Решение № 11254 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5568/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 2706 от 23.04.2024 г., постановено по адм. д. 2079/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Домус мекс България ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по заявление САГ24-ГР00-33/08.01.2024 г. на Домус Мекс България ЕООД за даване разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП план за регулация за УПИ І-964, 1101, 1157, 1223, 1439 за жилищно строителство, магазини, обществено строителство и трафопост, кв. 33А, м. ж.к. Люлин 2 Столична община и изменение на план за улична регулация между о.т. 314 до о.т. 315 и о.т. 315 до о.т. 316 по регулационния план на ж.к. "Люлин 2-ри микрорайон, създаване на нов УПИ І-507,673, 676, 677 за жилищно строителство, магазини, обществено строителство и трафопост, кв. 33А по границите на имоти с идентификатори 68134.4356.673, 68134.4356.507, 68134.4356.676 и 68134.4356.677 собственост на дружеството и връща преписката на главния архитект на Столична община да се произнесе с изричен акт по заявлението, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният мълчалив отказ е издаден от компетентен орган главния архитект на Столична община във връзка с делегираните му от кмета на Столична община правомощия със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. Констатира, с оглед норма на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, че административният орган дължи изрично произнасяне и следва да издаде административен акт, тъй като е единствено компетентният орган, който законосъобразно би могъл да го издаде или мотивирано и изрично да откаже издаването на акт с исканото съдържание. Сочи, че като не се е произнесъл с изричен административен акт по заявлението на Домус Мекс България ЕООД от 08.01.2024 г. главният архитект на Столична община е формирал предвидената в чл. 58 АПК правна фигура на мълчаливия отказ, който е незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон, тъй като в производствата по чл. 135, ал. 3 ЗУТ не е предвидена фигурата на мълчаливия отказ. Приема, че в случая не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП, която процедура е предварителна и не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 ЗУТ. Посочва, че въпреки липсата на становище от главния архитект по преписката същото не рефлектира върху законосъобразността на градоустройствената процедура, предвид, че процесния мълчалив отказ е издаден от главния архитект на Столична община, въз основа на предоставените му правомощия по ЗУТ, тоест отказът е издаден от същия орган, който следва да даде и становище. Съдът прави извод, че част от новия УПИ попада в улица от о.т. 316 о.т.315- о.т. 314, но няма данни тези имоти да са отчуждени в сроковете по чл. 208, ал.1 ЗУТ. По тези съображения съдът отменя по жалбата на Домус Мекс България ЕООД мълчаливият отказ на главния архитект на Столична община. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не проверява правилността на оспорения мълчалив отказ на всички основания по чл. 146 АПК, а прави извод единствено, че в производствата по чл. 135, ал. 3 ЗУТ не е предвидена фигурата на мълчаливия отказ, който извод е незаконосъобразен. В случая е приложимо общото правило на чл. 58, ал. 1 АПК, като отказът е приравнен на изричен. В който смисъл е и решение, постановено по адм.д. 1200/2023 г. по описа на Върховния административен съд. При преценката за законосъобразността на мълчаливия отказ се изхожда от естеството на искането и предполагаемите мотиви на органа да не го уважи. В случая преценка за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ не е извършена. Правилно съдът отбелязва, че в производството по чл. 135, ал. 1 ЗУТ органът проверява дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, като преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. Независимо от това съдът не излага мотиви дали органът спазва тези изисквания при поставения отказ, а също така не обсъжда и предполагаемите мотиви за формирания мълчалив отказ, а само прави констатация, че съответствието на предложението с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място са установени от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, без да излага собствени мотиви в тази насока. Съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Такива фактически установявания в съдебния акт не са направени. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не излага мотиви относно наличието или липсата на условията на чл. 135 ЗУТ за постановения отказ за исканото разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП. Съдът не излага съображения относно наличието на материално-правните предпоставки за оспорения мълчалив отказ. Липсата на мотиви препятства касационната инстанция да извърши проверка за правилност на обжалваното решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид изхода на спора разноски на страните следва да се присъдят от първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,