Решение № 10337 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4238/2020 г.

ВАСI отделение28.07.2020 г.докладчик Петя Желева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 44/6.03.2020 г., постановено по адм. дело № 354/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02002818001269-091-001/19.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 166/13.09.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика"– Бургас, с който на "Полисстрой" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 68 010, 01 лв. и лихви в размер на 13 924, 95 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Евро строй инженеринг 777" ЕООД. ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "Полисстрой" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. "Балатон"№ 2, представлявано от Д. Керемидчиев разноски в общ размер на 2 656, 10 (две хиляди шестстотин петдесет и шест лева и десет стотинки) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10337 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4238/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като делото е във фазата на втора касация.

Образувано е касационна жалба на "Полисстрой" ЕООД - гр. Ямбол, подадена чрез адв. Гиргинова срещу Решение № 44/6.03.2020 г., постановено по адм. дело № 354/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-02002818001269-091-001/19.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 166/13.09.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) – Бургас, с който на "Полисстрой" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 68 010, 01 лв. и лихви в размер на 13 924, 95 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Евро строй инженеринг 777" ЕООД.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че изводите на съда за липса на реални доставки на услуги са направени в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и на трайната практика на СЕС по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-342/87, С-454/87, С-18/13, съгласно която на получателя по фактурата не следва да се откаже право на данъчен кредит, поради нередности при доставчика, ако приходната администрация въз основа на обективни факти не установи знанието на получателя за участие в данъчна измама. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас, не взема становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд (АС) - Ямбол е бил Ревизионен акт (РА) № Р-02002818001269-091-001/19.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 166/13.09.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) – Бургас, с който на "Полисстрой" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 68 010, 01 лв. и лихви в размер на 13 924, 95 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Евро строй инженеринг 777" ЕООД.

За да отхвърли жалбата на "Полисстрой" ЕООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.

При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд на първо место е посочил, че данъкът по издадените от "Евро строй инженеринг 777" ЕООД фактури е приет за начислен неправомерно от издателя, поради липса на доказателства за реално извършени доставки на услуги. Посочил е, че органите по приходите са се позовали на събрани доказателства от ревизия на "Евро строй инженеринг 777" ЕООД, приключила с РА № Р-02002818002093-091-001/26.10.2018 г., в сила от 21.01.2019 г., с който на доставчика са установени задължения по ЗДДС, поради отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Сердика инвест 86" ЕООД, "Боми трейд" ЕООД, "Еф Ем Трейд" ЕООД, "Отиконс" ЕООД, и "Сиг-инвест" ЕООД. Приел е, че с процесния РА е приета за установена относителна субективна симулация на доставки на услуги, тъй като предметът на доставките бил наличен, но услугата не е доставена от издателя на фактурата – "Евро строй инженеринг 777" ЕООД, поради липса на кадрова обезпеченост на доставчика и предходните му доставчици за изпълнение на услугите.

След това съдът е посочил, че при преценката за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит на изследване подлежи единствено пряката доставка, обективирана в спорните фактури по настоящото дело, но не и предходните по веригата, поради което констатациите от ревизията на "Евро строй инженеринг 777" ЕООД не могат да обосноват извод, че жалбоподателят няма право на данъчен кредит. Приел е, че от значение в случая са обстоятелствата, че доставчика "Евро строй инженеринг 777" ЕООД няма ресурсна обезпеченост да извърши възложените му СМР, тъй като в дружеството няма назначени лица по трудови и извън трудови правоотношения, няма активи, а всички материали за извършване на договорените СМР са уговорени за сметка на възложителя "Полисстрой" ЕООД. Приел е, че изложеното сочи на относителна субективна симулация, при която спорните доставки са изпълнени, но не от издателя на фактурите.

