Решение № 11923 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4572/2009 г.

Решение № 11923 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4572/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ВИВА" ООД, гр. Добрич, подадена чрез адв. Георги Николов, срещу решение № 68 от 30.01.2009 г. по адм. дело № 2119/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 080000481/10.07.2006 г. на ТД на НАП гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с Решение № 666/07.09.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени следните задължения за данъци: За 2002 г.: Данък за общините по ЗКПО в размер на 2632,90 лв. и лихви - 1086,57 лв. и Данък върху печалбата по ЗКПО в размер на 3554,42 лв. и лихви - 1466,87 лв.; За 2003 г.: Корпоративен данък по ЗКПО в размер на 6758,56 лв. и лихви 1921,36 лв. За 2004 г.: Корпоративен данък по ЗКПО в размер на 5793,78 лв. и лихви 931,35 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да потвърди РА, Варненският окръжен съд е установил следното: На дружеството е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2 от ЗКПО (отм.) за 2002 г. с 21830 лв., за 2003 г. с 27527, 65 лв. и за 2004 г. с 35219,74 лв. във връзка с начислена законова лихва върху непогасената част от главница по предоставените парични средства под формата на финансов кредит на "Вивафарм" АД (по договор от 19.05.2000 г.) за съответния отчетен период. Съдът е приел за законосъобразен изводът на органа по приходите, че "Вива" ООД и "Вивафарм" АД са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б. "е" от ДР на ЗКПО , независимо, че той е допуснал техническа грешка, изписвайки § 1, т. 3, б. "з" от ДР на ЗКПО . Анализирал е разпоредбите на § 1, т. 7, § 1, т. 5, чл. 13, чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО и е обосновал извода, че законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за периода 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Окръжният съд е приел за законосъобразно извършеното от органа по приходите увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2002 г. със сумите, както следва: 2752,28 лв., за 2003 г. с 1232,51 лв. и за 2004 г. с 289,72 лв., представляващи отчетени разходи от липси и брак на СМЗ. В тази връзка съдът е посочил, че дружеството не е представило доказателства, които по безспорен начин да докажат срока на годност и изтичането му на бракуваните стоки, което се установява и от заключението на вещото лице. Самият Акт за бракуване на стоково-материални ценности, описи за брак и счетоводни справки, които представляват първични и вторични счетоводни документи, не доказват според съда, че изследваната стока е негодна за продажба. Те свидетелстват единствено за волята на ревизираното дружество да бракува процесните стоки. Липсват данни относно срока на производство, срока на годност, начин на доставка, съхранение и продажба, т. е. причини за определяне на годността на лекарствата и евентуално виновно поведение, в случай, че е отчетен брак или липса. Анализирайки разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 7, б. "Б" и "В" от ЗКПО (отм.), окръжният съд е обосновал извода, че когато е налице нормативен акт, който да урежда норми за пределни размери на естествените фири и липси на СМЗ (стоково-материални запаси) при тяхното съхранение и транспортиране или изтичане срока на годност, следва да се прилага нормативният акт или БДС. При условие, че е налице нормативен акт за съответния вид СМЗ, но той не предвижда норми за липси и брак или изтичане срока на годност, то съдът е приел, че ако са отчетени разходи от липси и брак, с тях следва да се увеличи финансовият резултат за съответната финансова година на основание чл. 23, ал. 2, т. 7 от ЗКПО (отм.). Съобразно горното, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Окръжният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за посочените периоди се основава на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 17 и т. 13 вр. чл. 15, ал. 3 и чл. 13 от ЗКПО (отм.). Съдът е развил подробни съображения за относимостта на разпоредбите на чл. 13 от ЗКПО вр. § 1, т. 3 и т. 7 от ДР на с. з. относно тълкуване на понятията "свързани лица" и "лихва" - като доход от всякакъв вид вземания за дълг. Несъмнено, в случая начислената законна лихва върху непогасената част на предоставените парични средства под формата на финансов кредит на "Вивафарм" АД съставлява доход за жалбоподателя. С оглед установеното обстоятелство, че двете дружества са "свързани лица" по смисъла на закона, правилен е изводът на съда, че при определяне на дължимия данък следва да се увеличи финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че дяловото участие на изпълнителния директор на "Вивафарм" АД в дружеството - жалбоподател е минимално и не би могло да повлияе върху вземаните управленски решения. Следва да се възприемат и мотивите на съда относно законосъобразното увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя във връзка с отчетените за периода разходи от липси и брак на лекарствени средства, което се подкрепя и от заключението на експерта. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,