Решение № 4637 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2017 г.

Решение № 4637 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 1929 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1346/2016 г. по описа на Административен съд - Б., в частта с която Дирекцията е осъдена да заплати на Д. Д. М. обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 930 лв. за претърпени неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение, следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в липса на тоалетна, течаща вода и санитарно-битови условия в периода от 24.06.2011 г. до 13.06.2012 г. и от 17.03.2016 г. до 5.07.2016 г., ведно със законната лихва от 5.07.2016 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която са осъдени да заплатят съдебно-деловодни разноски в размер на 17,64 лв. В тази част решението се оспорва като неправило, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 АПК. Иска се отмяната му. Молят да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба в обжалваните части.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по предявения от Д. Д. М. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" С. - юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град С., за заплащане на обезщетение 1. В размер на 20000 лв. за недостатъчна жилищна площ, отопление, осветление, проветряване и други действия и бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето, ведно с дължимата лихва за периода 1.06.2011 г. - 5.07.2016 г. в размер на 10416,18 лв., както и законната лихва от завеждането на иска до окончателно изплащане на сумата; 2. В размер на 2000 лв. за неосигуряване на храна с нормативно предвиденото съдържание, ведно с дължимата лихва за периода 1.06.2011 г. - 5.07.2016 г. в размер на 1041,63 лв., както и законната лихва от завеждането на иска до окончателно изплащане на сумата; 3. В размер на 2000 лв. за неосигуряване на условия за свиждане с близките му, ведно с дължимата лихва за периода 1.06.2011 г. - 5.07.2016 г. в размер на 1041,63 лв., както и законната лихва от завеждането на иска до окончателно изплащане на сумата. Доколкото в касационната жалба на ГДИН установените по делото факти относно материалните условия и режима, при които ищецът Младенов е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода, не се оспорват, като основното оспорване касае правните изводи относно наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, т. е. прилагането на материалния закон, настоящата инстанция, съгл. чл. 220 АПК следва да възприеме като непротиворечива установената по делото фактическа обстановка.

В хода на съдебното производство съдът е установил от фактическа страна, че ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода, като през 24.06.2011 - 13.06.2012 г. и 17.03.2016 - 5.07.2016 г. (общо 465 дни) е пребивавал в Затвора - Б., където не са били изградени тоалетни възли и течаща вода. През деня от 06.30 до 20.00 часа, всички помещения на групите били отворени и лишените от свобода имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел. Студената вода се подавала непрекъснато, а два дни в седмицата се подавала и топла вода. След заключване на помещенията в 20.00 часа, лишените от свобода ползвали индивидуално бутилки за вода, но нямали достъп до санитарните възли. Проветряването на помещенията се извършвало чрез отваряне на прозорци, което ставало винаги по волята на лишените от свобода. Същите сами определяли режима за поддържане на хигиената в помещенията които обитават, чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите помещения се поддържала ежедневно от специално определени лица - хигиенисти и дежурни по хигиената в спалното помещение. Личните дрехи лишените от свобода перат по тяхна преценка като сушенето им се извършвало в спалните помещения. Ползването на пералня за спалното бельо било регулирано по график. Санитарни и хигиенни материали се раздавали - по един сапун на месец на всеки лишен от свобода и определено количество санитарни материали за хигиенизирането на помещенията. На лишените от свобода е бил осигурен достъп до медицински център към затвора по график, а по необходимост и извънредно, като е допустимо и извеждането им на външен специалист за по-задълбочено медицинско изследване. Отоплението на спалните помещения се извършвало чрез централно парно, като във всички помещения били монтирани радиатори и количеството на подаваната топлина зависело от климатичните условия и температури. През летния сезон по заповед на началника на затвора се разрешавало ползването на настолни вентилатори. Назначения на лишени от свобода, приготвящи храната в затворническата кухня, се извършвало при наличие на подходяща професионална квалификация за съответната дейност. Свижданията се извършвали по установен график в помещение с размери: зона за лишени от свобода с дължина 7,68м. и ширина 1м., буферна зона с дължина 7,68м. и ширина 0,7м. и зона за посетители с дължина 7,68м. и ширина 1,54м. Височината на помещението е 2,93м. Третирането с препарати срещу паразити се извършвало два пъти в годината - в началото на летния сезон и при необходимост. През 2016 г. били извършени такива процедури съгласно представените фактури. За сметка на липсата на изградени тоалетни възли и течаща вода в корпуса на З. Б., общежитията в които ищеца е пребивавал в периода от 13.06.2012 г. до освобождаването си на 10.05.2014 г., са били с постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, още повече, че същите не са посочени да имат такива липси в констатациите в Докладите до Българското правителство, извършен от Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказания, които били служебно известни на съда и са публикувани на интернет-страницата на Министерство на правосъдието. В мотивите си съдът е посочил от кои доказателства е приел за установени посочените по-горе фактически обстоятелства, въз основа на които е изградил и правните си изводи. С оглед на тази фактическа установеност съдът е приел, че искът е доказан по основание и до размер на 930 лв., която сума същият е преценил за справедливо обезщетение за периода от около 15 месеца, през които ищецът е пребивавал в установените условия на Затвора в гр. Б..

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението. Правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне - чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика на ЕСПЧ по дела от групата Кехайов п/в България/ в случая делото Йовчев с/у България/ и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. Към момента на постановяване на съдебния акт на АС - Б., е постановено пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3. Видно от мотивите на съдебния акт административният съд е приложил изцяло стандартите на ЕСПЧ, вкл. и от делото Нешков с/у България, което сочи на правилност и обоснованост на решението.

Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба на ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно-следствена връзка между лошите условия и твърдените вреди от ищеца, т. е не е приложил елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и решението по тази причина се счита за необосновано. В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил директно нормата на чл. 3 ЕКПЧ - разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон / чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕСПЧ. Следва да се посочи, че въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ от българския съд по отношение на специфичната група лица - лишени от свобода, що се отнася до условията на затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284 и чл. 285 от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма. Следва да се посочи и че съгласно § 49 ЗИДЗИНЗС подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1. т. е. настоящата съдебна инстанция следва да проведе касационното производство прилагайки въведените стандарти - така, както същите са приложени от първоинстанционния съд. С оглед изложеното, като взе предвид, че административният съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.

Правилно е определен размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани със здравословното състояние на ищеца, през времето на нарушението, както и последиците за неговото здравословно - физическо и психическо състояние. Взета е предвид и практиката на ЕСПЧ и размерът на определените от Съда обезщетение по сходни случаи по български дела.

С оглед изхода на делото на касационният жалбоподател не следва да се присъдят разноски.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,