Приел е, че жалбоподателят не се справил с доказателствената тежест, като е изложил следните съображения:

Безспорно "Полисстрой" ЕООД е изпълнител на обществени поръчки за СМР, възложени му от общини самостоятелно или чрез участие в обединения по ЗЗД, както следва:

  1. Изпълнител по договор за СМР за основен ремонт на сграда в УПИ ХVІІ, кв. 115, гр. Средец, с цел превръщането й в Център за развитие на ромската общност, по проект "Интегриран проект за социално включване на ромите и другите уязвими групи".
  1. Изпълнител по договор за "Изпълнение на инженеринг, проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр. Елхово "Многофамилна жилищна сграда в гр. Елхово, ул. "Ал. Стамболийски" № 145.
  1. Изпълнител по договор за СМР на сграда с административен адрес: гр. Стралджа, ул. "Хемус" № 49.
  1. Изпълнител по договор за СМР на обект: "Внедряване на мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда с идентификатор 87374.548.62. 1 по КК на гр. Ямбол, к-с "Граф Игнатиев" бл. 82.
  1. Изпълнител по договор за СМР на обект: "Жилищна сграда с административен адрес: гр. Елхово, ул. "Трети март" № 8.
  1. Изпълнител по договор за СМР на обект: "Жилищна сграда с административен адрес: гр. Елхово, ул. "13-ти март" № 11.

За СМР за основен ремонт на сграда в УПИ ХVІІ, кв. 115, гр. Средец, жалбоподателят посочил, че е превъзложил изпълнение на СМР на "Евро строй инженеринг 777" ЕООД, от които са издадени: фактура № 502/21.11.2016 г. с дан. основа 2000 лв. и ДДС 400 лв., фактура № 503/30.12.2016 г. с дан. основа 2000 лв. и ДДС 400 лв, фактура № 504/4.4.2017 г. с дан. основа 5600 лв. и ДДС 1120 лв. с предмет "авансово плащане" по първите две и "услуга по договор" за третата. Представени били и Протокол за действително извършени СМР от 3.04.2017 г. и договор на 15.11.2016 г. между "Полисстрой" ЕООД и "Евро строй инженеринг 777" ЕООД.

Съдът е приел, че липсва връзка между сключения между дружествата договор за СМР (л. 105-106 от делото), Протокола за действително извършени СМР от 3.04.2017 г. (л. 121 от делото) и издадените фактури (л. 118-120 от делото), тъй като в нито една от трите фактури няма описание на основанието и предмета на сделката с посочване на конкретен договор или приети СМР.

За "Изпълнение на инженеринг, проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр. Елхово "Многофамилна жилищна сграда в гр. Елхово, ул. "Ал. Стамболийски" № 145, жалбоподателят посочил, че е превъзложил изпълнение на СМР на "Евро строй инженеринг 777" ЕООД, от които са издадени: фактура № 509/9.10.2017 г. с дан. основа 7916. 67 лв. и ДДС 1583. ЗЗ лв., протокол за СМР от 7.10.2017 г.; фактура № 515/23.11.2017 г. с дан. основа 5833. ЗЗ и ДДС 1166. 67 лв., протокол за СМР от 21.11.2017 г.; фактура № 517/18.12.2017 г. с дан. основа 50000 лв. и ДДС 10000 лв., протокол за СМР от 14.12.2017 г.; има сключен договор на 1.08.2017 г. между "Полисстрой" ЕООД и "Евро строй инженеринг 777" ЕООД.

Съдът счел, че липсва връзка между сключения между дружествата договор за СМР(л. 112-113 от делото), протокол за СМР от 7.10.2017 г., от 21.11.2017 г. и от 14.12.2017 г. и издадените фактури (л. 122, л. 134 и л. 136 от делото). В нито една от фактурите нямало описание на основанието и предмета на сделката с посочване на конкретен договор или приети СМР.

За СМР на сграда с административен адрес: гр. Стралджа, ул. "Хемус" № 49, жалбоподателят посочил, че е превъзложил изпълнение на СМР на "Евро строй инженеринг 777" ЕООД, от които са издадени: фактура № 510/18.10.2017 г. с дан. основа 7500 лв. и ДДС 1500 лв., протокол за СМР за действително извършени СМР от 16.10.2017 г.; фактура № 511/20.10.2017 г. с дан. основа 7500 лв. и ДДС 1500 лв., протокол за действително извършени СМР от 19.10.2017 г.; фактура № 512/18.10.2017 г. с дан. основа 6700 лв. и ДДС 1340 лв., протокол за действително извършени СМР от 23.10.2017 г.; фактура № 518/22.12.2017 г. с дан. основа 41666. 67 лв. и ДДС 8333. ЗЗ лв., протокол за действително извършени СМР от 22.12.2017 г.; имало съответно и четири сключени договори с "Евро строй инженеринг 777" ЕООД, от 11.05.2017 г., от 26.05.2017 г., от 9.06.2017 г. и от 19.06.2017 г. (л. 99-104 и л. 107-108 от делото).

