени исковете на Електроразпределение Север АД в съответните части, и да се прекрати производството по делото в тази част. В останалата му част искането за отмяна следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото на ответника по искането за отмяна се дължат деловодни разноски в размер 600 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия