Решение № 8270 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2014 г.

Решение № 8270 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас моли да бъде отменено като неправилно решение № 1238/4.07.2014 г. по адм. д. № 3013/2013 г. на Бургаския административен съд, с което РА № 281202066/1.04.2013 г. на ТД на НАП - Бургас е обявен за нищожен. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба "Ямбол инвест 2012" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 281202066/1.04.2013 г. на ТД на НАП - Бургас като издаден от некомпетентен орган. Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1201222/16.07.2012 г. от Лидия Димитрова - началник сектор ревизии с работно място ИРМ - Сливен според заповед № РДЧ7/3.01.2012 г. на директора на ТД на НАП - Бургас. Заповедта за определяне на компетентен орган № К 1202066/14.01.2013 г. е издадена от Галя Петкова с ИРМ - Сливен, която е овластена със заповед № РД-713/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - Бургас да възлага ревизии в ИРМ - Сливен. Ревизираното лице е с адрес по чл. 8 ДОПК в гр. Ямбол. Съдът е приел, че Димитрова и Петкова не са овластени да възлагат ревизии и да определя компетентен орган по чл. 112 и чл. 119 от ДОПК за лица с адрес по чл. 8 ДОПК, намиращ се на територията на гр. Ямбол, тъй като с цитираните заповеди е ограничената териториално компетентността им. Съдът е приел, че компетентността на Димитрова и Петкова е ограничена до данъчно задължени лица, обхванати от ИРМ Сливен. Според съда ревизията не е възложена от компетентен орган, актосъставителят не е определен от компетентен орган, поради което РА е издаден от некомпетентен орган и е обявен от съда за нищожен. Изводите са направени при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В Закона за Националната агенция за приходите и в ДОПК няма понятие "изнесено работно място", поради което от факта, че в заповедта за овластяване на Изабела Дукова е посочено работното място - Добрич не може да се направи извод, че е ограничена компетентността на Дукова само до лицата, имащи адрес на територията на гр. Добрич. Неправилен е изводът на съда, че директора на ТД на НАП може да ограничава компетентността на органите по приходите от ТД на НАП - Бургас за части от територията на дирекцията, която по решение № РМФ-286/19.12.2009 г. на УС на НАП обхваща територията и обхвата на дейност на досегашните ТД на НАП - Бургас, Ямбол и Сливен - служебно известен факт. След като Димитрова и Петкова са изпълнявали длъжността началник сектор в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас овластяването им да издават заповеди за възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган обхваща цялата територия на териториалната дирекция. Правомощията на административните органи се определят в закона. В чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не е предвидено правомощие на директора на ТД на НАП като овластява органи по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, действащи в управляваната от него ТД на НАП, да ограничава компетентността им да издават заповеди за възлагане на ревизии и заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119 от ДОПК по територия за част от територията на ТД на НАП, поради което тълкуването на заповедите за овластяване на Димитрова и Петкова, направено от съда е в нарушение на процесуалния закон. В този смисъл е и тълк. р. № 5/22.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на Върховния административен съд, т. 1. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,