Съдът счел, че липсва връзка между сключените между дружествата договори за СМР, протоколи за действително извършени СМР и издадените фактури (л. 128, л. 130, л. 132 и л. 136 от делото). В нито една от фактурите нямало описание на основанието и предмета на сделката - не е посочен нито договор, нито протокол за приети СМР.

За СМР на обект: "Внедряване на мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КК на гр. Ямбол, к-с "Граф Игнатиев" бл. 82., жалбоподателят посочва, че е превъзложил изпълнение на СМР на "Евро строй инженеринг 777" ЕООД, от които са издадени: фактура № 513/3.11.2017 г. с дан. основа 12500 лв. и ДДС 2500 лв., протокол за действително извършени СМР от 1.11.2017 г.; фактура № 514/17.11.2017 г. с дан. основа 3333. ЗЗ лв. и ДДС 666. 67 лв., протокол за действително извършени СМР от 13.11.2017 г.; фактура № 513/3.11.2017 г. с дан. основа 12500 лв. и ДДС 2500 лв., протокол за действително извършени СМР от 1.11.2017 г.; фактура № 519/23.12.2017 г. с дан. основа 41666. 67 лв. и ДДС 8333. ЗЗ лв., протокол за действително извършени СМР от 21.12.2017 г.; фактура № 524/9.03.2018 г. с дан. основа 20833. ЗЗ лв. и ДДС 4166. 67 лв., протокол за действително извършени СМР от 6.03.2018 г.; Има сключен договор от 1.08.2017 г. между "П." ЕООД, гр. * и "Евро строй инженеринг 777" ЕООД. Съдът отново счел, че в нито една от фактурите няма описание на основанието и предмета на сделката - не е посочен нито договор, нито протокол за приети СМР.

За СМР на обект: "Жилищна сграда с административен адрес: гр. Елхово, ул. "Трети март" № 8, жалбоподателят посочил, че е превъзложил изпълнение на СМР на "Евро строй инженеринг 777" ЕООД, от които са издадени: Фактура № 520/28.12.2017 г. с дан. основа 3333 З. ЗЗ лв. и ДДС 6666. 67 лв., протокол за действително извършени СМР от 27.12.2017 г.; фактура № 521/29.12.2017 г. с дан. основа 3333 З. ЗЗ лв. и ДДС 6666. 67 лв., протокол за действително извършени СМР от 28.12.2017 г.; Има сключен договор от 4.09.2017 г., но отново в нито една от фактурите нямало описание на основанието и предмета на сделката - не е посочен нито договор, нито протокол за приети СМР.

За СМР на обект: "Жилищна сграда с административен адрес: гр. Елхово, "13-ти март" № 11, жалбоподателят посочил, че е превъзложил изпълнение на СМР на "Евро строй инженеринг 777" ЕООД, от които са издадени: Фактура № 523/2.02.2018 г. с дан. основа 58333. ЗЗ лв. и ДДС 11666. 67 лв. и протокол за действително извършени СМР от 28.12.2017 г.; Имало сключен договор от 30.11.2017 г., но отново в нито една от фактурите нямало описание на основанието и предмета на сделката - не е посочен нито договор, нито протокол за приети СМР.

При така установените факти, първоинстанционния съд е приел, че въпреки представените протоколи обр. 19 и договори за СМР жалбоподателят не е доказал връзката им с процесните фактури. Не била възможна и конкретна преценка за това плащането по фактурите за кой обект е извършено, поради липса на индивидуализиран предмет на доставката. С оглед на това е направен извод, че между страните по спорните фактури за СМР не е доказано кое е действителното правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга. Приел е, че липсата на индивидуализиран предмет на доставката в самите фактури, е достатъчно самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, тъй като тези документи могат да послужат като основание за претендиране на право на данъчен кредит за съвсем различни обекти, или за обекти, на които същите дейности вече са фактурирани. В тази връзка споделил изводът на органите по приходите, че издадените фактури не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗДДС и на чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството, което е основание по чл. 71, т. 1 от ЗДДС да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит. По арг. и от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е направен извод, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно при недоказана доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Съдът е приел, че данъчнозадълженото лице, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит, не е доказало нито в ревизионното производство, нито в производството пред съда предмета на доставките по издадените от "Евро строй инженеринг 777" ЕООД, фактури с № 502/21.11.2016 г., № 503/30.12.2016 г., № 504/4.4.2017 г., № 509/9.10.2017 г., № 510/18.10.2017 г., № 511/20.10.2017 г., № 512/26.10.2017 г., № 513/3.11.2017 г., № 514/17.11.2017 г., № 515/23.11.2017 г., № 517/18.12.2017 г., № 518/22.12.2017 г., № 519/23.12.2017 г., № 520/28.12.2017 г., № 521/29.12.2017 г., № 523/2.2.2018 г. и № 524/9.3.2018 г., при което законосъобразно органите по приходите са отказали право на данъчен кредит по фактурите от този доставчик.

Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки.

Мотивите на първоинстанционният съд, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно на основание чл. 71, вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗДДС не се споделят от настоящата инстанция, тъй като безспорно ревизираното дружество притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на услуги, по които лицето е получател.

Не се споделя извода на съда, че представените протоколи обр. 19 и договори за СМР не могат да се обвържат с процесните фактури. Настоящата инстанция счита, че в хода на ревизията от страна на доставчика "Евро строй инженеринг 777" ЕООД и ревизираното дружество към всяка от процесните фактури е представен договор и акт обр. 19 с предмет – конкретно посочени по видове и цена СМР на конкретно посочени обекти, с които е конкретизиран предмета на услугите.

Неправилно съдът приема, че правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Евро строй инженеринг 777" ЕООД е отказано законосъобразно, по съображения, че от представените в хода на ревизията доказателства – договори и протоколи обр. 19 не се установява реалното им извършване от доставчика "Евро строй инженеринг 777" ЕООД.

За реалното изпълнение на процесиите доставки при извършена насрещна проверка от доставчика "Евро строй инженеринг 777" ЕООД са представени заверени копия на спорните фактури, договори и приемо-предавателни протоколи – актове обр. 19, обяснения за потвърждаване на доставките, счетоводни регистри - справки на сметки 411 и 501, оборотни ведомости за процесиите периоди, фактури от предходни доставчици.

В ход на ревизията не е било спорно и е установено плащането по процесните фактури.

Освен доказателствата представени от доставчиците, за реалността на процесиите доставки такива са предоставени и от ревизираното лице.

С оглед изложеното, настоящата инстанция счита за необоснован извода на съда за липса на реални доставки, тъй като не са взети предвид документите съпровождащи издаването на процесиите фактури, като договори, приемо-предавателни протоколи за предаване на резултата от сделките, счетоводни регистри за осчетоводяване на фактурите в счетоводната отчетност на доставчиците и на ревизираното лице.

Индивидуализиран е и предмета на всяка една от извършените доставки, във фактурите и в съставените приемно -предавателни протоколи към всяка една фактура. Протоколите като стойност съвпадат изцяло със стойността на фактурираните услуги по процесиите фактури.

Съгласно общите правила на ЗЗД и специалните уреждащи възлагането на услуги по изработка изпълнение е налице към момента на завършване на уговореното в пълен обем и приемането му. При наличие на завършване и приемане има изпълнение, т. е. услугата може да се счита за извършена и да бъде основание за възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. В този дух са разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, според които поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Поради това протоколите са доказателство в предвидената от закона форма, че резултата от изпълнението на доставките реално съществува и че е предаден и получен от ревизираното дружество.

Представените ППП са доказателство за приемане на извършеното от доставчиците и конкретизират какви видове дейности са изпълнени и какво е значението им за независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Протоколите съдържат всички реквизити за идентифициране на доставките - наименование, количество и стойност на услугите, място на изпълнение на същите, което означава, че услугата е извършена и приета. Данните от първичните счетоводни документи съответстват на тези по счетоводните регистри. Фактурите, договорите и протоколите, съдържат достатъчно информация за вида на стопанската операция, както и общата стойност, на доставките, и затова фактурите могат да идентифицират страните по сделките, предмета на сделката, данъчната основа, данъчното събитие и дължимия данък. Те са преки доказателства за осъществяване на доставката.

Услугите са с предмет различни видове СМР, което позволява да се проследи и установи връзката на извършените СМР с независимата икономическа дейност на ревизираното лице и с последващите му облагаеми доставки, за които са използвани документираните.

Неправилно ревизията се е позовала на неустановена кадрова обезпеченост на изпълнителя за изпълнение на услугите.

Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесиите фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит, поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик.

Действително, СЕС многократно е подчертавал, че установяването на обективното извършване на съответната доставка е дължимо от националния орган, който следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална сделка. Не на последно място следва да се посочи, че в контекста на европейската съдебна практика при наличието на резултата от извършеното, предмет на фактурите съгласно договорите и протоколите между дружеството жалбоподател и доставчиците, отказът на данъчен кредит следва единствено в случай, че доставките са елемент от данъчна измама.

Необоснован е и извода на съда за доказано знание или презумпция за знание от страна на дружеството за участие в ДДС злоупотреба.

Следва да се има предвид, че липсата на доставка, за която са издадени данъчни фактури, и от които за получателя произтичат такива права, като правото на приспадане на начисления във фактурите данък като данъчен кредит, не може да се твърди или предполага, а следва да се докаже документално в процеса на ревизия или проверка с изготвянето на годни доказателствени средства съгласно установения в ДОПК ред. Такова доказване в случая не е направено. Представените частни писмени документи, по повод изпълнение на доставките, неправилно не са кредитирани, въпреки че са непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по ревизионната преписка.

Приходните органи са се ограничили единствено до анализ относно възможността на доставчика и неговите доставчици да предоставят процесиите доставки. Това обстоятелство не е достатъчно, защото е следвало да се съберат доказателства, че задълженото лице – получател, е знаело или не е възможно да не знае, че доставката е привидна, съответно доставчикът не е лицето, което е посочено в документите, но такова доказване не е проведено.

Отделно от изложеното наличието на предмета на доставките при получателя и последващата реализация е безспорно установена, както и плащането по процесните фактури. При извършените насрещни проверки доставчика потвърждава реалността на доставките и представят за приемане на резултатите им приемно-предавателни протоколи. Издадените от доставчиците фактури на ревизираното лице са осчетоводени в тяхната счетоводна отчетност като приход от дейността, по съответните счетоводни сметки, които обстоятелства потвърждават истинността на представените приемно - предавателни протоколи, противно на изложеното в РА.

Позоваването в настоящия РА на ревизионен акт, съставен на доставчика, правилно е прието от първоинстанционния съд за неправилно и в противоречие със закона. Ревизионни актове на прекия доставчик, не са основание за отказ на правото на данъчен кредит. От друга страна ревизионният акт издаден на доставчика няма отношение към въпроса за реалността на процесиите доставки. Също така настоящия жалбоподател не е страна в ревизионните производства, по които са издадени актовете цитирани в обжалвания РА. В тази връзка евентуалния стабилитет на ревизионните актове цитирани в процесния ревизионен акт няма да се разпростре върху ревизираното дружество.

При доказано осъществяване на доставките и предвид липсата на доказателства, че сделката е част от данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, неправилно съдът е приел, че процесиите фактури не удостоверяват реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което постановения отказ за признаване на данъчен кредит по тях е незаконосъобразен.

Въз основа на всички събрани доказателства, преценени в поотделно и в съвкупност, настоящия състав на Върховен административен съд, счита, че незаконосъобразно с РА на "Полисстрой" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 68 010, 01 лв. и лихви в размер на 13 924, 95 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Евро строй инженеринг 777" ЕООД, а като е достигнал до други изводи Административен съд – Ямбол е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което РА се отмени.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в претендирания размер от 2 656, 10 лева, съгласно представен списък и доказателства за извършването им.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

1